Сравниха със земята бездарния писател Красимир Бачков, който се падна на матурата
Вълна от рецензии и неодобрение се изля върху един от създателите, чието произведение през вчерашния ден се падна на матура та след 7-и клас - Красимир Бачков. И с цялостно съображение. Меко казано бездарния роман " Талисманът ", а и реакцията на самия публицист, който си разреши да се прави на популярен, отприщиха ето такива мнения като тези два, на които сме се спрели и ви ги предоставяме на вниманието. Първият е на Емануил Видински ( на снимката) - редактор в " Литературен вестник ", а вторият на видния рекламист - Мартин Димитров. Ето ги и тях, а най-отдолу можете да се запознаете с мнението на въпросния създател - Красимир Бачков и да прочетете описа му:
Емануил Видински :
Основният проблем с описа, в случай че изобщо можем да го назоваваме по този начин, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира неприятната литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня да вземем за пример на някой създател, пратил ми подобен текст за Литературен вестник, за какво няма късмет да се появи във вестника?
На какъв се върша аз, с други думи. Ами че този роман е на равнището на определения за изпита, ще каже той, а аз какво да отговоря? И отговорен ли е този създател, че следва публично приети мостри?
Не е нужно да се избират текстове на известни създатели, нужно е единствено да са положителни текстове. Такива, които демонстрират гений, умеене, просвета. И не, това въобще не е въпрос на усет.
Но официализирането на нещо толкоз лишено от писателско умеене като положително писане, е патологично.
И в случай че хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има задоволително такива в България, посветили живота си на литературата. И на този декор изборът на това неразбирателство, което седмокласниците попиват като пример, е тежка форма на провинциализъм на равнище страна. Провинциализъм не като география, а като мислене.
Мартин Димитров :
Преди - към този момент станаха 25 години - в сп. " Метрополис " (списание за електронна музика, само че най-много за живота), имахме луксозна последна страница. На тази страница комфортен дом беше намерила рубриката " Кенефно четиво ".
От самото заглавие на рубриката незабавно се схваща, че става въпрос за лек и скромен текст, чиято цел е да уплътнява и забавлява мозъка, само че и да слага екзистенциални въпроси в постоянно нелеките моменти, когато червата са под висок стрес и напрежение.
Понякога тези текстове бяха чисто истински, от време на време бяха дръзки акомодации на приказки и притчи, само че те постоянно са били тласък както за мозъка, по този начин и за перисталтиката. В последна сметка, литературата визира цялото тяло.
И в този момент, малко преди среднощ, две десетилетия и половина по-късно, пред очите ми изплува кенефното четиво на за смелия моряк, който храбро се изправял против атакуващите го пирати. И всякога, всякога преди борба казвал на моряците си: " Донесете ми алената риза! ". За да може, в случай че го ранят и кръвта му рукне, никой от неговите приятели по палуба да не забележи това и да продължи да се бие с пиратите. Каква храброст!
И по този начин било постоянно, до последната борба, при която към техния кораб се доближили толкоз доста пиратски кораби, че капитанът - изправен и обтегнат като струна - извикал: " Донесете ми кафявия панталон! ".
Всичко това беше по този начин разказано, толкоз богато и пъстро, че напряко се на..раш от смях.
ВСЯКО ЕДНО КЕНЕФНО ЧЕТИВО В СП. " МЕТРОПОЛИС " БЕШЕ ПЪТИ ПО-ДОБРО ОТ ТОВА, КОЕТО СЕДМОКЛАСНИЦИТЕ ПОЛУЧИХА НА МАТУРАТА СИ ДНЕС.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Красимир Бачков :
Емануил Видински :
Основният проблем с описа, в случай че изобщо можем да го назоваваме по този начин, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира неприятната литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня да вземем за пример на някой създател, пратил ми подобен текст за Литературен вестник, за какво няма късмет да се появи във вестника?
На какъв се върша аз, с други думи. Ами че този роман е на равнището на определения за изпита, ще каже той, а аз какво да отговоря? И отговорен ли е този създател, че следва публично приети мостри?
Не е нужно да се избират текстове на известни създатели, нужно е единствено да са положителни текстове. Такива, които демонстрират гений, умеене, просвета. И не, това въобще не е въпрос на усет.
Но официализирането на нещо толкоз лишено от писателско умеене като положително писане, е патологично.
И в случай че хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има задоволително такива в България, посветили живота си на литературата. И на този декор изборът на това неразбирателство, което седмокласниците попиват като пример, е тежка форма на провинциализъм на равнище страна. Провинциализъм не като география, а като мислене.
Мартин Димитров :
Преди - към този момент станаха 25 години - в сп. " Метрополис " (списание за електронна музика, само че най-много за живота), имахме луксозна последна страница. На тази страница комфортен дом беше намерила рубриката " Кенефно четиво ".
От самото заглавие на рубриката незабавно се схваща, че става въпрос за лек и скромен текст, чиято цел е да уплътнява и забавлява мозъка, само че и да слага екзистенциални въпроси в постоянно нелеките моменти, когато червата са под висок стрес и напрежение.
Понякога тези текстове бяха чисто истински, от време на време бяха дръзки акомодации на приказки и притчи, само че те постоянно са били тласък както за мозъка, по този начин и за перисталтиката. В последна сметка, литературата визира цялото тяло.
И в този момент, малко преди среднощ, две десетилетия и половина по-късно, пред очите ми изплува кенефното четиво на за смелия моряк, който храбро се изправял против атакуващите го пирати. И всякога, всякога преди борба казвал на моряците си: " Донесете ми алената риза! ". За да може, в случай че го ранят и кръвта му рукне, никой от неговите приятели по палуба да не забележи това и да продължи да се бие с пиратите. Каква храброст!
И по този начин било постоянно, до последната борба, при която към техния кораб се доближили толкоз доста пиратски кораби, че капитанът - изправен и обтегнат като струна - извикал: " Донесете ми кафявия панталон! ".
Всичко това беше по този начин разказано, толкоз богато и пъстро, че напряко се на..раш от смях.
ВСЯКО ЕДНО КЕНЕФНО ЧЕТИВО В СП. " МЕТРОПОЛИС " БЕШЕ ПЪТИ ПО-ДОБРО ОТ ТОВА, КОЕТО СЕДМОКЛАСНИЦИТЕ ПОЛУЧИХА НА МАТУРАТА СИ ДНЕС.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Красимир Бачков :
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ