България гасне като свещ
Валентин ГЕОРГИЕВ
" У нас живите завиждат на мъртвите " - това злокобно " обръщение " е от некролог в едно българско село и преди време впечатли мрежата като една от най-ярките илюстрации за обезлюдяването на България. Последната статистика на Национален статистически институт удостоверява тъжната наклонност: гаснем като свещ. Виждали ли сте по какъв начин постепенно и безшумно догаря свещ?
Демографската картина в страната е пагубна, данните са стряскащи. Населените места без нито един гражданин са 167, като максимален брой от тях се намират в областите Габрово (61), Велико Търново (50), Кърджали (12) и Смолян (10). В други 1173 села живеят от 1 до 49 души в това число, означават от статистиката.
В същото време броят на обитаемоте места в България към 31 декември 2021 година е 5257 (градове - 257, и села - 5000), а на селищните формирания е 165 (с национално значение - 8, с локално значение - 157).
Продължава наклонността съвсем цяла Северна България да се топи, до момента в който в София се струпват от ден на ден хора. Намаляват даже областите Пловдив и Варна, към които всекидневно има вътрешна миграция от по-малките градове и села.
Интересното е, че най-малката по територия област в страната - София (столица), е най-голямата по население - 1 307 439 души. Освен в нея, броят на популацията в нито една друга област не надвишава 1 000 000.
Пример за доста неприятна наклонност е област Видин, която пада от 101 018 души през 2011 година до 74 493 души през 2021 година Област Добрич наброява 189 677 души през 2011 година, само че към този момент е 139 782 души. Двете области споделят еднакъв % на негативен приръст от -26,3%.
Област Пазарджик е намаляла с максимален брой души, губейки 60 365 от жителите си за 10 години. Следва остарялата столица Велико Търново, която е с 59 052 души по-малко по отношение на 2011 година Негативната наклонност е мощно изразена и в област Плевен, която за 10 години понижава с 56 966 души.
Към края на 2021-ва от общо 265 общини в страната, 133 от тях са с население под 10 000. Относителният дял на популацията в тези общини съставлява едвам 10,9% от общото население в страната.
Най-малката община у нас е Трекляно (област Кюстендил) с население 714 души, следвана от община Бойница (област Видин) с население 780 души.
По груби сметки за последните 30 години България се е стопила с над 2 милиона души. Ако в края на 80-те години на предишния век популацията на страната ни е наброявало близо 9 милиона, то през днешния ден към този момент е 6 520 314.
Данните от динамичността на прираста на популацията от 1900 година до момента демонстрират, че съотношението сред раждаемост и смъртност се е променяло отрицателно три пъти. Два пъти това става за малко по време на Балканските войни и Първата международна война. Сривът съответствува с Първата и Втората национална злополука. Третият път продължава от края на 80-те до през днешния ден, без аспект за възстановяване на наклонността.
Накъде вървим и до каква степен ще стигнем по този начин? Изводите всеки да си прави самичък...
А ние си мерим знамената. Чуждите
Днес. В едно българско село. Много стара жена (нарочно няма да я нарека " баба " ), трудноподвижна, превита през кръста като сухо дърво, колкото да пазеше равновесие с патерица под едната мишница и копаеше с другата ръка пръстта в двора.
Засаждаше марули. Толкова дребна женица, че в една човешка прегръдка три пъти ще се побере. Поразпитах за нея. Вдовица била от няколко години. Погребала и сина си. Ни дете, ни коте.
Самота, побрана в патерица, мотика и леха. Токът й бил 4 (четири) лв., ми споделиха. Не употребила. Изобщо. Къщата й нощем била постоянно тъмна. От години. Като деня й.
Разчитала на дъжда да полива градината. Храна й носели от време на време я съседите, я от " патронажа ", както се показаха. " Някой ден ще ме намерят, като умра. Все някой ден Господ ще се смили да си ме прибере. Той, нека кметът и някой комшия... Все ще има кой да ме изпрати на гробището ", повтаряла пред редките си посетители.
Днес. В едно българско село.
А ние си мерим знамената. Чуждите. Докато нашите, старите хора, за последно чоплят земята през пролетта. За няколко марули, "...докато ги намерят. "
Мария ЛАЛЕВА, Facebook
Начин на оцеляване
Въпреки че приближаваме XXII век, все по-актуален става въпросът с оцеляването и хранителното снабдяване, все едно сме на прага на II век, да речем. Ние с татко ми сме възрастни хора и всеки миг може да ни се запуши артерия, или да се разболеем от КОВИД, само че татко ми все измисля способи за оцеляване.
Днес ми сподели, че може да си взема коза. И единствено млякото й да пия - няма да умра от апетит, а когато я пресуша, можело да хапвам козе сирене без самун и отново да оцелея...
А аз се размечтах, че в случай че имам три кози, това са към 300 лв. от мляко. Месечно.
Ще има пари за ток, вода, дори и за самун.
И ще пребивавам като редовен човек.
Иначе нощем излизам на открито.
Гледам звездите. Въздухът е чист. Усещат се аромати на цъфнали дървета.
Чуруликат птици, лаят кучета, блеят овце, минава каруца. Към сутринта почват да кукуригат петли.
И си споделям - същите звезди и същите звуци е имало и в античния Рим.
Тъй че нищо ново няма под нощното небе, може би единствено моята самотност. Която би трябвало да оцелее оптимално дълго. Къде с кози, къде с яйца и марули, само че най-важното, в случай че е рекъл и колкото е рекъл Господ...
Щото той не харесва доста безсмисленото мотаене под небето, само че допускам е ангажиран с по-важни каузи от човешките и все някой убягва от полезрението му.
Ивайло ЙОРДАНОВ, Facebook
" У нас живите завиждат на мъртвите " - това злокобно " обръщение " е от некролог в едно българско село и преди време впечатли мрежата като една от най-ярките илюстрации за обезлюдяването на България. Последната статистика на Национален статистически институт удостоверява тъжната наклонност: гаснем като свещ. Виждали ли сте по какъв начин постепенно и безшумно догаря свещ?
Демографската картина в страната е пагубна, данните са стряскащи. Населените места без нито един гражданин са 167, като максимален брой от тях се намират в областите Габрово (61), Велико Търново (50), Кърджали (12) и Смолян (10). В други 1173 села живеят от 1 до 49 души в това число, означават от статистиката.
В същото време броят на обитаемоте места в България към 31 декември 2021 година е 5257 (градове - 257, и села - 5000), а на селищните формирания е 165 (с национално значение - 8, с локално значение - 157).
Продължава наклонността съвсем цяла Северна България да се топи, до момента в който в София се струпват от ден на ден хора. Намаляват даже областите Пловдив и Варна, към които всекидневно има вътрешна миграция от по-малките градове и села.
Интересното е, че най-малката по територия област в страната - София (столица), е най-голямата по население - 1 307 439 души. Освен в нея, броят на популацията в нито една друга област не надвишава 1 000 000.
Пример за доста неприятна наклонност е област Видин, която пада от 101 018 души през 2011 година до 74 493 души през 2021 година Област Добрич наброява 189 677 души през 2011 година, само че към този момент е 139 782 души. Двете области споделят еднакъв % на негативен приръст от -26,3%.
Област Пазарджик е намаляла с максимален брой души, губейки 60 365 от жителите си за 10 години. Следва остарялата столица Велико Търново, която е с 59 052 души по-малко по отношение на 2011 година Негативната наклонност е мощно изразена и в област Плевен, която за 10 години понижава с 56 966 души.
Към края на 2021-ва от общо 265 общини в страната, 133 от тях са с население под 10 000. Относителният дял на популацията в тези общини съставлява едвам 10,9% от общото население в страната.
Най-малката община у нас е Трекляно (област Кюстендил) с население 714 души, следвана от община Бойница (област Видин) с население 780 души.
По груби сметки за последните 30 години България се е стопила с над 2 милиона души. Ако в края на 80-те години на предишния век популацията на страната ни е наброявало близо 9 милиона, то през днешния ден към този момент е 6 520 314.
Данните от динамичността на прираста на популацията от 1900 година до момента демонстрират, че съотношението сред раждаемост и смъртност се е променяло отрицателно три пъти. Два пъти това става за малко по време на Балканските войни и Първата международна война. Сривът съответствува с Първата и Втората национална злополука. Третият път продължава от края на 80-те до през днешния ден, без аспект за възстановяване на наклонността.
Накъде вървим и до каква степен ще стигнем по този начин? Изводите всеки да си прави самичък...
А ние си мерим знамената. Чуждите
Днес. В едно българско село. Много стара жена (нарочно няма да я нарека " баба " ), трудноподвижна, превита през кръста като сухо дърво, колкото да пазеше равновесие с патерица под едната мишница и копаеше с другата ръка пръстта в двора.
Засаждаше марули. Толкова дребна женица, че в една човешка прегръдка три пъти ще се побере. Поразпитах за нея. Вдовица била от няколко години. Погребала и сина си. Ни дете, ни коте.
Самота, побрана в патерица, мотика и леха. Токът й бил 4 (четири) лв., ми споделиха. Не употребила. Изобщо. Къщата й нощем била постоянно тъмна. От години. Като деня й.
Разчитала на дъжда да полива градината. Храна й носели от време на време я съседите, я от " патронажа ", както се показаха. " Някой ден ще ме намерят, като умра. Все някой ден Господ ще се смили да си ме прибере. Той, нека кметът и някой комшия... Все ще има кой да ме изпрати на гробището ", повтаряла пред редките си посетители.
Днес. В едно българско село.
А ние си мерим знамената. Чуждите. Докато нашите, старите хора, за последно чоплят земята през пролетта. За няколко марули, "...докато ги намерят. "
Мария ЛАЛЕВА, Facebook
Начин на оцеляване
Въпреки че приближаваме XXII век, все по-актуален става въпросът с оцеляването и хранителното снабдяване, все едно сме на прага на II век, да речем. Ние с татко ми сме възрастни хора и всеки миг може да ни се запуши артерия, или да се разболеем от КОВИД, само че татко ми все измисля способи за оцеляване.
Днес ми сподели, че може да си взема коза. И единствено млякото й да пия - няма да умра от апетит, а когато я пресуша, можело да хапвам козе сирене без самун и отново да оцелея...
А аз се размечтах, че в случай че имам три кози, това са към 300 лв. от мляко. Месечно.
Ще има пари за ток, вода, дори и за самун.
И ще пребивавам като редовен човек.
Иначе нощем излизам на открито.
Гледам звездите. Въздухът е чист. Усещат се аромати на цъфнали дървета.
Чуруликат птици, лаят кучета, блеят овце, минава каруца. Към сутринта почват да кукуригат петли.
И си споделям - същите звезди и същите звуци е имало и в античния Рим.
Тъй че нищо ново няма под нощното небе, може би единствено моята самотност. Която би трябвало да оцелее оптимално дълго. Къде с кози, къде с яйца и марули, само че най-важното, в случай че е рекъл и колкото е рекъл Господ...
Щото той не харесва доста безсмисленото мотаене под небето, само че допускам е ангажиран с по-важни каузи от човешките и все някой убягва от полезрението му.
Ивайло ЙОРДАНОВ, Facebook
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ