Валентин Радомирски: Изпращането на въоръжение на Украйна е като гасене на пожар с бензин
Валентин Радомирски е посланик от кариерата. От 1976 година до 1992 година работи в Министерство на външните работи на България, като минава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е ексклузивен и пълномощен дипломат на страната ни в Румъния и неакредитиран дипломат в Молдова. В интервала 2005-2009 година е консултант по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо сдружение. Изпълнителен шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки (ИИМО).
За България този спор би трябвало да бъде колкото се може по-скоро решен с дипломатически средства.
Това постановат нашите национални ползи, тъй като той ни носи единствено вреди (икономически, финансови и стресово социални), които може да се трансфорат и в унищожително военни, в случай че в отбрана на евроатлантическите полезности би трябвало да изпратим синовете си да водят война за тях в една ненатовска страна.
За страдание, и двете нуклеарни свръхдържави не блъфират. Те най-добре от всички знаят следствията от използването на нуклеарните арсенали, с които разполагат. Имат и опита от времето на Студената война с тогавашната Карибска рецесия, за която към този момент се знае, че сме били на часове от Армагедона.
Поради това Байдън е прав, че в този момент, шест десетилетия по-късно, сме най-близо до онази точка, след която ескалацията става неконтролируема от политиците и военните. Путин също е прав, когато сподели, че не си показва свят без руснаците. Казаното от двамата водачи са предизвестия за това, че другата страна не би трябвало да подценява готовността на съперника си да предприеме гибелни за човечеството ограничения.
Обикновено сходни демарши се вършат дискретно и публичността на сегашните дейности е неприятен знак,
показващ, че подобен разговор няма или в случай че въпреки всичко са останали някакви канали, то те не се употребяват с доверието на Вашингтон и Москва. Малко утешение е това, че макар заканите, и двете страни, посредством висши държавни служители заявяват обществено, че са срещу използването на нуклеарно оръжие, даже и на тактическо равнище.
Фукуяма пророкуваше, че ще има „ епохи на досада в края на историята “. Нищо не може да бъде по-далеч от сегашната конюнктура.
На този стадий не виждам признаци за деескалация на геополитическото напрежение. Няма данни за диалози сред Путин и Байдън, а наскоро съветският президентът отхвърли да приказва с Макрон.
Плаха вяра дава известието, че американският водач, който бе декларирал, че няма да взе участие в срещата на Г-20 в Индонезия, в случай че там бъде Путин, в този момент въпреки всичко още преглежда опцията за пътешестване до Джакарта.
Намираме се в стадий, в който Западът пази статуквото, което си извоюва след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и европейската социалистическа система, а Китай, Русия, Иран и някои други страни търсят промени.
Финансовият капитализъм, какъвто го познаваме от средата на 80-те години, завършва и е изцяло неплатежоспособен. Краят му беше предсказан от доста хора (например Линдън Ларуш), които считат, че световният финансов капитализъм е фундаментално деформиране на правилата на националната предприемаческа стопанска система на Съединени американски щати.
В Русия Андрей Фурсов също доста приказва и написа по тази тематика. Холандският професор Кейс ван дер Пийл показва, че всички благоприятни условия на този вид капитализъм, който в действителност беше обвързван с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, към този момент ги няма. А това води до колабиране на глобализацията. И, несъмнено, колапсът на тази най-сложна система провокира избран вид предпочитание да се подхващат изключителни ограничения, с цел да се предотврати смяна в международното водачество, да се попречи на Русия и Китай да заемат лидерски позиции.
Необходима е еволюция на съзнанието, която да признае опцията за съществуването в едно поле на разнообразни цивилизации.
Но това няма да е допустимо след нуклеарен (дори и тактически) удар. Защото и след него отново ще се оказваме в обстановка, в която е належащо да се образува просвета на мира. И това е главният проблем: каква може да е културата на мира в тези условия, когато някои от играчите в тази обстановка отчасти изгубиха мозъка си? Въпросът за културата на мира към момента остава, тъй като е фундаментален въпрос. Тъй като без просвета на мира съществуването на човешката цивилизация е невероятно.
За България този спор би трябвало да бъде колкото се може по-скоро решен с дипломатически средства.
Това постановат нашите национални ползи, тъй като той ни носи единствено вреди (икономически, финансови и стресово социални), които може да се трансфорат и в унищожително военни, в случай че в отбрана на евроатлантическите полезности би трябвало да изпратим синовете си да водят война за тях в една ненатовска страна.
За страдание, и двете нуклеарни свръхдържави не блъфират. Те най-добре от всички знаят следствията от използването на нуклеарните арсенали, с които разполагат. Имат и опита от времето на Студената война с тогавашната Карибска рецесия, за която към този момент се знае, че сме били на часове от Армагедона.
Поради това Байдън е прав, че в този момент, шест десетилетия по-късно, сме най-близо до онази точка, след която ескалацията става неконтролируема от политиците и военните. Путин също е прав, когато сподели, че не си показва свят без руснаците. Казаното от двамата водачи са предизвестия за това, че другата страна не би трябвало да подценява готовността на съперника си да предприеме гибелни за човечеството ограничения.
Обикновено сходни демарши се вършат дискретно и публичността на сегашните дейности е неприятен знак,
показващ, че подобен разговор няма или в случай че въпреки всичко са останали някакви канали, то те не се употребяват с доверието на Вашингтон и Москва. Малко утешение е това, че макар заканите, и двете страни, посредством висши държавни служители заявяват обществено, че са срещу използването на нуклеарно оръжие, даже и на тактическо равнище.
Фукуяма пророкуваше, че ще има „ епохи на досада в края на историята “. Нищо не може да бъде по-далеч от сегашната конюнктура.
На този стадий не виждам признаци за деескалация на геополитическото напрежение. Няма данни за диалози сред Путин и Байдън, а наскоро съветският президентът отхвърли да приказва с Макрон.
Плаха вяра дава известието, че американският водач, който бе декларирал, че няма да взе участие в срещата на Г-20 в Индонезия, в случай че там бъде Путин, в този момент въпреки всичко още преглежда опцията за пътешестване до Джакарта.
Намираме се в стадий, в който Западът пази статуквото, което си извоюва след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и европейската социалистическа система, а Китай, Русия, Иран и някои други страни търсят промени.
Финансовият капитализъм, какъвто го познаваме от средата на 80-те години, завършва и е изцяло неплатежоспособен. Краят му беше предсказан от доста хора (например Линдън Ларуш), които считат, че световният финансов капитализъм е фундаментално деформиране на правилата на националната предприемаческа стопанска система на Съединени американски щати.
В Русия Андрей Фурсов също доста приказва и написа по тази тематика. Холандският професор Кейс ван дер Пийл показва, че всички благоприятни условия на този вид капитализъм, който в действителност беше обвързван с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, към този момент ги няма. А това води до колабиране на глобализацията. И, несъмнено, колапсът на тази най-сложна система провокира избран вид предпочитание да се подхващат изключителни ограничения, с цел да се предотврати смяна в международното водачество, да се попречи на Русия и Китай да заемат лидерски позиции.
Необходима е еволюция на съзнанието, която да признае опцията за съществуването в едно поле на разнообразни цивилизации.
Но това няма да е допустимо след нуклеарен (дори и тактически) удар. Защото и след него отново ще се оказваме в обстановка, в която е належащо да се образува просвета на мира. И това е главният проблем: каква може да е културата на мира в тези условия, когато някои от играчите в тази обстановка отчасти изгубиха мозъка си? Въпросът за културата на мира към момента остава, тъй като е фундаментален въпрос. Тъй като без просвета на мира съществуването на човешката цивилизация е невероятно.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ