Забележителна инфографика показва какъв е дъждът на останалите места за Слънчевата система
Валежите са доста по-широкоразпространени из Слънчевата система, в сравнение с евентуално допускате. На Земята, явно, вали вода. На Марс обаче – въглероден диоксид, на Титан – метан, на Венера – сярна киселина, а на Нептун – евентуално диаманти.
Видът на материала, който пада от небето, е съвсем толкоз разнороден, колкото и самите планети. Ново проучване, ръководенo от Кейтлин Лотфус от Харвард, откри сходства сред всички течни материали, които съставляват дъжда из Слънчевата система – всички капки, без значение от материала, са почти с един и същи размер.
Съществуват две съществени аргументи за това – дребните капки се изпаряват, до момента в който огромните се отделят на по-малки. За да определят какви евентуално са тези нива, учените изследват какъв размер капчици би имало на планети, сходни на Земята – да вземем за пример на Марс или Венера.
Резултатът от тези модели демонстрират (съвсем очаквано), че капчици с радиус по-малък от 1/10 от милиметъра се изпаряват, преди да доближат земята.
От друга страна, по-големите капчици с радиус повече от няколко милиметра се разделят в такива, които са по-близки до междинния размер.
Източник: AGU
Дори на по-големите планети не се следи основна разлика. Дъждът на Юпитер или Сатурн би бил подобен с този на Земята или Марс. По същия метод – материалът, от който е формирана една капчица, не оказва изключително огромен резултат върху нейния размер.
Да вземем за образец Титан, на който вали метан. Изследването открива, че най-големите метанови капчици биха били едвам към два пъти по-големи от междинната капчица на Земята, макар радикално другите гравитация и метеорологични условия на Титан.
Все още не е ясно на какво тъкмо изискуем това еднообразие, макар че съгласно екипът най-вероятно ключът се крие в плътността и повърхностното напрежение на материала.
Ако научим по какъв начин се образуват капчиците на други планети, екзопланетолозите ще научат повече за атмосферата на екзопланетите, а това занапред ще става все по-далновидна тематика с изстрелването на по-мощните спътници, предопределени за наблюдаване на екзопланетите.
Въпреки че евентуално ще мине много време, преди някой да стане очевидец на дъжд на друга планета от първо лице, фактът, че няма да е толкоз по-различен от този на Земята е относително успокоителен.
И когато някой в действителност види по какъв начин вали на друга планета, уверени сме, че чувството ще бъде повече от необикновено.
Източник: Universe Today
