Ваня Червенкова: Организмът ми отказа, но думите на детето ми върни се жива надделяха
Ваня Червенкова не е съумяла да покори Аконкагуа. Това призна самата тя в профила си в обществените мрежи.
Бизнесдамата се реши на експедицията преди доста време и даже сама финансира изкачването до върха. Уви, тя не е съумяла да стъпи на него, а проблемите й са почнали още при започване на изкачването.
Червенкова се е чувствала зле поради скоро изкарания ковид. Тя признава, че още по време на първата нощувка в лагер “Нидо де Кондорес “ се е разболяла – почнала е да кашля и не й е достигал въздух. Преди офанзивата на върха пък към този момент е била и с височинна болест.
Ваня признава, че е решила, че не желае да рискува живота си, както я е помолила и щерка й и в действителност й е било доста мъчно да се откаже едвам на метри от върха.
Ето какво споделя Ваня за най-голямото предизвикателство в живота й:
" 26.01.2022 година
5:55 Мин Лагер “Холера "
Великият Аконкагуа не ме позволи до себе си.. Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
И все пак това беше най-голямата височина за човешкия ми организъм 6300 метра до която съм достигала и от която взех решение за връщане в 5 лагер “ Холера "
И в случай че на Елбрус през нощта след тежка втора степен на височинна болест взех решение да продължа и не усещах заплаха, тук взех вярното и трезво решение за връщане в първия вероятен лагер, с цел да се спася! Знаех и осъзнавах, че мога да стигна, само че сили за връщане няма да имам…
Щурмувахме малко след среднощ. Напредвахме постепенно, макар, че силите ми бяха съвсем изчерпани. Аз, Вика Клименко, Любомир Бачев и към нас от лагер “ Нидо де кондорес " се присъедени Сеня, съветски финансист, живеещ в Ню ЙОРК.
Истината е че, моят организъм не се оправи след скоро прекарания ковид/ в действителност единствено преди месец/ истината е, че рискувах и потеглих. Пътуването ни изначално се обърка, с недопускането ни в Чили, изчаквахме нервно в Сао Пауло, и най-после се класирахме в Мендоса. След приемането ни на пермитите потеглихме. Предстояха ни дълги дистанции с температурни амплитуди от +37 до финален лагер -30 градуса. Имахме дълги и мъчителни преходи до базов лагер “ Плаза де Мулас " преминахме сполучлива адаптация с радиални трекинги и и два пъти нанагорнище до 5550 метра и още веднъж втурване, изчакахме няколко дни извънредно неприятно време.
Още на първата нощувка на лагер “Нидо де Кондорес “ се разболях. Организма ми беше мощно отпаднал. Отказвах да хапвам, повръщаше ми се от всичко, доста внезапно смъкнах килограми. Кашлях безумно и започнаха първите признаци на височинна болест.
Въпреки всичко взех решение, че болна ще атакувам, което беше неуместно от моя страна. На 25 стигнахме от базов лагер във втори лагер “Нидо де Кондорес “преспахме за повторно на 5550 метра и оттова потеглихме за лагер 4 " Берлин “и финален лагер “Холера “на 6000 метра..
Около среднощ щурмувахме.. Някъде по пътя организма ми отхвърли, доста мощно кашлях, нямах въздух, тресеше ме и след продължителна битка с волята си…по пътя под върха взех решение, че ще се върна. Нямаше смисъл да бавя останалите.
Амбицията ми споделяше да продължа.. думите на детето ми и няколкото индивида които обичам " върни се жива " надвиха.
Съжалявам, не съумях аз да подвигна флага над върха, само че се веселя, че това направи другият участник в нашата експедиция Любомир Бачев. И доколкото аз напълно финансирам цялата ни задача, се надявам да съм дала своя принос националния ни байрак да се развее над най-високата точка на Южното и Западното полукълбо!
Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
Така е било писано!
Пътят към триумфа напълно не е елементарен, нито къс, само че аз поисквам на всички от цялото си сърце да следвате фантазиите си!
Аз ще не преставам да последвам моите! Скоро стартирам възобновяване и след подготовка потеглям към третият континентален отличник. Не обичам да споделям, че има лесни върхове, само че съдейки по височината за последните 6 дни, към този момент съм го изкачила 3 пъти …
Може би Ви разочаровах, може би не съм вашата героиня и не съумях да стъпя на върха, само че от време на време пътят, който ни води до там е това, което ни прави мощни, смели и РЕШИТЕЛНИ!
Бизнесдамата се реши на експедицията преди доста време и даже сама финансира изкачването до върха. Уви, тя не е съумяла да стъпи на него, а проблемите й са почнали още при започване на изкачването.
Червенкова се е чувствала зле поради скоро изкарания ковид. Тя признава, че още по време на първата нощувка в лагер “Нидо де Кондорес “ се е разболяла – почнала е да кашля и не й е достигал въздух. Преди офанзивата на върха пък към този момент е била и с височинна болест.
Ваня признава, че е решила, че не желае да рискува живота си, както я е помолила и щерка й и в действителност й е било доста мъчно да се откаже едвам на метри от върха.
Ето какво споделя Ваня за най-голямото предизвикателство в живота й:
" 26.01.2022 година
5:55 Мин Лагер “Холера "
Великият Аконкагуа не ме позволи до себе си.. Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
И все пак това беше най-голямата височина за човешкия ми организъм 6300 метра до която съм достигала и от която взех решение за връщане в 5 лагер “ Холера "
И в случай че на Елбрус през нощта след тежка втора степен на височинна болест взех решение да продължа и не усещах заплаха, тук взех вярното и трезво решение за връщане в първия вероятен лагер, с цел да се спася! Знаех и осъзнавах, че мога да стигна, само че сили за връщане няма да имам…
Щурмувахме малко след среднощ. Напредвахме постепенно, макар, че силите ми бяха съвсем изчерпани. Аз, Вика Клименко, Любомир Бачев и към нас от лагер “ Нидо де кондорес " се присъедени Сеня, съветски финансист, живеещ в Ню ЙОРК.
Истината е че, моят организъм не се оправи след скоро прекарания ковид/ в действителност единствено преди месец/ истината е, че рискувах и потеглих. Пътуването ни изначално се обърка, с недопускането ни в Чили, изчаквахме нервно в Сао Пауло, и най-после се класирахме в Мендоса. След приемането ни на пермитите потеглихме. Предстояха ни дълги дистанции с температурни амплитуди от +37 до финален лагер -30 градуса. Имахме дълги и мъчителни преходи до базов лагер “ Плаза де Мулас " преминахме сполучлива адаптация с радиални трекинги и и два пъти нанагорнище до 5550 метра и още веднъж втурване, изчакахме няколко дни извънредно неприятно време.
Още на първата нощувка на лагер “Нидо де Кондорес “ се разболях. Организма ми беше мощно отпаднал. Отказвах да хапвам, повръщаше ми се от всичко, доста внезапно смъкнах килограми. Кашлях безумно и започнаха първите признаци на височинна болест.
Въпреки всичко взех решение, че болна ще атакувам, което беше неуместно от моя страна. На 25 стигнахме от базов лагер във втори лагер “Нидо де Кондорес “преспахме за повторно на 5550 метра и оттова потеглихме за лагер 4 " Берлин “и финален лагер “Холера “на 6000 метра..
Около среднощ щурмувахме.. Някъде по пътя организма ми отхвърли, доста мощно кашлях, нямах въздух, тресеше ме и след продължителна битка с волята си…по пътя под върха взех решение, че ще се върна. Нямаше смисъл да бавя останалите.
Амбицията ми споделяше да продължа.. думите на детето ми и няколкото индивида които обичам " върни се жива " надвиха.
Съжалявам, не съумях аз да подвигна флага над върха, само че се веселя, че това направи другият участник в нашата експедиция Любомир Бачев. И доколкото аз напълно финансирам цялата ни задача, се надявам да съм дала своя принос националния ни байрак да се развее над най-високата точка на Южното и Западното полукълбо!
Ако това е моята Олимпиада, то аз я приключвам със сребърен орден, малко под върха!
Така е било писано!
Пътят към триумфа напълно не е елементарен, нито къс, само че аз поисквам на всички от цялото си сърце да следвате фантазиите си!
Аз ще не преставам да последвам моите! Скоро стартирам възобновяване и след подготовка потеглям към третият континентален отличник. Не обичам да споделям, че има лесни върхове, само че съдейки по височината за последните 6 дни, към този момент съм го изкачила 3 пъти …
Може би Ви разочаровах, може би не съм вашата героиня и не съумях да стъпя на върха, само че от време на време пътят, който ни води до там е това, което ни прави мощни, смели и РЕШИТЕЛНИ!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ