„Винаги със САЩ, никога против Европа“
Валентин Съйков*
Тези дни Урсула фон дер Лайен издигна нов проект за превъоръжаване на Европа за спомагателни 100 милиарда евро. Днес сумата скочи стремглаво на 800 милиарда евро. Разликата сред двата анонса е 8 пъти. Общото е, че и едните, и другите пари ги няма.
След дълго съвещание министър председателят Росен Желязков разгласи позицията на българското държавно управление. Тя е модерна редакция на остарялата максима: „ Винаги със Съединени американски щати, в никакъв случай срещу Европа “. На знам дали ви направи усещане, че Желязков говореше за потребление на европейските фондове за превъоръжаване на България. Той или не е схванал, или се прави, че не схваща поръчката на председателката на Европейска комисия, че такива фондове няма. В нейното предложение става дума за увеличение на военните разноски в националните бюджети и за заеми, които страните членки ще изплащат.
Урсула фон дер Лайен за следващ път повтори, че тези пари ще бъдат извадени от условията за бюджетен недостиг.
Само че парите няма да паднат от небето
Всяка страна ще би трябвало да ги отдели от сумите, които е възнамерявала за обществени разноски и за развиване на други жизненоважни сфери. Заемите ще би трябвало да се заплащат с лихвите също за сметка на разноските за обществени действия и развиване. Последна грижа на европейския поданик, включително и на българския, е в кое перо Брюксел регистрира нараствания недостиг, като той ще би трябвало да стартира да го заплаща от джоба си още в този момент.
Сбърканият метод на Еврокомисията е явен за всеки обикновено мислещ жител, който всеки месец връзва личния си бюджет, този на фамилията или на предприятието си. Върви се в обратна посока. Първо се афишират едни пари. После ще обсъждаме по какъв начин и защо да бъдат изхарчени.
Професорите във всички образователни заведения, които сигурно са приключили еврочиновниците, ще им обяснят, че верният метод е да се стартира от задачите и по отношение на тях да се дефинират потребностите.
Правилното създаване на сериозна въоръжена мощ стартира
с формулирането на военна теория
която дефинира съперника, както и тактиката и тактиката по какъв начин да му се противопоставим. От тях произтичат ограниченията за създаване на въоръжените сили, нужните типове и количества въоръжения, числеността на персоналния състав. Едва на идващия стадий идва нуждата от произвеждане или доставка на съответното въоръжение. Когато всичко това бъде конкретизирано, може да се пресметна нужният бюджет. Липсата на каквато и да е от гореизброените стъпки навежда на мисълта, че самодейността на фон дер Лайен не е нищо повече от лобизъм в полза на военните концерни на няколко западноевропейски страни. Отделно тя може да се схване и като поредна пиар акция на председателката на Европейската комисия и нейните подчинени.
Ако погледнем още по-задълбочено, ще забележим, че няма явен индивид, който да седи зад новоизмислената общоевропейска войска. Единствената сериозна военна организация в Европа е тази на Северноатлантическия контракт, който формулира еднопосочно правата и отговорностите на участниците в него. Само НАТО има прецизната военно-командна конструкция и ресурсите за водене на пълномащабни военни дейности на огромна територия. Да не забравяме, че тази конструкция и ресурсите значително се управляват и обезпечават от Съединени американски щати.
Тенденцията Европейският съюз от икономическа и политическа общественост да се трансформира и във боен съюз напоследък е явна, само че това не може да стане нито бързо, нито елементарно. Имайки поради несъгласията сред европейските страни и механизмите за взимане на решения, този развой може да продължи години. На хоризонта не се вижда главният дирек, към който да се построи общата военна конструкция. Едва ли всички страни членки ще се съгласят да делегират главната грижа за своята национална сигурност на Франция, Германия, на двете дружно или на някакво друго управително ядро.
Английско-френският план за „ коалиция на искащите “
наподобява по-скоро като опит на политици със понижен престиж да се задържат на огромната сцена. Той смесва детайли от НАТО, от Европейски Съюз, гарнира ги с несъразмерните упоритости на ръководещите в Лондон и Париж и се пробва да се показа като „ европейска “ самодейност. Къде е мястото на Канада, Австралия и Турция в Европа е обособен въпрос. Засега самодейността наподобява повече на антитръмпистки общ брой на политици, които усещат, че губят почва под краката си.
Едно е несъмнено. След години на незаконно неглижиране на въпросите за националната сигурност България има потребност от подсилване на своите въоръжени сили. Това би трябвало да стане не с цел да угодим на Брюксел или на Вашингтон, а с цел да проявим отговорност към личната си орис. Най-добре е да стартираме със изчерпателен спор за доктрината за национална сигурност в изменящите се интернационалните условия.
Със сигурност ще се наложат промени
в структурата и организацията на въоръжените ни сили.
Да не забравяме, че военното произвеждане може да е фактор за общото икономическо развиване, само че единствено в случай че сме повече експортьори, в сравнение с купувачи на военно съоръжение. Нашите политици са посочили, че могат да бъдат „ гъвкави “ до неразбираемост. Сега е моментът да одобряват бизнес метода на Тръмп и да отидат в Брюксел, Париж и Берлин не да козируват, а да търгуват. Не единствено за своя персонална полза, само че и в полза на страната.
И най-после най-важното - укрепването на българската и европейската сигурност минава първо през незабавното и трайно прекъсване на военните дейности в Украйна и възобновяване на разговора с Русия. За него не се желаят милиарди, а единствено благосклонност и здрав разсъдък. Ролята на остарелия влъхва приляга повече на една хиляда и триста годишна страна, в сравнение с бабаитското пъчене без покритие.
Факти БГ
Какво включва проектът за превъоръжаване
Първата част от този проект за ReArm Europe е да се отприщи потреблението на обществено финансиране в защитата на национално равнище. Държавите членки са подготвени да влагат повече в личната си сигурност, в случай че имат фискално пространство. И ние би трябвало да им позволим да го създадат. Ето за какво скоро ще предложим да се задейства националната уговорка за освобождение от Пакта за непоклатимост и напредък, акцентира Фон дер Лайен. По думите й това ще разреши на страните членки да усилят доста своите разноски за защита, без да задействат процедурата при несъразмерен недостиг. Например: Ако страните членки усилят своите разноски за защита приблизително с 1,5% от Брутният вътрешен продукт, това може да сътвори фискално пространство от близо 650 милиарда евро за интервал от четири години.
Второто предложение е нов инструмент. Той ще даде 150 милиарда евро заеми на страните членки за вложения в защитата. Посланието е харчите по-добре – и да харчите дружно. Става въпрос за паневропейски области на качества. Например: противовъздушна и противоракетна защита, артилерийски системи, дронове за ракети и муниции и системи за битка с дронове; само че също и за справяне с други потребности от кибернетична до военна подвижност да вземем за пример. Това ще помогне на страните членки да обединят търсенето и да купуват дружно. С това съоръжение страните членки могат доста да усилят поддръжката си за Украйна. Този метод на взаимно доставяне също по този начин ще понижи разноските, ще понижи фрагментацията, ще усили оперативната съгласуемост и ще укрепи нашата отбранителна индустриална база. „ И това може да бъде в интерес на Украйна. Така че това е моментът на Европа и ние би трябвало да го оправдаем “, акцентира ръководителят на Европейска комисия.
Третият миг е потреблението на силата на бюджета на Европейски Съюз. Според Фон дер Лайен има доста неща, които могат да се създадат в тази област в кратковременен проект, с цел да се насочат повече средства към вложения, свързани с защитата. В този подтекст Европейска комисия ще предложи спомагателни благоприятни условия и тласъци за страните членки, които ще решат, в случай че желаят да употребяват стратегии за политика на доближаване, да усилят разноските за защита.
Последните две области на деяние имат за цел активизиране на частен капитал посредством ускорение на Съюза за спестявания и вложения и посредством Европейската капиталова банка.
*Авторът е ръководител на „ Гражданска самодейност България 2050 “
Тези дни Урсула фон дер Лайен издигна нов проект за превъоръжаване на Европа за спомагателни 100 милиарда евро. Днес сумата скочи стремглаво на 800 милиарда евро. Разликата сред двата анонса е 8 пъти. Общото е, че и едните, и другите пари ги няма.
След дълго съвещание министър председателят Росен Желязков разгласи позицията на българското държавно управление. Тя е модерна редакция на остарялата максима: „ Винаги със Съединени американски щати, в никакъв случай срещу Европа “. На знам дали ви направи усещане, че Желязков говореше за потребление на европейските фондове за превъоръжаване на България. Той или не е схванал, или се прави, че не схваща поръчката на председателката на Европейска комисия, че такива фондове няма. В нейното предложение става дума за увеличение на военните разноски в националните бюджети и за заеми, които страните членки ще изплащат.
Урсула фон дер Лайен за следващ път повтори, че тези пари ще бъдат извадени от условията за бюджетен недостиг.
Само че парите няма да паднат от небето
Всяка страна ще би трябвало да ги отдели от сумите, които е възнамерявала за обществени разноски и за развиване на други жизненоважни сфери. Заемите ще би трябвало да се заплащат с лихвите също за сметка на разноските за обществени действия и развиване. Последна грижа на европейския поданик, включително и на българския, е в кое перо Брюксел регистрира нараствания недостиг, като той ще би трябвало да стартира да го заплаща от джоба си още в този момент.
Сбърканият метод на Еврокомисията е явен за всеки обикновено мислещ жител, който всеки месец връзва личния си бюджет, този на фамилията или на предприятието си. Върви се в обратна посока. Първо се афишират едни пари. После ще обсъждаме по какъв начин и защо да бъдат изхарчени.
Професорите във всички образователни заведения, които сигурно са приключили еврочиновниците, ще им обяснят, че верният метод е да се стартира от задачите и по отношение на тях да се дефинират потребностите.
Правилното създаване на сериозна въоръжена мощ стартира
с формулирането на военна теория
която дефинира съперника, както и тактиката и тактиката по какъв начин да му се противопоставим. От тях произтичат ограниченията за създаване на въоръжените сили, нужните типове и количества въоръжения, числеността на персоналния състав. Едва на идващия стадий идва нуждата от произвеждане или доставка на съответното въоръжение. Когато всичко това бъде конкретизирано, може да се пресметна нужният бюджет. Липсата на каквато и да е от гореизброените стъпки навежда на мисълта, че самодейността на фон дер Лайен не е нищо повече от лобизъм в полза на военните концерни на няколко западноевропейски страни. Отделно тя може да се схване и като поредна пиар акция на председателката на Европейската комисия и нейните подчинени.
Ако погледнем още по-задълбочено, ще забележим, че няма явен индивид, който да седи зад новоизмислената общоевропейска войска. Единствената сериозна военна организация в Европа е тази на Северноатлантическия контракт, който формулира еднопосочно правата и отговорностите на участниците в него. Само НАТО има прецизната военно-командна конструкция и ресурсите за водене на пълномащабни военни дейности на огромна територия. Да не забравяме, че тази конструкция и ресурсите значително се управляват и обезпечават от Съединени американски щати.
Тенденцията Европейският съюз от икономическа и политическа общественост да се трансформира и във боен съюз напоследък е явна, само че това не може да стане нито бързо, нито елементарно. Имайки поради несъгласията сред европейските страни и механизмите за взимане на решения, този развой може да продължи години. На хоризонта не се вижда главният дирек, към който да се построи общата военна конструкция. Едва ли всички страни членки ще се съгласят да делегират главната грижа за своята национална сигурност на Франция, Германия, на двете дружно или на някакво друго управително ядро.
Английско-френският план за „ коалиция на искащите “
наподобява по-скоро като опит на политици със понижен престиж да се задържат на огромната сцена. Той смесва детайли от НАТО, от Европейски Съюз, гарнира ги с несъразмерните упоритости на ръководещите в Лондон и Париж и се пробва да се показа като „ европейска “ самодейност. Къде е мястото на Канада, Австралия и Турция в Европа е обособен въпрос. Засега самодейността наподобява повече на антитръмпистки общ брой на политици, които усещат, че губят почва под краката си.
Едно е несъмнено. След години на незаконно неглижиране на въпросите за националната сигурност България има потребност от подсилване на своите въоръжени сили. Това би трябвало да стане не с цел да угодим на Брюксел или на Вашингтон, а с цел да проявим отговорност към личната си орис. Най-добре е да стартираме със изчерпателен спор за доктрината за национална сигурност в изменящите се интернационалните условия.
Със сигурност ще се наложат промени
в структурата и организацията на въоръжените ни сили.
Да не забравяме, че военното произвеждане може да е фактор за общото икономическо развиване, само че единствено в случай че сме повече експортьори, в сравнение с купувачи на военно съоръжение. Нашите политици са посочили, че могат да бъдат „ гъвкави “ до неразбираемост. Сега е моментът да одобряват бизнес метода на Тръмп и да отидат в Брюксел, Париж и Берлин не да козируват, а да търгуват. Не единствено за своя персонална полза, само че и в полза на страната.
И най-после най-важното - укрепването на българската и европейската сигурност минава първо през незабавното и трайно прекъсване на военните дейности в Украйна и възобновяване на разговора с Русия. За него не се желаят милиарди, а единствено благосклонност и здрав разсъдък. Ролята на остарелия влъхва приляга повече на една хиляда и триста годишна страна, в сравнение с бабаитското пъчене без покритие.
Факти БГ
Какво включва проектът за превъоръжаване
Първата част от този проект за ReArm Europe е да се отприщи потреблението на обществено финансиране в защитата на национално равнище. Държавите членки са подготвени да влагат повече в личната си сигурност, в случай че имат фискално пространство. И ние би трябвало да им позволим да го създадат. Ето за какво скоро ще предложим да се задейства националната уговорка за освобождение от Пакта за непоклатимост и напредък, акцентира Фон дер Лайен. По думите й това ще разреши на страните членки да усилят доста своите разноски за защита, без да задействат процедурата при несъразмерен недостиг. Например: Ако страните членки усилят своите разноски за защита приблизително с 1,5% от Брутният вътрешен продукт, това може да сътвори фискално пространство от близо 650 милиарда евро за интервал от четири години.
Второто предложение е нов инструмент. Той ще даде 150 милиарда евро заеми на страните членки за вложения в защитата. Посланието е харчите по-добре – и да харчите дружно. Става въпрос за паневропейски области на качества. Например: противовъздушна и противоракетна защита, артилерийски системи, дронове за ракети и муниции и системи за битка с дронове; само че също и за справяне с други потребности от кибернетична до военна подвижност да вземем за пример. Това ще помогне на страните членки да обединят търсенето и да купуват дружно. С това съоръжение страните членки могат доста да усилят поддръжката си за Украйна. Този метод на взаимно доставяне също по този начин ще понижи разноските, ще понижи фрагментацията, ще усили оперативната съгласуемост и ще укрепи нашата отбранителна индустриална база. „ И това може да бъде в интерес на Украйна. Така че това е моментът на Европа и ние би трябвало да го оправдаем “, акцентира ръководителят на Европейска комисия.
Третият миг е потреблението на силата на бюджета на Европейски Съюз. Според Фон дер Лайен има доста неща, които могат да се създадат в тази област в кратковременен проект, с цел да се насочат повече средства към вложения, свързани с защитата. В този подтекст Европейска комисия ще предложи спомагателни благоприятни условия и тласъци за страните членки, които ще решат, в случай че желаят да употребяват стратегии за политика на доближаване, да усилят разноските за защита.
Последните две области на деяние имат за цел активизиране на частен капитал посредством ускорение на Съюза за спестявания и вложения и посредством Европейската капиталова банка.
*Авторът е ръководител на „ Гражданска самодейност България 2050 “
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ