FT: Това заличава селата на България
Вълните от емигранти, заминаващи за работа в чужбина, и ниската раждаемост изпразват българските села. Социалната тъкан е застрашена, написа „ Файненшъл таймс “.
Началното учебно заведение в Яхиново, планинско село южно от столицата на България, е проектирано за към 300 възпитаници, когато е издигнато през 1967 година В наши дни шефът на учебното заведение дефинира потенциала му на 150 възпитаници, а действителният брой на учениците е едвам 70, предава БГНЕС.
В една добре поддържана класна стая за първи клас с 24 места седят единствено седем деца, които пишат в тетрадките си букви на кирилица.
„ Опитваме се да гледаме на нещата от положителната им страна “, споделя шефът Георги Станчев: „ Имаме гаранции, че учебното заведение ще остане отворено. Неотдавна това беше под въпрос. “
Учителите и децата от Яхиново в действителност са късметлии. Три учебни заведения наоколо до тях бяха затворени през последните години, защото България страда от последствията от вълните на външна емиграция, в това число бързото приключване на мозъци след комунистическия режим. Населението е намаляло с една четвърт от пика си през 80-те години на предишния век.
Коефициентът на раждаемост в България през последните десетилетия остава надалеч от „ възстановителното “ равнище от малко над две деца на жена, което е належащо за поддържане на популацията в дълготраен проект. Освен това украинските и други имигранти в България рядко остават задоволително дълго, с цел да пуснат корени.
През 80-те години на предишния век в България е имало близо 9 млн. души и по радиото е имало акция за реализиране на тази цел, споделя кметът на Яхиново Софка Скоклева: „ Ние по този начин и не успяхме да го реализираме. Когато комунизмът рухна, всичко потегли надолу “.
Населението на България през днешния ден е към 6,8 млн. души и през последните 10 години то непрестанно понижава. В края на 80-те години на предишния век жителите на Яхиново надвишават 2400 души, само че след рухването на комунизма внезапно понижават и към средата на 2010 година са малко над 1600 души, съгласно националната статистика.
Според прогнозите на Организация на обединените нации при продължаващ спад популацията към 2070 година то ще намалее под половината от пика през 80-те години.
Българите не престават да търсят по-добър живот в страни като Германия, Испания и Обединеното кралство, както и в Турция. Тяхната работна ръка в чужбина е нараснала броя на служащите в тези страни, компенсирайки намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст вследствие на десетилетията на ниска раждаемост в Европа като цяло.
Селищата, които младите емигранти в трудоспособна възраст оставят след себе си - изключително дребните обитаеми места като Яхиново, се борят да предотвратят окончателното им изгубване. Ситуацията не е по-различна от тази в някои селски региони на Япония, където селата са опустели вследствие на миграцията към градовете и общия спад на популацията.
През 90-те години на предишния век на основната улица на Яхиново е имало три кръчми, спомня си Скоклева, както и повсеместен магазин и поща. Хората са общували, децата са тичали в близост. Днес е останала една-единствена механа, а до нея има дребна детска площадка с разноцветни дървени играчки. Финансирана от Европейски Съюз, тя стои празна.
От формалното население стотици хора, които са регистрирани в Яхиново, в действителност живеят в Западна Европа, Съединени американски щати, „ даже в Нова Зеландия “, споделя Скоклева: „ Тези, които имат дребни деца, са се открили там през 90-те години на предишния век... първите към този момент са баби и дядовци. Няма по какъв начин да се върнат “.
Настоящите демографски модели на България се коренят в изселването, последвало рухването на комунизма през 1989 година Непосредствено преди този момент България прогонва близо половин милион етнически турци, като ползва акция за насилствена асимилация.
А откакто Западът се отвори за миграцията оттатък „ желязната завеса “, стотици хиляди отпътуваха за Съединени американски щати или Западна Европа.
„ Повечето от тези хора бяха млади, а половината от тях - дами “, споделя Алексей Пампоров, професор по социология в Българската академия на науките.
След присъединението си през 2007 година България остава една от най-бедните членки на Европейски Съюз. Паричните преводи от нейните емигранти не оказват помощ изключително, достигайки едвам 2,3 % от брутния вътрешен артикул, което е много ниско равнище, наедно с това за Белгия, съгласно данни на Световната банка.
Много българи упрекват бедността за решението си да останат бездетни или да имат единствено едно дете.
„ Хората са по-малко склонни да имат няколко деца, когато се сблъскат с обстоятелството, че облеклото на едно дете е скъпо, изхранването на детето е доста скъпо, всичко коства доста пари “, счита Харика, майка на две деца, която се любува на чаша кафе на основната улица на индустриалния град Сливен.
Тя също е възнамерявала да има едно дете: „ За нас второто дете беше изненада “.
Кметът на Сливен Стефан Радев разяснява, че най-хубавата вяра за страни като България е да изградят лично благосъстояние, с цел да задържат младите служащи, както е направила Полша.
„ Начинът да се противодейства на обезлюдяването явно е да се увеличи стандартът на живот тук, в противоположен случай хората ще изоставен “, смята той.
Официалният коефициент на раждаемост в България от 1,7 деца на жена надалеч не е най-ниският в Европа, само че празните учебни чинове в страната припомнят тези в селските региони на Южна Корея и Япония - страни с едни от най-ниските коефициенти в света.
Официалните данни наподобява демонстрират проблясък на смяна, като през последните години чистата имиграция в България леко се е нараснала, защото броят на напускащите понижава, има и завръщащи се, а идват и чужденци, даже западноевропейци. Но точният баланс е мъчно да се дефинира, защото доста българи, като тези от Яхиново, резервират местожителството си, до момента в който прекарват част или целия си трудов живот на Запад. Тази наклонност се отразява и на Балканите.
Вътрешната миграция е достигнала към 42 000 души годишно през последните пет години, съгласно формалните данни - само че доста по-малко идващи са се трансформирали в дълготрайно пребиваващи, съгласно данните за разрешенията за престояване. Това допуска, че идващите в действителност може да са хора от страни като Сирия и Афганистан, които просто минават директно през България на път за Западна Европа.
Спас Ташев, основен демограф в Българската академия на науките, показва, че при всички случаи вътрешната миграция, в това число завръщането на българи, може единствено отчасти да реши казуса с популацията на страната.
„ Завръщат се най-вече лицата в по-напреднала възраст, до момента в който лицата в по-млада възраст емигрират “, регистрира той: „ Тъй като емигриращите дами са в детеродна възраст, България губи редица евентуални новородени. “
Страната се стреми да задържи младежите, като в същото време укрепва българските учебни заведения в чужбина, с цел да улесни реинтеграцията на лицата от диаспората, когато се завърнат. Но политическата неустойчивост в България, с честата промяна на правителствоата, „ попречи на основаването на ефикасна миграционна политика “, регистрира Организацията за икономическо сътрудничество и раз в последния си отчет за миграцията.
В Сливен, на половината път сред столицата София и Черно море, където минава интернационална автомагистрала и локалната стопанска система е относително витална, децата са повече, само че надалеч не задоволително, с цел да поддържат града, споделя кметът Радев. Той се пробва да усъвършенства образованието като един от тласъците за фамилиите да останат.
Радев споделя, че България е интегрирала етническите турци, които живеят в района от епохи, само че остава „ доста консервативна и мъчно приема чужденци. Така че няма балансиращ резултат на вътрешната миграция “.
„ Няма лесни отговори “, показва той: „ Малко евентуално е моят град да замязя на Западна Европа във връзка с популацията. Тук обществените общности са доста по-непокътнати. Когато погледнете Англия, където даже министър-председателят или кметът на Лондон може да бъде от малцинствена общественост, или когато погледнете немския футболен тим - сходно нещо е невероятно в България. “
В по-малките обитаеми места като Яхиново на карта е сложена самата обществена конструкция.
„ Някога се е казвало, че за развъждането на едно дете е нужно цяло село, само че в днешно време хората се затварят и си гледат работата “, разяснява барманката Оля Русинова, 33-годишна майка на едно дете: „ Те се затварят в черупките си и просто се състезават кой ще изкара повече пари “.
„ Изглеждаше като положително предсказание, когато преди година локална жена роди здрави тризнаци “, споделя кметът Скоклева: „ Жителите на селото се радваха и се чудеха дали това няма да е годината, в която нещата ще се трансформират. “
Но подобен шанс нямало. Близо до края на 2024 година общият брой на ражданията в Яхиново възлиза на пет, регистрира кметът пред „ Файненшъл таймс “, в това число тризнаците.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Началното учебно заведение в Яхиново, планинско село южно от столицата на България, е проектирано за към 300 възпитаници, когато е издигнато през 1967 година В наши дни шефът на учебното заведение дефинира потенциала му на 150 възпитаници, а действителният брой на учениците е едвам 70, предава БГНЕС.
В една добре поддържана класна стая за първи клас с 24 места седят единствено седем деца, които пишат в тетрадките си букви на кирилица.
„ Опитваме се да гледаме на нещата от положителната им страна “, споделя шефът Георги Станчев: „ Имаме гаранции, че учебното заведение ще остане отворено. Неотдавна това беше под въпрос. “
Учителите и децата от Яхиново в действителност са късметлии. Три учебни заведения наоколо до тях бяха затворени през последните години, защото България страда от последствията от вълните на външна емиграция, в това число бързото приключване на мозъци след комунистическия режим. Населението е намаляло с една четвърт от пика си през 80-те години на предишния век.
Коефициентът на раждаемост в България през последните десетилетия остава надалеч от „ възстановителното “ равнище от малко над две деца на жена, което е належащо за поддържане на популацията в дълготраен проект. Освен това украинските и други имигранти в България рядко остават задоволително дълго, с цел да пуснат корени.
През 80-те години на предишния век в България е имало близо 9 млн. души и по радиото е имало акция за реализиране на тази цел, споделя кметът на Яхиново Софка Скоклева: „ Ние по този начин и не успяхме да го реализираме. Когато комунизмът рухна, всичко потегли надолу “.
Населението на България през днешния ден е към 6,8 млн. души и през последните 10 години то непрестанно понижава. В края на 80-те години на предишния век жителите на Яхиново надвишават 2400 души, само че след рухването на комунизма внезапно понижават и към средата на 2010 година са малко над 1600 души, съгласно националната статистика.
Според прогнозите на Организация на обединените нации при продължаващ спад популацията към 2070 година то ще намалее под половината от пика през 80-те години.
Българите не престават да търсят по-добър живот в страни като Германия, Испания и Обединеното кралство, както и в Турция. Тяхната работна ръка в чужбина е нараснала броя на служащите в тези страни, компенсирайки намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст вследствие на десетилетията на ниска раждаемост в Европа като цяло.
Селищата, които младите емигранти в трудоспособна възраст оставят след себе си - изключително дребните обитаеми места като Яхиново, се борят да предотвратят окончателното им изгубване. Ситуацията не е по-различна от тази в някои селски региони на Япония, където селата са опустели вследствие на миграцията към градовете и общия спад на популацията.
През 90-те години на предишния век на основната улица на Яхиново е имало три кръчми, спомня си Скоклева, както и повсеместен магазин и поща. Хората са общували, децата са тичали в близост. Днес е останала една-единствена механа, а до нея има дребна детска площадка с разноцветни дървени играчки. Финансирана от Европейски Съюз, тя стои празна.
От формалното население стотици хора, които са регистрирани в Яхиново, в действителност живеят в Западна Европа, Съединени американски щати, „ даже в Нова Зеландия “, споделя Скоклева: „ Тези, които имат дребни деца, са се открили там през 90-те години на предишния век... първите към този момент са баби и дядовци. Няма по какъв начин да се върнат “.
Настоящите демографски модели на България се коренят в изселването, последвало рухването на комунизма през 1989 година Непосредствено преди този момент България прогонва близо половин милион етнически турци, като ползва акция за насилствена асимилация.
А откакто Западът се отвори за миграцията оттатък „ желязната завеса “, стотици хиляди отпътуваха за Съединени американски щати или Западна Европа.
„ Повечето от тези хора бяха млади, а половината от тях - дами “, споделя Алексей Пампоров, професор по социология в Българската академия на науките.
След присъединението си през 2007 година България остава една от най-бедните членки на Европейски Съюз. Паричните преводи от нейните емигранти не оказват помощ изключително, достигайки едвам 2,3 % от брутния вътрешен артикул, което е много ниско равнище, наедно с това за Белгия, съгласно данни на Световната банка.
Много българи упрекват бедността за решението си да останат бездетни или да имат единствено едно дете.
„ Хората са по-малко склонни да имат няколко деца, когато се сблъскат с обстоятелството, че облеклото на едно дете е скъпо, изхранването на детето е доста скъпо, всичко коства доста пари “, счита Харика, майка на две деца, която се любува на чаша кафе на основната улица на индустриалния град Сливен.
Тя също е възнамерявала да има едно дете: „ За нас второто дете беше изненада “.
Кметът на Сливен Стефан Радев разяснява, че най-хубавата вяра за страни като България е да изградят лично благосъстояние, с цел да задържат младите служащи, както е направила Полша.
„ Начинът да се противодейства на обезлюдяването явно е да се увеличи стандартът на живот тук, в противоположен случай хората ще изоставен “, смята той.
Официалният коефициент на раждаемост в България от 1,7 деца на жена надалеч не е най-ниският в Европа, само че празните учебни чинове в страната припомнят тези в селските региони на Южна Корея и Япония - страни с едни от най-ниските коефициенти в света.
Официалните данни наподобява демонстрират проблясък на смяна, като през последните години чистата имиграция в България леко се е нараснала, защото броят на напускащите понижава, има и завръщащи се, а идват и чужденци, даже западноевропейци. Но точният баланс е мъчно да се дефинира, защото доста българи, като тези от Яхиново, резервират местожителството си, до момента в който прекарват част или целия си трудов живот на Запад. Тази наклонност се отразява и на Балканите.
Вътрешната миграция е достигнала към 42 000 души годишно през последните пет години, съгласно формалните данни - само че доста по-малко идващи са се трансформирали в дълготрайно пребиваващи, съгласно данните за разрешенията за престояване. Това допуска, че идващите в действителност може да са хора от страни като Сирия и Афганистан, които просто минават директно през България на път за Западна Европа.
Спас Ташев, основен демограф в Българската академия на науките, показва, че при всички случаи вътрешната миграция, в това число завръщането на българи, може единствено отчасти да реши казуса с популацията на страната.
„ Завръщат се най-вече лицата в по-напреднала възраст, до момента в който лицата в по-млада възраст емигрират “, регистрира той: „ Тъй като емигриращите дами са в детеродна възраст, България губи редица евентуални новородени. “
Страната се стреми да задържи младежите, като в същото време укрепва българските учебни заведения в чужбина, с цел да улесни реинтеграцията на лицата от диаспората, когато се завърнат. Но политическата неустойчивост в България, с честата промяна на правителствоата, „ попречи на основаването на ефикасна миграционна политика “, регистрира Организацията за икономическо сътрудничество и раз в последния си отчет за миграцията.
В Сливен, на половината път сред столицата София и Черно море, където минава интернационална автомагистрала и локалната стопанска система е относително витална, децата са повече, само че надалеч не задоволително, с цел да поддържат града, споделя кметът Радев. Той се пробва да усъвършенства образованието като един от тласъците за фамилиите да останат.
Радев споделя, че България е интегрирала етническите турци, които живеят в района от епохи, само че остава „ доста консервативна и мъчно приема чужденци. Така че няма балансиращ резултат на вътрешната миграция “.
„ Няма лесни отговори “, показва той: „ Малко евентуално е моят град да замязя на Западна Европа във връзка с популацията. Тук обществените общности са доста по-непокътнати. Когато погледнете Англия, където даже министър-председателят или кметът на Лондон може да бъде от малцинствена общественост, или когато погледнете немския футболен тим - сходно нещо е невероятно в България. “
В по-малките обитаеми места като Яхиново на карта е сложена самата обществена конструкция.
„ Някога се е казвало, че за развъждането на едно дете е нужно цяло село, само че в днешно време хората се затварят и си гледат работата “, разяснява барманката Оля Русинова, 33-годишна майка на едно дете: „ Те се затварят в черупките си и просто се състезават кой ще изкара повече пари “.
„ Изглеждаше като положително предсказание, когато преди година локална жена роди здрави тризнаци “, споделя кметът Скоклева: „ Жителите на селото се радваха и се чудеха дали това няма да е годината, в която нещата ще се трансформират. “
Но подобен шанс нямало. Близо до края на 2024 година общият брой на ражданията в Яхиново възлиза на пет, регистрира кметът пред „ Файненшъл таймс “, в това число тризнаците.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ