Учените са доказали, че почвата на Марс може да бъде оптималният източник за поддържане на живота на планетата
Вълнообразните форми на релефа на Марс биха могли да разкрият тайните за ледниковата му история — капацитета за поддържане на живота и физиката на придвижването на рохкавите материали на Червената планета. Ново изследване на учени от Университета в Рочестър откри, че някои от почвените структури на Марс доста наподобяват вълнообразните модели, следени в най-студените райони на Земята.
Анализирайки сателитни изображения на девет кратера на Марс, учените са ги сравнили с сходните области в Арктика и Скалистите планини. Оказало се, че марсианските релефни форми наподобяват солифлукционни фронтове — постепенно движещи се почвени маси, типични за районите с от време на време заледяване и топене. Според доцент Рейчъл Глейд, тези структури наподобяват огромни, мудни талази, сходни на потоци багра, стичащи се по стена, само че на Марс те са приблизително 2,6 пъти по-високи, в сравнение с Земята.
Изследователите отдават разликата във височината на по-ниската гравитация и характерностите на марсианската почва, която разрешава на вълните да порастват по-високи, преди да се срутят. На Земята такива фронтове се образуват посредством периодично повтаряне на заледяване и топене, което отслабва почвата и предизвиква бавното ѝ срутване.
Смята се, че сходни цикли са се случвали и на Марс, макар че евентуално са били задвижвани не от вода, а от сублимация — превръщането на леда непосредствено в пара. Това изобретение допуска, че в предишното Марс може да е имал сходни на земните условия и оказва помощ за по-доброто схващане на климатичната еволюция на планетата и капацитета ѝ за опазване на следи от живот.
Изследователите акцентират, че проучването на сходни структури ни разрешава да вършим догатки по отношение на историята на климата на Марс и оказва помощ да се очертаят области, където можем да търсим признаци на античен или евентуално актуален живот.
