Валентин Симеонов*, Климатека 2025 г. е третата най-топла година в

Валентин Симеонов*, Климатека

2025 година е третата най-топла година в историята, със стопляне от 1.43°C по отношение на прединдустриалния интервал. Периодът 2023-2025 година е първият тригодишен период със междинна температура над 1.5°C. Темпът на световно стопляне се форсира, като последното десетилетие е най-топлото, измервано до момента. Океаните поемат 91% от непотребната топлота и към този момент доближават рекордно топлинно наличие. Екстремните феномени – горещи талази, суши, наводнения и пожари – стават все по-чести и интензивни. Целият свят се затопля, само че в Европа стоплянето се случва двойно по-бързо. Североизточната част на Стария континент се затопля съвсем два пъти по-бързо от Югозападната. В България 2025 година е измежду най-горещите и най-сухите години, с продължителни горещи талази и висок риск от пожари.

Европа е континентът, който се затопля най-бързо в света. Температурите в тази част на земното кълбо се покачват почти два пъти по-бързо от междинното за планетата. А България към този момент усеща следствията посредством рекордни горещини, суши и възходящ риск от пожари. 

Това са част от изводите в отчета Състояние на климата в Европа 2025, направен от службата Коперник и Световната метеорологична организация (WMO). Тази наклонност акцентира един основен фактор за климатичните промени, който към момента подценяваме: другите елементи на света не се затоплят по едно и също време и отмерено, а климатичните промени се демонстрират по друг метод в другите райони. 

Какви са другите съществени заключения от годишните отчети? Данните демонстрират ускоряващо се световно стопляне, рекордно нагряване на океаните и все по-чести рискови феномени.

На този декор се чака и допустимо развиване на нов Ел Ниньо, което би могло в допълнение да форсира световното стопляне и да увеличи вероятността 2026 година да се подреди измежду най-горещите години, а 2027 година да означи нов внезапен температурен скок.

Глобално стопляне: нови върхове

2025 година затвърждава наклонността на ускоряващо се световно стопляне. Това е третата най-топла година от началото на измерванията, със междинна световна температура от +1.43°C по отношение на прединдустриалния интервал (1850–1900 г.).

Още по-притеснително е, че интервалът 2023–2025 година е първият тригодишен период, в който междинната световна температура надвишава 1.5°C. Това е прагът, заложен в Парижкото съглашение, оттатък който рисковете от съществени климатични въздействия доста нарастват.

Фиг. 1 Температурни аномалии по отношение на прединструалния интервал 1850-1900 г./ Източник СМО 2026

Всички години след 2015 година са измежду най-топлите, измервани до момента. Темпът на стопляне също се форсира. А от 2023-2025 година означаваме внезапно повишаване на средногодишните температури.

Под „ световна температура “ нормално се схваща междинната световна температура на приземния въздух, а „ световно стопляне “ — отклонението ѝ по отношение на интервала 1850–1900 г.

Каква е ролята на явлението Ел Ниньо?

Причините за това внезапно повишаване се крият частично и в Ел Ниньо – натурален климатичен развой, който краткотрайно покачва световната температура. В случая от 2023/24 година той способства за в допълнение стопляне с към +0.1°С. 

В началото на 2024 година Ел Ниньо отслабна и мина в слаба Ла Ниня: противопоставен развой, който нормално води до понижаване на световната температура с 0.1°С. И все пак 2025 година остана като третата най-топла година.

Има към 90% вероятността това лято да стартира нов Ел Ниньо като максимумът му се чака в края на есента. Според прогнозите шансът явлението да бъде умерено, мощно или изключително мощно е почти идентичен и е 25%. Ако се случи така наречен изключително мощно или мощно събитие, това доста усилва вероятността за нов внезапен скок на световната температура през 2027 година, а също по този начин и вероятността 2026 година да стане най-горещата до момента година. 

При подобен сюжет междинната световна температура след 2023 година ще бъде над 1.5 °С за най-малко пет години (списание Nature). Това към момента не е официално прекосяване на границата от 1.5 °С, защото би трябвало температурите да са над тази стойност най-малко 20 години. Статистиката при прекосяване на гранични стойности – да вземем за пример от 0.5 или 1°С – демонстрира, че температурата остава над или покрай преминатата граница преди да доближи нова по-висока стойност.

Европа е най-бързо затоплящият се континент

Повишаването на температурите не е отмерено на всички места по света и Европа е най-бързо затоплящата част. Това е ритъм, задоволителен да измести климатичните правила в границите на едно потомство. Североизточна Европа се затопля съвсем два пъти по-бързо от Югозападна.

Фиг. 2: Европа се затопля два пъти по-бързо:Аномалии на междинната температура по целия свят, за всеки континент (според районите на IPCC), както и за Арктика, показани като десетгодишни междинни стойности по отношение на междинната стойност за референтния интервал 1991–2020 година Стойностите се отнасят единствено за сушата, като се изключи световната междинна стойност. Показани са линейните трендове за последните 30 години (1996–2025 г.). Данни: ERA5. Източник: C3S/ECMWF.

2025 година е третата най-топла година в историята на Европа, с температура 1.3°C над междинната за интервала 1991–2020 година и към 2.5°C над прединдустриалните равнища. Това демонстрира взаимният отчет на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) и СMO. 

За ускорени климатични промени приказват и други значими климатични индикатори като топлинно наличие и температура в горните пластове на международния океан, понижаване площта на антарктическия и арктическия морски лед и площта и дебелината на ледниците и снежната завивка. 

Какво ни споделят океаните?

Увеличаването на топлината на океана е значим индикатор за положението на климата. Те работят като великански батерия на топлота, като поемат 91% от непотребната топлота, породена от световното стопляне. Това защищава сушата от внезапното стопляне, само че насъбраната сила последователно се връща назад в климатичната система и способства за по-високите междинни световни температури. 

Океаните към този момент се затоплят с темпове, невиждани в актуалната история. През 2025 година скоростта на натрупването на топлота в тях е било над два пъти по-висока по отношение на втората половина на XX век.

Фиг. 2: Промени в годишното световно топлинно наличие на океаните до дълбочина 2000 м за интервала 1960–2025 година Обърнете внимание, че графиката демонстрира разликата със междинното топлинно наличие за интервала 2005-2025г. Общото нарастване от 1960 година до в този момент е затова 400 ZJ или 400.1021Джаула/ Източник: СМО

Само за 2024 и 2025 година международният океан е погълнал топлота, която е 200 пъти повече от създадената електрическа енергия в света за 2024 година В резултат през 2025 година междинната температура на морската повърхнина на международния океан (без полярните области), е била с 0,6 °C над тази от 1980 година За моретата към Европа стоплянето доближава +1.1°C, а единствено за Средиземно море +1.4°C.

Площта на снежната завивка в Северното полукълбо е третата най-ниска годишна повърхност в историята – след 1990 година и 1988 година През 2025 година междинната повърхност на арктическия морски лед е втората, а тази на антарктическия морски лед е третата най-ниска стойност в историята.

Топенето на ледниците също се форсира. Загубата на маса от ледниците след 2021 година е най-висока от началото на наблюденията (през 1950 г.) като единствено за 2024/2025 година е към 430 гигатона – размер задоволителен да покрие цяла България с близо 4 метра вода.? от кое място е взето това сравнение 

Екстремните феномени към този момент са новата норма

Високите температури на сушата и океана способстваха за рискови метеорологични условия – горещи талази, суши, значителни превалявания и интензивни стихии. Силни и изключително мощни горещи талази имаше на всички континенти като се изключи Австралия. Европа и най-много западните и северните ѝ елементи бяха изключително наранени. В Португалия бяха измерени 46.6°С, а в азиатската част на Турция 50.5 °С. 

В България лятото на 2025 година беше третото най-горещо от 1930 година насам. В Югозападна България бяха маркирани горещи талази с температури над 40°С и дълготрайност от над 7 дни. В Монтана температурата доближи до 43.5°С. 

Неравномерността на преваляванията с редки, само че интензивни дъждове беше причина за съществени наводнения. Такива имаше в Азия, Съединени американски щати, както и в Западна и Северна Европа. Наводненията по Черноморието бяха породени от средиземноморския циклон Барбара. В България резултатът му беше по-слаб, в сравнение с в Гърция и Румъния, само че нещастието в Елените беше с тежки последствия и главно заради човешки неточности.

Огнените стихии: предвестител на екологична катастрофа 

Продължителни интервали без превалявания имаше в по-голямата част от света, а лятото в България беше най-сухото от 1930 година насам. 

Продължителните суши, в комбиниране с горещите талази и мощни ветрове, бяха причина за доста и интензивни пожари по света. Особено наранени бяха Северна Америка и Европа. Големите пожари в Калифорния и Канада демонстрираха, че даже и механически напреднали страни не могат да се оправят с огромни огнени стихии. 

В Европа огромни пожари горяха в Португалия, Франция, Испания, Гърция и Турция. В България те бяха с по-малки мащаби, само че показателни за неналичието на предварителна защита и летателна техника за справяне даже с неголеми пожари. 

И след тези огнени бедствия и поради че заплахата от пожари ще продължава да нараства заради ускореното стопляне, у нас към момента не се разисква съществено закупуването на противопожарни самолети. Отсъствието на съответна техника за битка с горските пожари предвещава за България сериозна екологична злополука. 

Данните за 2025 година демонстрират, че климатичните промени към този момент са сегашна действителност, която изисква както световни решения, по този начин и съответни дейности на национално равнище. 

--------------------------------------------------------------------------

* Валентин Симеонов е създател в Климатека. Той получава докторска степен по компетентност “Квантова електроника ” от Физическия факултет на СУ “Климент Охридски ”. От 1980 година до 1995 година е теоретичен помощник в Института по електроника в Българска академия на науките, а от 1995 година работи във Федералния институт за технологии в Лозана, Швейцария – по създаване и потребление оптични способи за премерване на замърсяването на въздуха и проучване на химични и физични процеси в атмосферата, в това число свързани с климатичните промени. Основните му научни ползи са в региона на атмосферната химия и физика, най-вече по проблемите на климата.