Валентин Радомирски: Путин не е застрахован от „дворцов преврат“
Валентин Радомирски е български посланик и външнополитически специалист. Бил е консултант по външната политика и националната сигурност на министър-председателя Сергей Станишев (2005-2009) и дипломат на България в Румъния (2009-2012).
- Посланик Радомирски, всички дипломатически старания дотук за прекъсване на военната агресия на Русия в Украйна удрят на камък. Защо? Каква е огромната цел на съветския президент, макар че първата – бързо да пречупи съпротивата на Украйна, като че ли се провали?
- Трудно е на този стадий от войната в Украйна е да се каже кои и какви са били задачите на военната интервенция. Някаква изясненост за това ще имаме измежду прекратяването на военните стълкновения. Тогава ще можем да определим и коя от тях от е била „ огромната цел “. Сега може единствено да се допуска, че като съществена цел в Москва желаят да се организира сериозен диалог за бъдещето на интернационалния ред, откакто той беше последователно и непоправимо разрушаван от огромните геополитически играчи.
Войната в Украйна основава предпоставки за подобен сериозен метод към бъдещето развиване на нашия свят, само че досегашните неудачни опити за договаряния по главните въпроси на интернационалната сигурност не дават учредения за оптимизъм.
Според Вас първата цел на Русия е била бързо да се пречупи съпротивата на Украйна. Да, това беше съществена теза на предвоенната информация, само че съгласно мен надали военните в Кремъл са мислили по този метод. Смятам, че по този начин нареченото „ закъснение “ се дължи на предварителните ограничавания, сложени пред военните от съветското политическо управление. Очертава се предпочитание да бъдат сведени до най-малко както загубите на съветските войски, по този начин и на цивилното население в Украйна. Последното е изключително значимо за мира след войната, без значение по какъв начин ще бъде форматирано бъдещето политическо устройство на Украйна. Освен това по този метод се прави опит да бъдат непокътнати съществени стопански и инфраструктурни обекти, които могат да се окажат освен екологично рискови, само че и нужни за следвоенното възобновяване на страната. Основна военна цел на този стадий са обектите на военната инфраструктура. Косвено доказателство за това е следното съпоставяне. Независимо до каква степен правилни са данните за загубите, оповестявани от двете страни, прави усещане, че заявените жертви измежду гражданското население са съвсем толкоз, колкото са унищожените танкове и бронетранспортьори.
- Консолидирано ли е съгласно Вас съветското общество? Възприемат ли се причините на съветския президент, с които започва военната интервенция и които към момента са настоящи?
- Не се ангажирам да отговоря на този въпрос. Това ще стане ясно откакто отмине сегашната информационно-пропагандна война, която не разрешава, в случай че не си „ на терен “ да правиш такива оценки.
Ясно е, че има обособени показали на съветския хайлайф - Ургант, Галкин и други, които не са съгласни с политиката на Кремъл по отношение на Украйна. Но има и други, които изричат поддръжка на причините, приведени от Путин в речта му от сутринта на 24 февруари. Що се отнася до митингите и арестите в Русия те са значим знак за процесите в съветското гражданско общество, само че от това, което се оповестява те са сравними като числа с митингите по време на последните избори.
Според мен консолидацията на съветското общество може съществено да бъде застрашена, в случай че първо, внезапно нарасне броят на починалите съветски бойци и, второ, освен това още по-важно, в случай че съветското управление не се оправи с лавината от финансово-икономически проблеми, които сегашните наказания предизвикват на стопанската система и директно въздействат на благосъстоянието на елементарния руснак.
- Възможен ли е по този начин нареченият „ дворцов прелом “? Лансират се сходни версии, само че дали те са част от войната на пропагандния фронт.
- Разбира се! Всеки политик е уязвим от сходен процес, без значение от системата, която го е издигнала. И това се реализира посредством кръгове, считани за близки до него. Но този вид най-малко към този момент, и то обсъждан отдалеко, повече наподобява на инструмент от информационно-пропагандната война. Волтер, по време на разногласията за ролята на църквата след френската гражданска война, беше споделил „ Бог няма, само че не казвайте това на прислужникът ми, тъй като ще ме убие през нощта “!
- С огромните удари, разрушенията и жертвите е отворена една голяма рана. Самата Украйна е превърната в рана. Дали тя ще зарасне след преустановяване на военните дейности?
- Тази рана е от доста десетилетия и сегашната обстановка я „ разкървави “ още повече. Поради това нейното зарастване след преустановяване на военните дейности ще бъде главен проблем. Но за това ще би трябвало доста време (при това в исторически мерни единици), което за жалост дава съображение да чакаме сериозна гражданска въоръжена опозиция в първите години след войната, без значение от нейния излаз. Осъществяването на денацификацията ще провокира отпор в избрани среди от украинското общество, които без подозрение са последователи на тази отвратителна идеология.
- Засега Съединени американски щати и НАТО заобикалят всички обстановки, които биха създали от локалния спор гореща интернационална война отвън територията на Украйна. Дали обаче друга мощ не би се изкушила от разгръщане на борбата? Или самите те при избрани условия да премислят позицията си?
- Не считам, че сегашният спор ще докара до разрастването му, по Вашите думи, в гореща интернационална война отвън територията на Украйна. Това обаче, което следва да забележим са редица местни военни спорове без директното присъединяване на огромните геополитически играчи, само че инспирирани от тяхното съревнование в изискванията на опустошен международноправен ред, възходът на Китай и проблемите, които изпитва досегашният хегемон.
Живеем в преход от една към идната историческа ера, чиито политически и стопански характерности едвам в този момент стартират да се обрисуват. От една страна към англосаксонския център се обрисува образуването на мрежа от съюзи, обединения и блокове, чиято цел е опълчването на страните от Хартленда. Най-обща визия за това ни даде Срещата на върха за народна власт, която се организира във Вашингтон през последния месец на предходната година. На нея участваха половината от държавите-членки на Организация на обединените нации. За наказание на съветската експанзия през този месец в Организация на обединените нации към този момент гласоподаваха над 140 страни. Предвижда се втора среща на върха в края на тази година. Ако на нея участват повече от три четвърти от държавите-членки на Организация на обединените нации и демократите запазят болшинството си в Конгреса на Съединени американски щати след междинните избори пред ноември т.г. може да се чака изолирането на Китай, Русия и техните евентуални съдружници и сътрудници в съществуващите интернационалните организации.
Напускането на Съвета на Европа от Русия преди няколко дни и на ПАСЕ през вчерашния ден е знак, че това може да бъде повторено и в други институции.
В сходна обстановка може да се усили заплахата за това някои от геополитическите играчи, съгласно Вашите думи, „ при избрани условия да премислят позицията си “.
- Какъв е Вашият прочит на тревожния сюжет с биологичните лаборатории в Украйна? Възможно ли е отсам да тръгне провокация, която да придвижи спора на нова, по-мащабна повърхност?
- За този проблем се приказва от дълго време и специалистите предупреждаваха за обвързваните с него рискове. Подобни лаборатории има и в доста други страни. Преди две години стана ясно, че една от тях е в Ухан и това и до момента се употребява както от американците, по този начин и от китайците в осведомителната война сред тях. Неприятен привкус остава от обстоятелството, че американският президент (очевидно осведомен за опасностите) преди години издаде възбрана за работата на сходни лаборатории на американска територия.
И този въпрос, както някои други, които не са „ политически правилни “ по отношение на наши сътрудници и съдружници, бързо замря в нашето публично пространство и „ не е забавен “ за българските медии.
- В каква посока се накланят позициите /интересите/ благосклонностите на геополитическия исполин Китай? Пекин не желае да попадне под удара на западните наказания, само че и не може да съобщи колегата си Русия.
- Сегашната обстановка сближава по нужда Китай и Русия, само че техните исторически взаимоотношения, както и националните им ползи в много аспекти се разграничават. Поради това техният съюз е по-скоро ситуационен, в сравнение с стратегически. Конкретно за войната в Украйна в китайските обществени мрежи има несъмнено изразена поддръжка на съветската позиция и обосновка, до момента в който формалните изказвания са уравновесени. Китай гласоподава в Организация на обединените нации „ въздържал се “ и насочи апели за преустановяване на военните дейности. От друга страна Съединени американски щати направиха няколко изключително дразнещи Пекин ходове през последните две седмици. Бившият държавен секретар Помпео и някогашният консултант по националната сигурност Болтън бяха поканени на специфична гала в Тайван и наградени за приноса им към „ независимостта “ на острова. Последваха и визити на няколко високопоставени чиновници от администрацията на Байдън, по време на които бяха отправени обидни за континентален Китай квалификации и изказвания. А през вчерашния ден президентът Байдън е подписал закон, забраняващ публикуването на карти, в които Тайван е обозначен със същия цвят като континентален Китай. Тоест, това е още един знак, че Съединени американски щати към този момент не съблюдават договореността си с Пекин за „ един Китай “.
В резултат на това Китай изкара забележителна част от военноморските си сили в Тайванския пролив.
Според някои коментатори Съединени американски щати ползват и към Китай тактиката, вкарала Русия в сегашната война – да предстоящ заставен да прибегнеш към военна мощ за решаването на витално значим за националната ти сигурност.
- Старият интернационален ред се разрушава, а новият не е построен. Все отново долавяте ли някакъв контур? Къде ще е мястото на Европа и на България в него?
- Отчасти отговорих на това в един от предходните Ви въпроси. Най-общо казано стартира образуването на „ алианс на демокрациите “. Това съгласно мен може да бъде обсъждано като въведения към основаването на тромаво съдружие от страни, което ще бъде употребявано от Съединените щати като идеология за нов кръстоносен поход в нарастващия геополитически спор с Китай и Русия.
Заложената в този алианс концепция да се раздели света на два по своите полезности несъвместими лагера, сред които може да има единствено лимитирано другарство и още по-малко съгласие, ще ни докара до своя логически свършек, където спорът е неминуем.
Сблъсъкът сред Китай и Съединени американски щати е подбуден от геополитически съображения - възходящата относителна мощност на Китай и опитът му да възвърне историческото си въздействие в Източна Азия. Той обаче придобива идеологическо измерение посредством настояването на всяка от двете страни, че нейната система по-добре дава отговор на потребностите на актуалния свят.
Геополитическите и идеологическите конфликти навлизат в рискова територия, когато се трансферират на арената на полезностите. Защото геополитическият спор може да бъде позволен, както е правено доста пъти в историята, по една или друга формула, осигуряваща баланс на силите, който обаче регистрира ползите им.
Компромис е вероятен сред разнообразни ползи, а не сред разнообразни полезности. Създаването на асоциация, която закрепва или циментира ценностна несъответственост сред системи от американски вид и системи от китайски вид, способства за издигането на първичния конфликт на ползи до равнище, където компромисът става съвсем неосъществим. Формализирането по този метод на опцията за спор принуждава всички страни, без значение дали им харесва или не, да избират на коя страна от противоборството да застанат. Подобно развиване издига до повсеместен геополитически мащаб конфликта сред Съединени американски щати и Китай и го изостря още повече.
- Страните от Европейския съюз, в това число България, ще бъдат принудени да отделят доста повече пари за защита. Ще разклати ли това европейската, респективно българската стопанска система? При това – съчетано със глобите против Русия, които ще се отразят отрицателно и на Европа.
- Определено да! Тръмп се опита силово да наложи на европейските си съдружници увеличение на военните разноски и реализира частични триумфи в тази област. Байдън съумя обаче в надалеч по-голяма степен и в този момент Европа декларира, че това е новият й приоритет. Особено значима е смяната на политиката на Германия, която заявява, че внезапно усилва бюджета си за защита – над 100 милиарда евро в допълнение единствено за тази година. Това неизбежно ще се отрази на конкурентноспособността на европейската стопанска система, която също така ще изпита и съществени последици от финансовата и търговско-икономическата изолираност на Русия. Всичко това неизбежно ще се отрази и на нашата стопанска система.
По-големите военни разноски ще основат известно чувство за по-голяма тежест на Европейски Съюз в геополитически проект, само че ще лимитират досегашното му икономическо предимство. Доколко гражданското общество в Европа ще се помири със съпътстващите сходно развиване дефекти за благосъстоянието на елементарните жители е въпрос с нараснала компликация.
Усилването на военните качества на Европейски Съюз ще разреши на Съединени американски щати да оставят европейските страни като противотежест на Русия в Европа, а американските старания да бъдат съсредоточени против Китай в Индо-тихоокеанския регион.
- Как ще наподобява една нова Желязна завеса в XXI век?
- Най-общо казано като картата на Макиндер за Хартленда (Китай, Русия и някои от техните сътрудници в ШОС и ОДКБ) от една страна и англосаксонски съюз под формата на „ алианс на демокрациите, от другата. Ще има битка сред двете групи страни за това, към момента неопределилите се страни (като Индия например) да бъдат привлечени към едната или другата противоборстващи групировки. Сегашните зигзаги в политиката на Ердоган основават опция и от двете страни да му оферират „ вкусни хапки “, с цел да се дефинира към едната от тях.
Дали руснаците или американците няма да включат и нашата страна в предлаганото „ меню “ е въпрос от най-висша екзистенциална значимост за България.
Промяната на позицията на Съединени американски щати от поддръжка на Гърция към поддръжка на Турция по разногласието за тръбопровода EASTMED е показателна за такава опция в това отношение. За страдание, разграничителната линия или както я наричате „ нова Желязна завеса “ в тази изменена геополитическа конюнктура ще минава доста близо край нашата страна, което ще има съответните отрицателни последици. Очевидно е, че нещо ново се приготвя в тази връзка. Неслучайно вицепрезидентът Камала Харис по нейна самодейност е провела нощес диалог с премиера ни, президентът ни се насочи незабавно за среща с румънския си сътрудник Йоханис, като в Румъния ще се срещне и с българските военни, ситуирани там. А американският министър на защитата ще ни гостува до края на тази седмица.
Динамиката в интернационалните връзки е толкоз ускорена, че виждаме реализации на проекти, за които до преди няколко месеца се смяташе, че са „ тайни хипотези “.
- Посланик Радомирски, всички дипломатически старания дотук за прекъсване на военната агресия на Русия в Украйна удрят на камък. Защо? Каква е огромната цел на съветския президент, макар че първата – бързо да пречупи съпротивата на Украйна, като че ли се провали?
- Трудно е на този стадий от войната в Украйна е да се каже кои и какви са били задачите на военната интервенция. Някаква изясненост за това ще имаме измежду прекратяването на военните стълкновения. Тогава ще можем да определим и коя от тях от е била „ огромната цел “. Сега може единствено да се допуска, че като съществена цел в Москва желаят да се организира сериозен диалог за бъдещето на интернационалния ред, откакто той беше последователно и непоправимо разрушаван от огромните геополитически играчи.
Войната в Украйна основава предпоставки за подобен сериозен метод към бъдещето развиване на нашия свят, само че досегашните неудачни опити за договаряния по главните въпроси на интернационалната сигурност не дават учредения за оптимизъм.
Според Вас първата цел на Русия е била бързо да се пречупи съпротивата на Украйна. Да, това беше съществена теза на предвоенната информация, само че съгласно мен надали военните в Кремъл са мислили по този метод. Смятам, че по този начин нареченото „ закъснение “ се дължи на предварителните ограничавания, сложени пред военните от съветското политическо управление. Очертава се предпочитание да бъдат сведени до най-малко както загубите на съветските войски, по този начин и на цивилното население в Украйна. Последното е изключително значимо за мира след войната, без значение по какъв начин ще бъде форматирано бъдещето политическо устройство на Украйна. Освен това по този метод се прави опит да бъдат непокътнати съществени стопански и инфраструктурни обекти, които могат да се окажат освен екологично рискови, само че и нужни за следвоенното възобновяване на страната. Основна военна цел на този стадий са обектите на военната инфраструктура. Косвено доказателство за това е следното съпоставяне. Независимо до каква степен правилни са данните за загубите, оповестявани от двете страни, прави усещане, че заявените жертви измежду гражданското население са съвсем толкоз, колкото са унищожените танкове и бронетранспортьори.
- Консолидирано ли е съгласно Вас съветското общество? Възприемат ли се причините на съветския президент, с които започва военната интервенция и които към момента са настоящи?
- Не се ангажирам да отговоря на този въпрос. Това ще стане ясно откакто отмине сегашната информационно-пропагандна война, която не разрешава, в случай че не си „ на терен “ да правиш такива оценки.
Ясно е, че има обособени показали на съветския хайлайф - Ургант, Галкин и други, които не са съгласни с политиката на Кремъл по отношение на Украйна. Но има и други, които изричат поддръжка на причините, приведени от Путин в речта му от сутринта на 24 февруари. Що се отнася до митингите и арестите в Русия те са значим знак за процесите в съветското гражданско общество, само че от това, което се оповестява те са сравними като числа с митингите по време на последните избори.
Според мен консолидацията на съветското общество може съществено да бъде застрашена, в случай че първо, внезапно нарасне броят на починалите съветски бойци и, второ, освен това още по-важно, в случай че съветското управление не се оправи с лавината от финансово-икономически проблеми, които сегашните наказания предизвикват на стопанската система и директно въздействат на благосъстоянието на елементарния руснак.
- Възможен ли е по този начин нареченият „ дворцов прелом “? Лансират се сходни версии, само че дали те са част от войната на пропагандния фронт.
- Разбира се! Всеки политик е уязвим от сходен процес, без значение от системата, която го е издигнала. И това се реализира посредством кръгове, считани за близки до него. Но този вид най-малко към този момент, и то обсъждан отдалеко, повече наподобява на инструмент от информационно-пропагандната война. Волтер, по време на разногласията за ролята на църквата след френската гражданска война, беше споделил „ Бог няма, само че не казвайте това на прислужникът ми, тъй като ще ме убие през нощта “!
- С огромните удари, разрушенията и жертвите е отворена една голяма рана. Самата Украйна е превърната в рана. Дали тя ще зарасне след преустановяване на военните дейности?
- Тази рана е от доста десетилетия и сегашната обстановка я „ разкървави “ още повече. Поради това нейното зарастване след преустановяване на военните дейности ще бъде главен проблем. Но за това ще би трябвало доста време (при това в исторически мерни единици), което за жалост дава съображение да чакаме сериозна гражданска въоръжена опозиция в първите години след войната, без значение от нейния излаз. Осъществяването на денацификацията ще провокира отпор в избрани среди от украинското общество, които без подозрение са последователи на тази отвратителна идеология.
- Засега Съединени американски щати и НАТО заобикалят всички обстановки, които биха създали от локалния спор гореща интернационална война отвън територията на Украйна. Дали обаче друга мощ не би се изкушила от разгръщане на борбата? Или самите те при избрани условия да премислят позицията си?
- Не считам, че сегашният спор ще докара до разрастването му, по Вашите думи, в гореща интернационална война отвън територията на Украйна. Това обаче, което следва да забележим са редица местни военни спорове без директното присъединяване на огромните геополитически играчи, само че инспирирани от тяхното съревнование в изискванията на опустошен международноправен ред, възходът на Китай и проблемите, които изпитва досегашният хегемон.
Живеем в преход от една към идната историческа ера, чиито политически и стопански характерности едвам в този момент стартират да се обрисуват. От една страна към англосаксонския център се обрисува образуването на мрежа от съюзи, обединения и блокове, чиято цел е опълчването на страните от Хартленда. Най-обща визия за това ни даде Срещата на върха за народна власт, която се организира във Вашингтон през последния месец на предходната година. На нея участваха половината от държавите-членки на Организация на обединените нации. За наказание на съветската експанзия през този месец в Организация на обединените нации към този момент гласоподаваха над 140 страни. Предвижда се втора среща на върха в края на тази година. Ако на нея участват повече от три четвърти от държавите-членки на Организация на обединените нации и демократите запазят болшинството си в Конгреса на Съединени американски щати след междинните избори пред ноември т.г. може да се чака изолирането на Китай, Русия и техните евентуални съдружници и сътрудници в съществуващите интернационалните организации.
Напускането на Съвета на Европа от Русия преди няколко дни и на ПАСЕ през вчерашния ден е знак, че това може да бъде повторено и в други институции.
В сходна обстановка може да се усили заплахата за това някои от геополитическите играчи, съгласно Вашите думи, „ при избрани условия да премислят позицията си “.
- Какъв е Вашият прочит на тревожния сюжет с биологичните лаборатории в Украйна? Възможно ли е отсам да тръгне провокация, която да придвижи спора на нова, по-мащабна повърхност?
- За този проблем се приказва от дълго време и специалистите предупреждаваха за обвързваните с него рискове. Подобни лаборатории има и в доста други страни. Преди две години стана ясно, че една от тях е в Ухан и това и до момента се употребява както от американците, по този начин и от китайците в осведомителната война сред тях. Неприятен привкус остава от обстоятелството, че американският президент (очевидно осведомен за опасностите) преди години издаде възбрана за работата на сходни лаборатории на американска територия.
И този въпрос, както някои други, които не са „ политически правилни “ по отношение на наши сътрудници и съдружници, бързо замря в нашето публично пространство и „ не е забавен “ за българските медии.
- В каква посока се накланят позициите /интересите/ благосклонностите на геополитическия исполин Китай? Пекин не желае да попадне под удара на западните наказания, само че и не може да съобщи колегата си Русия.
- Сегашната обстановка сближава по нужда Китай и Русия, само че техните исторически взаимоотношения, както и националните им ползи в много аспекти се разграничават. Поради това техният съюз е по-скоро ситуационен, в сравнение с стратегически. Конкретно за войната в Украйна в китайските обществени мрежи има несъмнено изразена поддръжка на съветската позиция и обосновка, до момента в който формалните изказвания са уравновесени. Китай гласоподава в Организация на обединените нации „ въздържал се “ и насочи апели за преустановяване на военните дейности. От друга страна Съединени американски щати направиха няколко изключително дразнещи Пекин ходове през последните две седмици. Бившият държавен секретар Помпео и някогашният консултант по националната сигурност Болтън бяха поканени на специфична гала в Тайван и наградени за приноса им към „ независимостта “ на острова. Последваха и визити на няколко високопоставени чиновници от администрацията на Байдън, по време на които бяха отправени обидни за континентален Китай квалификации и изказвания. А през вчерашния ден президентът Байдън е подписал закон, забраняващ публикуването на карти, в които Тайван е обозначен със същия цвят като континентален Китай. Тоест, това е още един знак, че Съединени американски щати към този момент не съблюдават договореността си с Пекин за „ един Китай “.
В резултат на това Китай изкара забележителна част от военноморските си сили в Тайванския пролив.
Според някои коментатори Съединени американски щати ползват и към Китай тактиката, вкарала Русия в сегашната война – да предстоящ заставен да прибегнеш към военна мощ за решаването на витално значим за националната ти сигурност.
- Старият интернационален ред се разрушава, а новият не е построен. Все отново долавяте ли някакъв контур? Къде ще е мястото на Европа и на България в него?
- Отчасти отговорих на това в един от предходните Ви въпроси. Най-общо казано стартира образуването на „ алианс на демокрациите “. Това съгласно мен може да бъде обсъждано като въведения към основаването на тромаво съдружие от страни, което ще бъде употребявано от Съединените щати като идеология за нов кръстоносен поход в нарастващия геополитически спор с Китай и Русия.
Заложената в този алианс концепция да се раздели света на два по своите полезности несъвместими лагера, сред които може да има единствено лимитирано другарство и още по-малко съгласие, ще ни докара до своя логически свършек, където спорът е неминуем.
Сблъсъкът сред Китай и Съединени американски щати е подбуден от геополитически съображения - възходящата относителна мощност на Китай и опитът му да възвърне историческото си въздействие в Източна Азия. Той обаче придобива идеологическо измерение посредством настояването на всяка от двете страни, че нейната система по-добре дава отговор на потребностите на актуалния свят.
Геополитическите и идеологическите конфликти навлизат в рискова територия, когато се трансферират на арената на полезностите. Защото геополитическият спор може да бъде позволен, както е правено доста пъти в историята, по една или друга формула, осигуряваща баланс на силите, който обаче регистрира ползите им.
Компромис е вероятен сред разнообразни ползи, а не сред разнообразни полезности. Създаването на асоциация, която закрепва или циментира ценностна несъответственост сред системи от американски вид и системи от китайски вид, способства за издигането на първичния конфликт на ползи до равнище, където компромисът става съвсем неосъществим. Формализирането по този метод на опцията за спор принуждава всички страни, без значение дали им харесва или не, да избират на коя страна от противоборството да застанат. Подобно развиване издига до повсеместен геополитически мащаб конфликта сред Съединени американски щати и Китай и го изостря още повече.
- Страните от Европейския съюз, в това число България, ще бъдат принудени да отделят доста повече пари за защита. Ще разклати ли това европейската, респективно българската стопанска система? При това – съчетано със глобите против Русия, които ще се отразят отрицателно и на Европа.
- Определено да! Тръмп се опита силово да наложи на европейските си съдружници увеличение на военните разноски и реализира частични триумфи в тази област. Байдън съумя обаче в надалеч по-голяма степен и в този момент Европа декларира, че това е новият й приоритет. Особено значима е смяната на политиката на Германия, която заявява, че внезапно усилва бюджета си за защита – над 100 милиарда евро в допълнение единствено за тази година. Това неизбежно ще се отрази на конкурентноспособността на европейската стопанска система, която също така ще изпита и съществени последици от финансовата и търговско-икономическата изолираност на Русия. Всичко това неизбежно ще се отрази и на нашата стопанска система.
По-големите военни разноски ще основат известно чувство за по-голяма тежест на Европейски Съюз в геополитически проект, само че ще лимитират досегашното му икономическо предимство. Доколко гражданското общество в Европа ще се помири със съпътстващите сходно развиване дефекти за благосъстоянието на елементарните жители е въпрос с нараснала компликация.
Усилването на военните качества на Европейски Съюз ще разреши на Съединени американски щати да оставят европейските страни като противотежест на Русия в Европа, а американските старания да бъдат съсредоточени против Китай в Индо-тихоокеанския регион.
- Как ще наподобява една нова Желязна завеса в XXI век?
- Най-общо казано като картата на Макиндер за Хартленда (Китай, Русия и някои от техните сътрудници в ШОС и ОДКБ) от една страна и англосаксонски съюз под формата на „ алианс на демокрациите, от другата. Ще има битка сред двете групи страни за това, към момента неопределилите се страни (като Индия например) да бъдат привлечени към едната или другата противоборстващи групировки. Сегашните зигзаги в политиката на Ердоган основават опция и от двете страни да му оферират „ вкусни хапки “, с цел да се дефинира към едната от тях.
Дали руснаците или американците няма да включат и нашата страна в предлаганото „ меню “ е въпрос от най-висша екзистенциална значимост за България.
Промяната на позицията на Съединени американски щати от поддръжка на Гърция към поддръжка на Турция по разногласието за тръбопровода EASTMED е показателна за такава опция в това отношение. За страдание, разграничителната линия или както я наричате „ нова Желязна завеса “ в тази изменена геополитическа конюнктура ще минава доста близо край нашата страна, което ще има съответните отрицателни последици. Очевидно е, че нещо ново се приготвя в тази връзка. Неслучайно вицепрезидентът Камала Харис по нейна самодейност е провела нощес диалог с премиера ни, президентът ни се насочи незабавно за среща с румънския си сътрудник Йоханис, като в Румъния ще се срещне и с българските военни, ситуирани там. А американският министър на защитата ще ни гостува до края на тази седмица.
Динамиката в интернационалните връзки е толкоз ускорена, че виждаме реализации на проекти, за които до преди няколко месеца се смяташе, че са „ тайни хипотези “.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ