Ванга към майка й: Пророческата дарба ти е дадена, за да

Докато Катето Евро е с майка си на море у нас, Албания затваря границите и кара баща й да се ожени за друга…

Ванга към майка й: Пророческата дарба ти е дадена, с цел да отгледаш децата си. Албания затваря границите и го кара да се ожени за друга, докато майка е с нея и брат на море в България. Пльоснах две цици на стъклото пред затънал в асансьор мъж, който ни виждаше до шията.

Биографиите по принцип са малко тегави четива.

Вглъбяването в една личност омръзва
на моменти, отегчително е да следиш полета на мисълта й, да се губиш във фактология
и непотребни елементи.

Понякога, колкото и страховит да е индивидът, от локално или планетарно значение,
заслепяваща звезда, историческа фигура, разгръщайки биографията му, откриваш,
че животът му е цялостна досада.

Книгата му в действителност не е толкоз житейски разказ, колкото обобщение на професионалната
му кариера с тук-таме спестовни представителни извадки от персоналното му пространство.

Истинска необичайност е да се натъкнеш на прочут и трогателен

облик, чието минало дотам прелива от увлекателни истории, невероятни
срещи, мистичност, горест, благополучие, загуби, поврати, влюбвания и разлюбвания, изцепки,
че няма засищане. Такъв е животът на актрисата Катерина Евро – полет над света.

Пленителна жена, която освен всички познават,

само че и тя познава всички. В автомивка влязохме двете неотдавна и незабавно един мъж
й се метна на врата, оказа се, че са работили в миналото в една и съща телевизия.
Където и да се мерне, мигновено се оказва, че някой й е другар, сътрудник, непосредствен
или отдалечен прочут. Искат да я пипнат, да слушат незабравимия й смях, да я прегърнат
и да не я пускат.

Отдавна планираме тази книга. Приятелки сме от дълги години и в душата ми в никакъв случай
не е имало даже капчица подозрение, че историите на тази шеметна персона заслужават
не едно издание, а цялостен рафт. Абсолютно невероятно е да бъдат разказани даже и половината
странни, от време на време нелогични и необясними, рискови, смешни, сантиментални и тъжни
неща, които е претърпяла Катето.

Само аналите на приятелския й кръг стигат за обособена поредност. И въпреки всичко се стегнахме,
седнахме и за по-малко от година написахме най-важното. Нарекохме я “Катерина
Евро… И още нещо ”.

Колкото и известно да е нейното минало от интервютата в медиите, в тази книга
тя

разкрива непознати страни от живота си

Без задръжки и без цензура.

Разказва за срещите, хората и събитията, оказали най-силно въздействие върху живота
и професионалното й израстване като актриса, за връзките в фамилията й, за
най-близките, за това да бъдеш майка, щерка, внучка, сестра, пътуванията, лудориите,
трудните решения.

Във всичко това са вплетени нейната необяснима, нестихващо бликаща сила, заразително
оптимистичният метод, по който възприема света, лекотата, с която има вяра и раздава
обич.

“Оркестър без име ” не е първият, само че е най-бляскавият от близо 40-те кино лентата, в
които Катето Евро е играла. Евъргрийнът, изстрелял я непосредствено в огромното кино.
След него тя се снима в продукции на най-талантливите български режисьори като
Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Януш Вазов… Години по-късно попада и на театралната
сцена, където още веднъж среща титаните в сектора: Мариус Куркински, Георги Калоянчев,
Тодор Колев.

Цели 62 години Катето минава през живота някак леко,

без напрежение и особени разтърсвания, положителни ангели бдят над нея. Един от тях е
нейната майка, талантлива с дарбата да предсказва бъдещето.

От дребна Катето знае, че ще стане актриса, и в никакъв случай не се е съмнявала, в майчиното
си предсказване. Просто чака моментът да настъпи. Важните събития в живота й
като мъжа, в който ще се влюби, детето, което ще роди, филмите, в които ще играе,
са предсказани от майка й Йорданка. Описва я по този начин:

“Майка ми имаше заложба да предсказва бъдещето, това всички в София го знаят, на
сумати народ е пособия. По едно време даже я викаха в милицията, с цел да оказва помощ
в следствия на убийства, само че в никакъв случай не ни е разказвала какво се е случвало там,
беше й неразрешено.

Хората все по-малко имат вяра в свръхестествени и необясними сили, с времето стават
все по-скептични, не виждат към този момент даже елементарните чудеса. Жалко е, тъй като
независимо дали вярваш, или не,

съществуват на земята хора, които усещат по-силно

и виждат по-далеч, от другите.

Като някои дървета, които необяснимо за какво цъфтят в друг цвят от своя тип.
Моята майка беше една от тях.

Казваше, че за първи път е усетила силата да предсказва бъдещето в Тирана, до момента в който
се изкачвала по стълбата на самолета. Обърнала се, погледнала татко ми, който й
махал отдалеко и в този миг схванала, че е пристигнал краят на тяхната обич.

Помислила си:

“За финален път го виждам ”

Самолетът изхвърчал и в действителност повече не го видя. Вярваше, че дарбата й е дадена,
за да има по какъв начин да отгледа децата си, вуйна Ванга същото й сподели:

– Господ ти е дал тази заложба, Данко, с цел да си отгледаш децата! ”

Сложните политически игри в социалистическия лагер стават причина за раздялата
на Катето с татко й Илия Евро. Завинаги. Той остава в родния си град Корча, Албания,
а тя, дружно с майка си и по-малкия си брат Петър – в София. Никога повече не
го виждат, връщат писмата им, зрънце информация не прониква през границата. Целият
живот на Катето е белязан от копнежа по бащата, който е обожавала.

Със сълзи се напълват очите й, до момента в който споделя по какъв начин преди 10 години отива за
първи път в Корча:

“Татко се е оженил за мюсюлманка, откакто са ни разделили, и е имал друго семейство.

Според вуйчо ми Еми страната го е принудила да си вземе друга жена, такава била
политиката тогава по отношение на албанците, чиито фамилии са останали в чужбина. Не
знам дали е правилно, тъй като в първите години откакто родителите ми остават разграничени,
сме получавали някакви трохички информация посредством наши родственици, които работели в
българското посолство в Тирана. От тях майка ми научила да вземем за пример, че баща трябвало
да работи като бояджия, не му разрешавали да преподава, огромен гнет е било.

Не знаех къде да намеря корчанските си родственици, по тази причина отидох в музикалното учебно заведение,
казаха ми, че в последна сметка е станал учител и даже е бил шеф.

Млад си е отишъл, на четиридесет и осем, не знам тъкмо, нямахме никаква информация
от Албания за него.

Фамилията Евро е много известна в Корча,

всички са цигулари, първите ми братовчеди са преподаватели също. Когато отидох,
директорката на учебното заведение незабавно звънна на сестра ми, която също е преподавател по
цигулка. И те пристигнаха, роднините ми. Плакахме. Целувахме се. Отидохме на гроба
на татко ми.

Много албанци са били разграничени с дамите си, които са били от други социалистически
страни, през 60-те. Заведоха ме при един човек на възрастта на татко ми, двамата
са били другари.

Живее в дребна къщурка, съвсем в центъра на Корча, и той бил женен за българка,
която също е останала с детето им в България. След отварянето на границите се
видял с щерка си, само че тя не била по този начин мощно привързана към него. Може би е била
съвсем дребна, когато са ги разделили. Той ми сподели:

– Баща ти ме помоли, в случай че един ден си отида от този свят, сподели, и ти видиш моята
Катерина, кажи й, че

доста, доста я обичам и й откъсни една роза от двора

Целува, прегръща ме: “Татко ти по този начин сподели ”…

Беше огромен рев в Корча. От заран до вечер ревяхме. По през целия ден ми предлагаха
зехтин, грозде и маслини, тъй като схванаха, че доста ги обичам.

Заведоха ме в квартирата, където баща е живял със фамилията си, на всички места
имаше мои фотоси. И на брат ми Пепи, несъмнено, само че най-много мои. Баща ми до края
е тъгувал за нас. ”

Благодарение на огромното си и сплотено семейство в България Катето изживява щастливо
детство. Възпитана е в духа на консервативните обичаи от дядо си и баба си,
но от майка си наследява силнозаразното си възприятие за комизъм, научава се да готви,
да бъде стопанка, да гледа на света от хубавата му страна и в никакъв случай да не губи
оптимизма си.

Едва 16-годишна става модел – интервал, за който рядко е разказвала в медиите.
Били са щастливи, свободни и волни години в разгара на развития социализъм, в
които тя обикаля България на стоп и прави най-вече дивотии със своя другар и
колега Чавдар Пачата. Той измисля младежкия й прякор Лудото Кате.

“Наистина бях лудото Кате, непрестанно измислях дивотии, дори към този момент не си ги
спомням всичките. Сещам се, че обичах да вземем за пример безсистемно да си демонстрирам циците,
защото ужасно доста им се радвах и си ги харесвах.

Бяхме един път в Сливен, където спяхме в един висок хотел на “Балкантурист ”, той
още си е там.

Оказа се, че асансьорът не работи, човек затънал вътре и чакаха да пристигна механик,
за да го извади. Ама кабината по този начин беше спряла, че

през прозорчето оня злощастник вътре ни виждаше само до врата,

към главите ни нямаше видимост. Кисне, горкият, в заседналата кабина, тропа,
вика, отчайва се от ден на ден и повече, доста ми дожаля.

И тогава ми хрумна чудесна концепция, помислих си: “Чакай, бе, индивидът по този начин и по този начин
ще прекара вътре часове, я да го развеселявам малко ”. И хоп, подвигнах си блузката и
пльоснах две цици на стъклото. Исках да му доставя малко многообразие, той и без
това не можеше да види коя съм. ”

За филмите й, за това лято на Созопол, когато изиграва Рени Ковачева в “Оркестър
без име ”, за мистичното й прекарване в Родопите по време на фотосите на “Закъде
пътувате? ”, за влюбванията, приятелите и приключенията на Катето Евро четем в
нейната биографична книга.

“>