Отърсване от илюзиите
Валентин ГЕОРГИЕВ
" Европейски Съюз към този момент не може да бъде интерпретиран като безусловно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на демократичната народна власт в България, тъй като самият той стартира да се политизира и да става фокус на диспути. " Това е извод от ново изследване на " Алфа рисърч " (съвместно с " Отворено общество " и Центъра за демократични стратегии) за трендовете и настройките у нас към Европейски Съюз и така наречен евроценности.
Рупорите на разтърсения евролиберален ред бият паника. И най-накрая публично признават, че " за пръв път делът на хората, изразяващи съмнение в Европейски Съюз, надвишава този на хората с доверие към него ". Казвам публично, тъй като импровизирано тези настройки от дълго време са факт, а числата евентуално са надалеч по-нелицеприятни, само че не се огласяват обществено. Нали не си представяте, че анкетьорите на Сорос са се допитали до елементарните бачкатори по предприятията или на полето, хора с недобре платени специалности, сезонни служащи в чужбина, принудени да оставят децата си на баби и дядовци, пенсионери, безработни или поданици на дребни градове?!
Посочени са проценти от 2016 година насам, където кривата на спада потегля от 54 на 100, с цел да стигне до 43 на 100 през лятото на т.г. Сред по-възрастните този дял е още по-фрапиращ - едвам 34% избират Европейски Съюз.
В същото време общият дял на българите с съмнение стига 48%, като наклонността е той да пораства.
Колкото чудноват, толкоз и манипулативен е различен извод, който се прави в това изследване - че надали не отношението към " демокрацията " - разбирай Европейски Съюз, зависело от " качеството на българските политически партии и от тяхната преданост към демократичните полезности ". Това по-скоро звучи като тип застраховка и предизвестие към " елитите ", само че не споделя истината за настройките в обществото.
Интересно за какво не се загатва, че самият Европейски Съюз е главната причина за загубата на доверие в него. Защото проявата на двойни стандарти, клиентелизмът и третирането на по-малките и слаби страни като " втора употреба " докара до отчаяние и отърсване от илюзиите. > Примери? Скъсването на брюкселската клика с действителните проблеми на жителите, сагата с Шенген, поддръжката за автократа Борисов, слугинажа на Урсула фон дер Лайен към Съединени американски щати... Или да вземем позицията на Брюксел за Северна Македония, където на страната ни бе размахван пръст и бе третирана като някакъв провинен, че държим на историята и ползите си. Да не приказваме за умопомрачителните наказания против Русия и налагането на правила и решения, с които би трябвало да се съобразяваме поради някаква криворазбрана " взаимност ".
Не поради партиите в България, а поради метода на ръководство на Европейски Съюз от корумпираната му върхушка, е драмата. И наклонността е такава в цяла Европа, освен в България. А промиването на мозъци постоянно е било главен детайл за пробутване на избрани политики. Така беше и при " комунизма ", по този начин се оказа и в " демократичния " Запад.
>
" Европейски Съюз към този момент не може да бъде интерпретиран като безусловно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на демократичната народна власт в България, тъй като самият той стартира да се политизира и да става фокус на диспути. " Това е извод от ново изследване на " Алфа рисърч " (съвместно с " Отворено общество " и Центъра за демократични стратегии) за трендовете и настройките у нас към Европейски Съюз и така наречен евроценности.
Рупорите на разтърсения евролиберален ред бият паника. И най-накрая публично признават, че " за пръв път делът на хората, изразяващи съмнение в Европейски Съюз, надвишава този на хората с доверие към него ". Казвам публично, тъй като импровизирано тези настройки от дълго време са факт, а числата евентуално са надалеч по-нелицеприятни, само че не се огласяват обществено. Нали не си представяте, че анкетьорите на Сорос са се допитали до елементарните бачкатори по предприятията или на полето, хора с недобре платени специалности, сезонни служащи в чужбина, принудени да оставят децата си на баби и дядовци, пенсионери, безработни или поданици на дребни градове?!
Посочени са проценти от 2016 година насам, където кривата на спада потегля от 54 на 100, с цел да стигне до 43 на 100 през лятото на т.г. Сред по-възрастните този дял е още по-фрапиращ - едвам 34% избират Европейски Съюз.
В същото време общият дял на българите с съмнение стига 48%, като наклонността е той да пораства.
Колкото чудноват, толкоз и манипулативен е различен извод, който се прави в това изследване - че надали не отношението към " демокрацията " - разбирай Европейски Съюз, зависело от " качеството на българските политически партии и от тяхната преданост към демократичните полезности ". Това по-скоро звучи като тип застраховка и предизвестие към " елитите ", само че не споделя истината за настройките в обществото.
Интересно за какво не се загатва, че самият Европейски Съюз е главната причина за загубата на доверие в него. Защото проявата на двойни стандарти, клиентелизмът и третирането на по-малките и слаби страни като " втора употреба " докара до отчаяние и отърсване от илюзиите. > Примери? Скъсването на брюкселската клика с действителните проблеми на жителите, сагата с Шенген, поддръжката за автократа Борисов, слугинажа на Урсула фон дер Лайен към Съединени американски щати... Или да вземем позицията на Брюксел за Северна Македония, където на страната ни бе размахван пръст и бе третирана като някакъв провинен, че държим на историята и ползите си. Да не приказваме за умопомрачителните наказания против Русия и налагането на правила и решения, с които би трябвало да се съобразяваме поради някаква криворазбрана " взаимност ".
Не поради партиите в България, а поради метода на ръководство на Европейски Съюз от корумпираната му върхушка, е драмата. И наклонността е такава в цяла Европа, освен в България. А промиването на мозъци постоянно е било главен детайл за пробутване на избрани политики. Така беше и при " комунизма ", по този начин се оказа и в " демократичния " Запад.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ