Вълкът, който е в центъра на скандала с отпуснатите му

Вълкът, който е в центъра на абсурда с отпуснатите му 148 млн лв. от Българската банка за развиване (ББР), се е изнесъл преди да започва супер-мега-гранде интервенцията на прокуратурата, Антикорупционната комисия и Министерство на вътрешните работи против него.

 

Не е инцидентно съвпадане. Бил е предизвестен за акцията. Освен това му е бил обезпечен кулоар за изнасяне от страната. Ще отхвърлят, само че всички са наясно по какъв начин става номера. Главпрокурорът Сарафов - също.


 

За сведение на овчето стадо, наричано за мелодичност българско население, Вълкът и изобщо вълците в българския бизнес и политика са в една глутница с техните преследвачи. Затова сюжетът на следващата пиеска е прекомерно прочут: В първо деяние едни хора позволяват на Вълка да получи 150 милиона. Във второ деяние си ги разпределят. В трето деяние се появяват ловците – т.е. прокурорите и погват Вълка с рекламна хайка. Четвърто деяние демонстрира, че Вълкът от дълго време е напуснал гората, която на всичкото от горната страна е запалена от четирите края. Финал: Вълка пие ледени коктейли на Кайо Еспанто, Белиз, а компания му вършат готини курви, пардон миски по бикини и тези, дето отпускат милионите и го „ преследваха “. За обяд си поръчват агнешка курбан супа по рецептата на баба и агнешки котлетчета, както ги вършат на Шилигарника над Банско.

 

През това време…

 

През това време във фермата за животни овцете излизат с плакати и врещене да поддържат непринудено шефа на кланицата, тъй като бил подгонил героично вълка. Просълзен и с нож в ръка шефът ги кани да изразят своята признателност пред урните на 20 октомври.

Завесата се спуска.

Само че това може да не е краят на историята.

Преди време един различен Вълк, оня от Уолстрийт, нашумя в целия свят и даже у нас, първо с автобиографичната си книга, а по-късно и посредством кино лентата на Мартин Скорсезе. Става дума за Джордан Белфорт. Финансов талант и авантюрист, той потегля от подножието на йерархията и доближава върха, трансформирайки се в приказно богат състезател на най-голямата борса. Но както признава самият той: Каквото и да правиш, колкото и добре да го правиш, един ден ФБР почуква на вратата ти.

 

Разбира се това се случва в страни, където законът е закон. У нас за Вълците няма никаква заплаха, тъй като те пишат и одобряват законите, техни съидейници ги „ ползват “ или заобикалят, а най-после си разделят плячката, до момента в който овцете блеят неуместно под някой килнал се стълб с развято опърпано знаме.

 

Белфорт има една чудесна мисъл, доста подобаваща за българската реалност: „ Докато са небогати и нямат пари, е доста елементарно да бъдат ръководени “. Отнася се за стадото, което все не схваща кои и по какъв начин го стрижат, доят и колят. Но все се просълзява на „ Заблеяло ми агънце “…

Като сме на " Вълча " вълна да изтъквам и една друга мисъл на милиардера, който въпроки гениалните си маневри, се оказва в съда, а по-късно в пандиза. „ Има неща, с които не трябва да се шегуваш, тъй като все едно дърпаш дявола за опашката. Например да плюеш в лицето на Успеха. Ако го правиш прекомерно дълго и безсрамно, той в последна сметка също ще те заплюе. И тази плюнка ще те размаже на стената като леке “.

 

Никой български политик, управленец, милионер, прокурор, ченге и прочие не има вяра, че това може да застигне и него. Те нормално са безсмъртни и недосегаеми. Като подобен се изживяваше един техен събрат до 16 август предходната година.

 

Поука: Белфорт ни споделя, че в случай че ще на Белиз да ти слугуват и да те пазят 50 души, това не подсигурява нищо. Защото Съдбата постоянно си тананика: „ Бърз е моят револвер “.

 

Песничка, която политици, олигарси, прокурори, ченгета и други Вълци от corrupt pack („ корумпираната глутница “) би трябвало да разпознават още от първия звук.

 

Огнян Стефанов