Странен паразит увеличава значително шансовете на даден вълк да оглави глутницата
Вълци, инфектирани с паразит, са доста по-склонни да се утвърждават като водачи на глутницата си, защото настанилият се в мозъка им нахалник ги предизвиква да поемат опасности.
Едноклетъчният паразит токсоплазма гондии (Toxoplasma gondii) се развъжда единствено при представители на семейство котки, само че може да болести всяко топлокръвно животно.
Смята се, че сред 30 до 50 % от хората го имат, само че той остава в организма през целия живот в латентно положение. Човешката имунна система нормално предотвратява появяването на каквито и да било признаци.
Изследвания откриват връзка сред наличието на паразита в мозъка и усилването на рисковото държание и експанзията. Други обаче оспорват съществуването на сходно нещо.
Проучване, оповестено в научното списание " Къмнюникейшън байолъджи ", се основава на траяли 26 години наблюдения на сиви вълци в Националния парк " Йелоустоун " в Съединени американски щати.
Изследователи са анализирали кръвни проби от 230 вълка и 62 пуми. Известно е, че последните популяризират паразита при взаимоотношението си с вълци.
От изследванията излиза наяве, че един инфектиран вълк е единадесет пъти по-вероятно да напусне глутницата си спрямо животно, при което липсва паразитът. Това е особено за по-голяма податливост към вдишване на опасности, означават експертите.
За инфектирания вълк има 46 пъти по-голяма възможност да застане отпред на глутницата, сочи още изследването, защото тази роля нормално се пада на най-агресивния и рискован образец.
Тези три констатации дават " редки доказателства за паразитна зараза, която въздейства на държанието на дива популация от бозайници ", споделят учените.
„ Да бъдеш по-безстрашен единствено по себе си не е нещо неприятно, само че може да редуцира живота на индивидите, тъй като решенията им могат по-често да ги слагат в заплаха “, изяснява пред AФП Кира Касиди, съавтор на проучването.
Друго изследване, оповестено предходната година, стигна до заключението, че по-смелото, провокирано от паразити държание при млади хиени в Кения усилва вероятността да се приближат до лъвове и да бъдат ухапани.
Същият сюжет би работил и при гризачи, инфектирани с паразита: те изцяло губят инстинктивния си боязън от котката, която е определена за гостоприемник от токсоплазма гондии.
Уилям Съливан, професор по фармакология и токсикология в университета в Индиана, предизвестява, че проучването не потвърждава причинно-следствена връзка, написа Българска телеграфна агенция. „ Вълк, чиято природа го подтиква да поема опасности, може просто да бъде по-склонен да се впусне на територията на пумата и там да се болести с токсоплазмоза " (причинена от въпросния паразит), отбелязва пред Агенция Франс Прес професорът, който е изследвал паразитът повече от 25 години.
Но " в случай че резултатите се окажат правилни, то те допускат, че подценяваме въздействието на токсоплазмоза върху екосистемите ", прибавя Съливан.
При хората паразитът визира най-вече тези, чиято имунна система е доста слаба и води до токсоплазмоза - заболяване, което може да повреди мозъка и очите. Инфекцията нормално се получава при усвояване на прекомерно огромно количество сурово месо или посредством грижи, полагани за котка, по-специално при разчистване на мястото, където спи.
Аджай Вяс, експерт по паразити в сингапурския университет Нанянг, показва подозрения, че сходна зараза при хората може да ги тласне към рискови дейности. " Човешкото държание е доста друго от това на животните ", показва той.
Изследването е оповестено в Communications Biology.
