Икономиката на България в деня на Независимостта - 30 години на един дъх
“Въодушевен от това свето дело и с цел да отговоря на държавните потребности и националното предпочитание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за без значение Българско Царство и дружно с народа си надълбоко имам вяра, че този Ни акт ще откри утвърждението на Великите Сили и съчувствието на целия образован свят “.
С тези думи княз княз Фердинанд I, към този момент цар, афишира независимостта на България на 22 септември (5-ти октомври нов стил) – миг, който 30 години по-късно затваря исторически интервал в нашата история, почнал с появяването на Третата българска страна на европейската карта през 1878 година С този акт, възползвайки се от избухналата Младотурска гражданска война в Османската империя, българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост, наложена ѝ от великите сили с Берлинския контракт.
Подписаният през 1878 година контракт дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което се отразява отрицателно на стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки.
Едновременно с това мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и лимитира развиването на българското вътрешно произвеждане. Именно с това са свързани и част от претекстовете на българския политически хайлайф след сполучливото Съединение на Източна Румелия с Княжество България да се насочи към оповестяване на самостоятелност.
В последна сметка това е реализирано през април 1909 година, като напрежението сред Царство България и Османската империя е потушено след подписването на българо-руски, руско-турски и българо-турски протоколи. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години.
Тази голяма сума разумно извежда на напред във времето въпроса по какъв начин е изглеждала българската стопанска система 30 години след Освобождението и 23 години след Съединението.
Българската стопанска система в нови условия
„ Крехката българска стопанска система попада в нова среда, в която мъчно може да се приспособява, без решаващата роля на страната.
До края на ХІХ в. международното стопанство се намира в рецесия, едно от главните огнища на която е аграрният бранш, който е доминиращ в българското стопанство.
От началото на ХХ в. конкуренцията на международния пазар става изключително остра.
Протекционизмът, стигащ до измеренията на икономически шовинизъм, е съществена присъща линия на икономическата политика на страните.
Слабоконкурентното българско произвеждане би трябвало да се бори за място на външните пазари “, показва най-общото положение и провокациите пред българската стопанска система след Освобождението Марко Димитров, лекар по история, доцент в катедра „ Политическа спестовност ”, секция „ Стопанска история ” в УНСС, в своята студия „ Държавата и икономическото развиване на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефикасна политика “.
Той разказва и световната конюнктура, в която би трябвало да се включи младата българска стопанска система:
„ Остротата на опълчването сред служащите и притежателите на индустриални предприятия поражда потребността от регулация на обществените връзки. Правителствата в развитите европейски страни и Съединени американски щати, където при започване на ХХ в. се образува забележителен пласт от служащи и остри обществени спорове, са принудени да употребяват все по-често съществуващите механизми на държавната машина и да основават нови такива посредством законодателството, с цел да вземат решение все по-изострящите се обществени проблеми “.
В същия миг след Освобождението социално-политическата система на Княжество България е частната благосъстоятелност и свободно функциониращите пазари, само че страната на процедура не води систематична стопанска политика поради бавното развиване на капиталистическите връзки, липса на завършена буржоазия, проблеми, идващи от нерешения към оня миг народен въпрос, което разрушава единния български пазар и унищожава връзките сред производители и търговци, сред суровинни и индустриални центрове.
Трансформацията на българската стопанска система стартира след сполучливото Съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885г. Тя минава от дребностоковото и манифактурно промишлено стопанство към създаване на капитализъм от западен вид.
Провежданата от страната политика на протекционизъм и промишленото и гражданско строителство дават мощен подтик на развиването на промишлеността, превоза, вътрешната и външна политика.
Обединената страна приема икономическите хрумвания на Фридрик Лист – един от първите теоретици на икономическия шовинизъм. До края на века, макар откъсването на обилни национални територии по силата на Берлинския контракт, икономическият капацитет на страната нараства повече от пет пъти, като се усилва размерът на националните капитали, българските артикули излизат отвън рамките на балканския пазар и се включват в общоевропейската търговия.
Бум на българската стопанска система
В началото на XX в. в България се радва на ускорено развиване на индустрията, нарастнали темповете на произвеждане, както и на броя на предприятията – четири пъти повече спрямо предходния интервал.
Увеличава се и броят на насърчаваните от страната промишлени предприятия, в следствие от което локалната индустрия към този момент обезпечава 43% от потреблението на индустриални артикули. По този метод постигнатото в годините до края на XIX в. разширение на протекционизма и все по дейната роля на страната като стопанско организиращ фактор се трансформира в един от основните фактори за ускорените темпове, с които не престават да се построяват промишлеността, превоза, банковото дело, селското стопанство.
През този интервал в българската стопанска система се демонстрират и някои феномени, присъщи за високоразвитите страни. Възникват монополистични форми в производството и заема, стартира сливането на банковия с индустриалния капитал, което пък води до възникването на финансов капитал.
Като цяло бързото икономическо развитие при започване на XX в. се дължи на няколко фактора – уголемен е вътрешният пазар, нараства броят на популацията, стартира строителство на железопътни линии, пристанища, мостове, административни здания и така нататък Едновременно с това със Закон за нова обща митническа цена от 12 ноември 1904г. се покачват и вносните мита на непознатите промишлени артикули.
Постепеннпо в българската индустрия стартира да навлиза и непознатия капитал, като при започване на века са учредени редица промишлени предприятия с непознати вложения. До 1912 година те са 27.
Наред с индустрията, ускорено развиване при започване на XX в. получава и селското стопанство, въпреки че това не се дължи на модернизацията, а на разширението на обработваемата земя. Водещи в този бранш са дребните и междинните притежатели.
През 1890 година в България е сложено началото на кооперативното придвижване и към навечерието на оповестяването на независимостта броят на кооперативните сдружения в селата доближава 400, като 300 от тях към този момент са кредитирани от Българската земеделска банка.
Ускореното развиване на индустрията и търговията се трансформират в предпоставки и за развиването и на банковото дело.
В един миг Българска национална банка, Българска комерсиална банка и Българската кредитна банка “Гирдап ” се оказват незадоволителни да задоволяват потребностите на разрастващите се браншове. До 1911 година в България към този момент има 61 клона на разнообразни банкови институции с локални и непознати капитали. Сред банките с задграничен капитал, учредени при започване на века, са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка, Българска ипотекарна банка и други
До 1911 година вътрешният стокообмен в Царство България нараства 3 пъти, което основава условия за бързо развиване на превоза и известията. До 1912 година железопътната мрежа в страната доближи 2 000 км., пътната мрежа до 1911 година - 9 000 км. Изградени са Бургаското, Варненското и Русенското пристанище, а през 1901 година е пусната първата електрическа трамвайна линия в София. Разраства се и активността на пощенските и телеграфните услуги, като стартира построяването на градски телефонни мрежи и се уголемяват междуградските телефонни благоприятни условия.
В този интервал Външната търговия на България се ориентира основно към западноевропейските страни и Турция. Износът на селскостопанска продукция, ориентиран основно към Турция, доближава към 1/5 от общата създадена у нас. Главен вносител на промишлени артикули за Царство България е Австро-Унгария.
Първото десетилетие на XX в. е и време на ускорено навлизане на непознати капитали в стопанската система на България. Основен канал за това са държавните заеми. Към 1912 година българската страна има 638 млн. лева задължения към западни банки, най-вече френски и белгийски.
В резултат на това бурно икономическо развиване, в случай че до 1900 г. в България са регистрирани 283 предприятия, то в навечерието на Балканската война, техният брой към този момент доближава 820. В рамките на първото десетилетиe на XX век България натрупва три пъти повече стопански капацитет, в сравнение с за всички години след Освобождението, индикативен за което е вложеният капитал. От близо 11 млн. лева до края на века, в навечерието на войната капиталовложенията надминават 87 млн. лева
За интервала 1900-1911 година броят на акционерните сдружения в промишленост се усилва три пъти.
По този метод България, малко повече от 30 години след освобождението си, е подготвена да посрещне бурите на XX век с една разрастваща се стопанска система, ориентирана най-вече към водещите западни страни, които също не крият интереса си към новото без значение царство.
Какво щеше да се случи, в случай че XX век не беше минал по този начин, както мина?
Какво щеше да се случи, в случай че Австро-Унгария също не беше нарушила Берлинския контракт незабавно след България, анексирайки османските провинции Босна и Херцеговина? Само можем да допускаме.
Но едно е ясно, в границите на тези бурни години сред Освобождението и Независимостта на България народът ни демонстрира освен, че е подготвен да написа самичък своята история, само че и да влезе в звук с водещите стопански системи за извънредно малко време. На един мирис.
Така че, цветущ празник!
Иван Гайдаров
*В материала са употребявани данни от научната студия „ Държавата и икономическото развиване на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефикасна политика “ на Марко Димитров, лекар по история, доцент в катедра „ Политическа спестовност ”, секция „ Стопанска история ” в УНСС, както и информация от пособия за кандидатстудентски изпити по история за български университети.
С тези думи княз княз Фердинанд I, към този момент цар, афишира независимостта на България на 22 септември (5-ти октомври нов стил) – миг, който 30 години по-късно затваря исторически интервал в нашата история, почнал с появяването на Третата българска страна на европейската карта през 1878 година С този акт, възползвайки се от избухналата Младотурска гражданска война в Османската империя, българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост, наложена ѝ от великите сили с Берлинския контракт.
Подписаният през 1878 година контракт дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което се отразява отрицателно на стопанското развиване на страната и лимитира нейните благоприятни условия в интернационалните връзки.
Едновременно с това мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и лимитира развиването на българското вътрешно произвеждане. Именно с това са свързани и част от претекстовете на българския политически хайлайф след сполучливото Съединение на Източна Румелия с Княжество България да се насочи към оповестяване на самостоятелност.
В последна сметка това е реализирано през април 1909 година, като напрежението сред Царство България и Османската империя е потушено след подписването на българо-руски, руско-турски и българо-турски протоколи. Според тези съглашения Русия опрощава османските отговорности, останали от войната от 1877 – 1878 година, Османската империя се отхвърля от всевъзможни финансови искания към доскорошното княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в период от 75 години.
Тази голяма сума разумно извежда на напред във времето въпроса по какъв начин е изглеждала българската стопанска система 30 години след Освобождението и 23 години след Съединението.
Българската стопанска система в нови условия
„ Крехката българска стопанска система попада в нова среда, в която мъчно може да се приспособява, без решаващата роля на страната.
До края на ХІХ в. международното стопанство се намира в рецесия, едно от главните огнища на която е аграрният бранш, който е доминиращ в българското стопанство.
От началото на ХХ в. конкуренцията на международния пазар става изключително остра.
Протекционизмът, стигащ до измеренията на икономически шовинизъм, е съществена присъща линия на икономическата политика на страните.
Слабоконкурентното българско произвеждане би трябвало да се бори за място на външните пазари “, показва най-общото положение и провокациите пред българската стопанска система след Освобождението Марко Димитров, лекар по история, доцент в катедра „ Политическа спестовност ”, секция „ Стопанска история ” в УНСС, в своята студия „ Държавата и икономическото развиване на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефикасна политика “.
Той разказва и световната конюнктура, в която би трябвало да се включи младата българска стопанска система:
„ Остротата на опълчването сред служащите и притежателите на индустриални предприятия поражда потребността от регулация на обществените връзки. Правителствата в развитите европейски страни и Съединени американски щати, където при започване на ХХ в. се образува забележителен пласт от служащи и остри обществени спорове, са принудени да употребяват все по-често съществуващите механизми на държавната машина и да основават нови такива посредством законодателството, с цел да вземат решение все по-изострящите се обществени проблеми “.
В същия миг след Освобождението социално-политическата система на Княжество България е частната благосъстоятелност и свободно функциониращите пазари, само че страната на процедура не води систематична стопанска политика поради бавното развиване на капиталистическите връзки, липса на завършена буржоазия, проблеми, идващи от нерешения към оня миг народен въпрос, което разрушава единния български пазар и унищожава връзките сред производители и търговци, сред суровинни и индустриални центрове.
Трансформацията на българската стопанска система стартира след сполучливото Съединение на Княжество България с Източна Румелия през 1885г. Тя минава от дребностоковото и манифактурно промишлено стопанство към създаване на капитализъм от западен вид.
Провежданата от страната политика на протекционизъм и промишленото и гражданско строителство дават мощен подтик на развиването на промишлеността, превоза, вътрешната и външна политика.
Обединената страна приема икономическите хрумвания на Фридрик Лист – един от първите теоретици на икономическия шовинизъм. До края на века, макар откъсването на обилни национални територии по силата на Берлинския контракт, икономическият капацитет на страната нараства повече от пет пъти, като се усилва размерът на националните капитали, българските артикули излизат отвън рамките на балканския пазар и се включват в общоевропейската търговия.
Бум на българската стопанска система
В началото на XX в. в България се радва на ускорено развиване на индустрията, нарастнали темповете на произвеждане, както и на броя на предприятията – четири пъти повече спрямо предходния интервал.
Увеличава се и броят на насърчаваните от страната промишлени предприятия, в следствие от което локалната индустрия към този момент обезпечава 43% от потреблението на индустриални артикули. По този метод постигнатото в годините до края на XIX в. разширение на протекционизма и все по дейната роля на страната като стопанско организиращ фактор се трансформира в един от основните фактори за ускорените темпове, с които не престават да се построяват промишлеността, превоза, банковото дело, селското стопанство.
През този интервал в българската стопанска система се демонстрират и някои феномени, присъщи за високоразвитите страни. Възникват монополистични форми в производството и заема, стартира сливането на банковия с индустриалния капитал, което пък води до възникването на финансов капитал.
Като цяло бързото икономическо развитие при започване на XX в. се дължи на няколко фактора – уголемен е вътрешният пазар, нараства броят на популацията, стартира строителство на железопътни линии, пристанища, мостове, административни здания и така нататък Едновременно с това със Закон за нова обща митническа цена от 12 ноември 1904г. се покачват и вносните мита на непознатите промишлени артикули.
Постепеннпо в българската индустрия стартира да навлиза и непознатия капитал, като при започване на века са учредени редица промишлени предприятия с непознати вложения. До 1912 година те са 27.
Наред с индустрията, ускорено развиване при започване на XX в. получава и селското стопанство, въпреки че това не се дължи на модернизацията, а на разширението на обработваемата земя. Водещи в този бранш са дребните и междинните притежатели.
През 1890 година в България е сложено началото на кооперативното придвижване и към навечерието на оповестяването на независимостта броят на кооперативните сдружения в селата доближава 400, като 300 от тях към този момент са кредитирани от Българската земеделска банка.
Ускореното развиване на индустрията и търговията се трансформират в предпоставки и за развиването и на банковото дело.
В един миг Българска национална банка, Българска комерсиална банка и Българската кредитна банка “Гирдап ” се оказват незадоволителни да задоволяват потребностите на разрастващите се браншове. До 1911 година в България към този момент има 61 клона на разнообразни банкови институции с локални и непознати капитали. Сред банките с задграничен капитал, учредени при започване на века, са Търговска банка, Кредитна банка, Българска лотарийна банка, Балканска банка, Българска ипотекарна банка и други
До 1911 година вътрешният стокообмен в Царство България нараства 3 пъти, което основава условия за бързо развиване на превоза и известията. До 1912 година железопътната мрежа в страната доближи 2 000 км., пътната мрежа до 1911 година - 9 000 км. Изградени са Бургаското, Варненското и Русенското пристанище, а през 1901 година е пусната първата електрическа трамвайна линия в София. Разраства се и активността на пощенските и телеграфните услуги, като стартира построяването на градски телефонни мрежи и се уголемяват междуградските телефонни благоприятни условия.
В този интервал Външната търговия на България се ориентира основно към западноевропейските страни и Турция. Износът на селскостопанска продукция, ориентиран основно към Турция, доближава към 1/5 от общата създадена у нас. Главен вносител на промишлени артикули за Царство България е Австро-Унгария.
Първото десетилетие на XX в. е и време на ускорено навлизане на непознати капитали в стопанската система на България. Основен канал за това са държавните заеми. Към 1912 година българската страна има 638 млн. лева задължения към западни банки, най-вече френски и белгийски.
В резултат на това бурно икономическо развиване, в случай че до 1900 г. в България са регистрирани 283 предприятия, то в навечерието на Балканската война, техният брой към този момент доближава 820. В рамките на първото десетилетиe на XX век България натрупва три пъти повече стопански капацитет, в сравнение с за всички години след Освобождението, индикативен за което е вложеният капитал. От близо 11 млн. лева до края на века, в навечерието на войната капиталовложенията надминават 87 млн. лева
За интервала 1900-1911 година броят на акционерните сдружения в промишленост се усилва три пъти.
По този метод България, малко повече от 30 години след освобождението си, е подготвена да посрещне бурите на XX век с една разрастваща се стопанска система, ориентирана най-вече към водещите западни страни, които също не крият интереса си към новото без значение царство.
Какво щеше да се случи, в случай че XX век не беше минал по този начин, както мина?
Какво щеше да се случи, в случай че Австро-Унгария също не беше нарушила Берлинския контракт незабавно след България, анексирайки османските провинции Босна и Херцеговина? Само можем да допускаме.
Но едно е ясно, в границите на тези бурни години сред Освобождението и Независимостта на България народът ни демонстрира освен, че е подготвен да написа самичък своята история, само че и да влезе в звук с водещите стопански системи за извънредно малко време. На един мирис.
Така че, цветущ празник!
Иван Гайдаров
*В материала са употребявани данни от научната студия „ Държавата и икономическото развиване на България от Освобождението до Балканските войни (1879-1912) – в търсене на ефикасна политика “ на Марко Димитров, лекар по история, доцент в катедра „ Политическа спестовност ”, секция „ Стопанска история ” в УНСС, както и информация от пособия за кандидатстудентски изпити по история за български университети.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ