Въпреки бедствията – само 10% от българите застраховат къщите си, 70% колите си
Въпреки бедствията – единствено 10% от българите застраховат къщите си, 70% колите си
Въпреки бедствията и големите вреди, които нанасят, българите милеят за колите си и нехаят за опазването на домовете си.
Поне 70% от хората застраховат колите си, а едвам 10% – къщите, оповестява „ 24 часа “.
Този извод може да се направи от приходите, които имат застрахователните компании, излиза наяве от разбор на Асоциацията на застрахователите у нас.
На пазар за над 4 милиарда лв. годишно, полиците за недвижими парцели формират повече от скромните 264 млн. лева
Това демонстрират последните данни на Комисията за финансов контрол за 2023 година
За предходната година приходите от полици са 4,3 милиарда лева.
Това е с 21% повече спрямо 2022 година, когато са регистрирани 3,6 милиарда лева
Платените компенсации са за 1,8 милиарда лева и порастват с 28,5% спрямо 1,4 милиарда лева, регистрирани година по-рано.
Разбивката на данните демонстрира, че от тези 4,3 милиарда лв. на общото обезпечаване се падат 3,6 милиарда, като над 70% са от продадените полици за коли.
Със доста по-малки размери следва застраховка “Пожар и други бедствия ” – 11,9% от общия размер със 437,2 млн. лева. доходи.
Тук обаче се включват освен недвижими парцели, а и други активи, които са застраховани против бедствия и пожари. Тези за къщи и жилища са донесли въпросните 264 млн. лева
Делът им следва същата крива – 78,8% от тях, или 1, 2 милиарда лева, за коли.
За пожари и други бедствия – 5,94%, или 92 млн. лева.
А за групата на другите типове полици, в това число и за недвижима благосъстоятелност, са изплатени общо 4,3%, или 66 млн. лева
Тенденцията е такава от години, макар че след последните трусове в прилежащи страни и зачестяването на стихии и градушки фирмите регистрират в последните години растеж на полиците за домове и ниви.
Средно за Евросъюза този индикатор е над 30%, а има страни, в които надвишава и 50 на 100.
Нерадостната статистика е на фона на изключително рискови за България бедствия – наводнения, трусове и градушки.
За 10 години вредите от тях надвишават 1,1 милиарда лева, пресмятат от асоциацията на застрахователите.
А сумата на платените компенсации е над 2 пъти по-малка.
Техните сметки са доказани и от данни на европейския осигурителен регулатор EIOPA.
В настоящия бюджет са заложени 175 млн. лева за превъзмогване на вреди от бедствия и повреди. Проблемът обаче е, че хазната отпуска средства за възобновяване на общинска и държавна инфраструктура.
С настрана решение се дават помощи за потърпевшите семейства – сред 1150 и 2000 лева, които надали могат да възстановят имуществото и отнесените или изгорели домове.
В същото време намесата на страната на пазара с отпусканите компенсации демотивира хората да подписват полици, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.
Цените на имуществените застраховки са налични,
фирмите постоянно оферират и промоции, което в допълнение ги понижава. Те зависят от броя, типа и таваните на покритите опасности.
По полиците с закрепени суми заплащанията всекидневно се движат сред 50-80 лева на година. При тези на действителна стойност на парцела цената зависи от характерностите на жилището, определените покрития и застрахователни суми по тях. Такава лавица за приблизително голям апартамент в София може да стигне до 300 лева на година. Земеделските застраховки обаче са доста дребен дял от пазара, тъй като стопаните ги смятат за скъпи. В последните години пораства ползата към лавица “Гражданска отговорност ” и за домовете, която покрива вреди, нанесени на съседи в блока или къщата.
Сред най-често посочваните аргументи за отбягване на застраховките за дома са мненията, че фирмите не изплащат в точния момент вреди или въобще отхвърлят да дават пари. Данни на финансовия регулатор обаче демонстрират, че единствено при 5 до 10% от сключилите застраховка е имало отвод за погашение на обезщетение, като съществена причина за това е искане да се получат пари за непокрити по съответната лавица опасности.
А международната статистика е безапелационна – естествените бедствия нарастват. Последните данни за 2023 година сочат стопански загуби от катастрофични събития за близо 300 милиарда $.
Въпреки бедствията и големите вреди, които нанасят, българите милеят за колите си и нехаят за опазването на домовете си.
Поне 70% от хората застраховат колите си, а едвам 10% – къщите, оповестява „ 24 часа “.
Този извод може да се направи от приходите, които имат застрахователните компании, излиза наяве от разбор на Асоциацията на застрахователите у нас.
На пазар за над 4 милиарда лв. годишно, полиците за недвижими парцели формират повече от скромните 264 млн. лева
Това демонстрират последните данни на Комисията за финансов контрол за 2023 година
За предходната година приходите от полици са 4,3 милиарда лева.
Това е с 21% повече спрямо 2022 година, когато са регистрирани 3,6 милиарда лева
Платените компенсации са за 1,8 милиарда лева и порастват с 28,5% спрямо 1,4 милиарда лева, регистрирани година по-рано.
Разбивката на данните демонстрира, че от тези 4,3 милиарда лв. на общото обезпечаване се падат 3,6 милиарда, като над 70% са от продадените полици за коли.
Със доста по-малки размери следва застраховка “Пожар и други бедствия ” – 11,9% от общия размер със 437,2 млн. лева. доходи.
Тук обаче се включват освен недвижими парцели, а и други активи, които са застраховани против бедствия и пожари. Тези за къщи и жилища са донесли въпросните 264 млн. лева
Делът им следва същата крива – 78,8% от тях, или 1, 2 милиарда лева, за коли.
За пожари и други бедствия – 5,94%, или 92 млн. лева.
А за групата на другите типове полици, в това число и за недвижима благосъстоятелност, са изплатени общо 4,3%, или 66 млн. лева
Тенденцията е такава от години, макар че след последните трусове в прилежащи страни и зачестяването на стихии и градушки фирмите регистрират в последните години растеж на полиците за домове и ниви.
Средно за Евросъюза този индикатор е над 30%, а има страни, в които надвишава и 50 на 100.
Нерадостната статистика е на фона на изключително рискови за България бедствия – наводнения, трусове и градушки.
За 10 години вредите от тях надвишават 1,1 милиарда лева, пресмятат от асоциацията на застрахователите.
А сумата на платените компенсации е над 2 пъти по-малка.
Техните сметки са доказани и от данни на европейския осигурителен регулатор EIOPA.
В настоящия бюджет са заложени 175 млн. лева за превъзмогване на вреди от бедствия и повреди. Проблемът обаче е, че хазната отпуска средства за възобновяване на общинска и държавна инфраструктура.
С настрана решение се дават помощи за потърпевшите семейства – сред 1150 и 2000 лева, които надали могат да възстановят имуществото и отнесените или изгорели домове.
В същото време намесата на страната на пазара с отпусканите компенсации демотивира хората да подписват полици, демонстрира разбор на Института за пазарна стопанска система.
Цените на имуществените застраховки са налични,
фирмите постоянно оферират и промоции, което в допълнение ги понижава. Те зависят от броя, типа и таваните на покритите опасности.
По полиците с закрепени суми заплащанията всекидневно се движат сред 50-80 лева на година. При тези на действителна стойност на парцела цената зависи от характерностите на жилището, определените покрития и застрахователни суми по тях. Такава лавица за приблизително голям апартамент в София може да стигне до 300 лева на година. Земеделските застраховки обаче са доста дребен дял от пазара, тъй като стопаните ги смятат за скъпи. В последните години пораства ползата към лавица “Гражданска отговорност ” и за домовете, която покрива вреди, нанесени на съседи в блока или къщата.
Сред най-често посочваните аргументи за отбягване на застраховките за дома са мненията, че фирмите не изплащат в точния момент вреди или въобще отхвърлят да дават пари. Данни на финансовия регулатор обаче демонстрират, че единствено при 5 до 10% от сключилите застраховка е имало отвод за погашение на обезщетение, като съществена причина за това е искане да се получат пари за непокрити по съответната лавица опасности.
А международната статистика е безапелационна – естествените бедствия нарастват. Последните данни за 2023 година сочат стопански загуби от катастрофични събития за близо 300 милиарда $.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ