Вълната от суматоха стартира преди към 10 дни, откакто президентът Александър Вучич предизвести, че американските наказания против сръбската петролна компания NIS може да обиден и банки, които работят с нея, и даже Централната банка на Сърбия.
Сърбите всеобщо обменят динари за евро, подхранвани от опасения за идни наказания, оповестяват медиите в западната ни съседка, представени от бТВ.
През последните дни в обменните бюра в страната еврото се намира мъчно и постоянно би трябвало да бъде заявявано авансово.
Вълната от суматоха стартира преди към 10 дни, откакто президентът Александър Вучич предизвести, че американските наказания против сръбската петролна компания NIS може да обиден и банки, които работят с нея, и даже Централната банка на Сърбия.
Допълнително напрежение внесе, въпреки минимално, поевтиняването на динара по отношение на еврото, след години на съвсем закрепен курс. „ Движението, което видяхме през декември, е най-голямото тази година, а евентуално и за по-дълъг интервал “, разяснява Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.
В опит да овладее обстановката, Националната банка на Сърбия вкара краткотрайна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на жители. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро – считана за „ психически предел “.
От Централната банка акцентират, че суматохата няма действителни стопански учредения, а е подхранена от медийни изявления и от обществените мрежи.
Банкерът Владимир Васич съобщи пред „ Дойче веле “, че стопански аргументи за сходен боязън няма. „ Но видяхме по какъв начин работи човешката логика на психиката. Информацията към NIS сътвори чувството, че следва нещо доста неприятно. “ - разяснява той.
Според специалисти реакцията на хората не е изненадваща. В страна, която още помни хиперинфлацията от 90-те години, недоверието към националната валута е надълбоко вкоренено. „ Това прекарване трайно е оформило недоверието към динара и институциите “, споделя Иван Станоевич, помощник по политическа спестовност във Факултета по политически науки в Белград.
Американските наказания против NIS, в която Русия държи мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в действие на 9 октомври. Сърбия има 29,87% от компанията. Президентът Вучич разгласи, че до началото на идната седмица чака „ значими вести “ по тематиката и изрази вяра те да бъдат „ положителни за жителите на Сърбия “. По-рано той дефинира 15 януари като „ ден Х “ за решение на рецесията.
Политическият икономист Иван Станоевич обаче счита, че властта съзнателно подхранва страха. „ Когато хората са уплашени, Вучич може да се появи в ролята на избавител и да реши рецесии, които самичък е провокирал “, разяснява той.
Сърбите всеобщо обменят динари за евро, подхранвани от опасения за идни наказания, оповестяват медиите в западната ни съседка, представени от бТВ.
През последните дни в обменните бюра в страната еврото се намира мъчно и постоянно би трябвало да бъде заявявано авансово.
Вълната от суматоха стартира преди към 10 дни, откакто президентът Александър Вучич предизвести, че американските наказания против сръбската петролна компания NIS може да обиден и банки, които работят с нея, и даже Централната банка на Сърбия.
Допълнително напрежение внесе, въпреки минимално, поевтиняването на динара по отношение на еврото, след години на съвсем закрепен курс. „ Движението, което видяхме през декември, е най-голямото тази година, а евентуално и за по-дълъг интервал “, разяснява Борислав Бруич от Асоциацията на обменните бюра в Сърбия.
В опит да овладее обстановката, Националната банка на Сърбия вкара краткотрайна мярка от 16 декември, с която забрани на обменните бюра да начисляват комисиони при продажба на евро на жители. Целта е курсът да не премине границата от 120 динара за евро – считана за „ психически предел “.
От Централната банка акцентират, че суматохата няма действителни стопански учредения, а е подхранена от медийни изявления и от обществените мрежи.
Банкерът Владимир Васич съобщи пред „ Дойче веле “, че стопански аргументи за сходен боязън няма. „ Но видяхме по какъв начин работи човешката логика на психиката. Информацията към NIS сътвори чувството, че следва нещо доста неприятно. “ - разяснява той.
Според специалисти реакцията на хората не е изненадваща. В страна, която още помни хиперинфлацията от 90-те години, недоверието към националната валута е надълбоко вкоренено. „ Това прекарване трайно е оформило недоверието към динара и институциите “, споделя Иван Станоевич, помощник по политическа спестовност във Факултета по политически науки в Белград.
Американските наказания против NIS, в която Русия държи мажоритарен дял от 56,15%, влязоха в действие на 9 октомври. Сърбия има 29,87% от компанията. Президентът Вучич разгласи, че до началото на идната седмица чака „ значими вести “ по тематиката и изрази вяра те да бъдат „ положителни за жителите на Сърбия “. По-рано той дефинира 15 януари като „ ден Х “ за решение на рецесията.
Политическият икономист Иван Станоевич обаче счита, че властта съзнателно подхранва страха. „ Когато хората са уплашени, Вучич може да се появи в ролята на избавител и да реши рецесии, които самичък е провокирал “, разяснява той.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ