Валутата се смени, но вересиите оставатВъвеждането на единната европейска валута

Валутата се смени, само че вересиите остават
Въвеждането на единната европейска валута в България не съумя да изкорени една от най-устойчивите стопански практики в най-бедния район на Европейски Съюз – извършването на покупки на вересия. Две седмици след формалната промяна на парите, дребните търговски обекти в Северозапада не престават да кредитират оцеляването на своите клиенти, като единствената смяна е валутата на дълга.

В село Спанчевци, община Вършец, икономическият преход се случва не посредством банкови терминали, а посредством страниците на дебели бележници. Според репортаж на NOVA, практиката остава неизменима част от комерсиалния оборот, като насъбраните отговорности към този момент се погасяват с първите пенсии, изплатени в евро.
" Евроверсията " като стопански буфер
Ситуацията разкрива скрития систематичен недостиг в района – неналичието на оборотни средства в семействата. Търговците в дребните обитаеми места са принудени да поемат риска на неофициални банкери, с цел да поддържат оборота си.

" Има 50 лв., има по 100–200 лв. ", демонстрира счетоводството си локален търговец, представен от NOVA. Списъците с длъжници не понижават, а стоките, които се взимат на заем, са показателни за виталния стандарт – самун, съществени храни и артикули от първа нужда.

" Взимаме и си ги връщаме, какво да вършим, ние сме безпаричен край ", разяснява Антоанета Йорданова, описвайки затворения кръг на задлъжнялост, който действа без значение от номинала на банкнотите.
Адаптация на недостига
Продавачката Кирилка Сергеева разкрива механизма на " евроверсията ". По думите ѝ, бележниците се водят с математическа акуратност, като преходът към новата валута е станал гладко, само че неизбежно. " Повечето връщат в евро, тъй като пенсиите към този момент са в евро ", изяснява тя.

Този микроикономически модел демонстрира, че за огромна част от популацията еврото е просто нова разчетна единица за старите задължения. Възрастните хора, като 87-годишната Енефка Младенова, разчитат на по-младите генерации за техническата част от обмяната на останалите левове, само че икономическата логичност на всекидневието им остава непроменена.

За дребния бизнес в района целта не е валутният курс, а събираемостта на вземанията. " Ако дадат левове – връщат в левове, в случай че дадат евро – връщат в евро. Важно е да връщат ", обобщава Сергеева. Това прагматично отношение акцентира, че в изискванията на ниска ликвидност, доверието остава по-важно от валутата.