Започват Вълчи празници - какви са поверията
Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската национална митология се назовава интервал от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в взаимозависимост от региона), който се уважава в чест на вълците. Календарно този интервал най-често е съотнесен към есенно-зимните празници към Архангеловден, само че в Южна България се чества през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 – 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 – 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 – 1930-те година всеки първи ден от месеца се чества „ зава̀лька “ (за вълка).
На някои места в България за настойник на вълците се счита свети Мина, тъй като Вълчите празници стартират от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където са чествани 10 дни) приключват на 21 ноември (Въведение Богородично) и по тази причина са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и други, се има вяра, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри, написа wikipedia.bg.
Тодоровден 2020: Кой е Св. Тодор или тайните на Тодоровата неделя
Тодоровден 2020г. се пада на 7 март. Това е един от огромните български празници, познати по българските земи още като Тодоровска, Тудор...
Широко публикувано е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е именуван Куцулан, Натлапан, Клекуцан и други, по името на най-опасния вълк, единака, одобряван като митичния лидер на глутницата, който обаче не върви с нея.
Схващането за вълка като рисков за индивида и живата стока предопределя обредността през интервала когато траят Вълчите празници – правят се редица обредни практики и се съблюдават редица забрани за да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано – то не се произнася. По-често употребяваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други сходни. Забраните, които се съблюдават са свързани най-много с домакинската работа на дамите – те не трябва да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), защото са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, с цел да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват крепко и се скриват, с цел да не бъдат открити инцидентно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички сходни предмети.
Вярва се, че през този интервал не би трябвало да се създават никакви облекла (особено мъжки), тъй като този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е претекстът за това, по какъв начин една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил атакуван от вълк, който единствено откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.
На някои места в България дамите мажат с тиня към огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това деяние е съпроводено с разговор от заклинателен темперамент (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „ Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката “. В Пловдивско дамите отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна процедура съществува и в Габровско, където се извършва от две дами – едната пита какво шие другата, а тя дава отговор, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична декорация изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „ безсънен “ собственик, а към кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се поставя в храната на добитъка, с цел да бъде защитен от вълци.
Какво ще се случи, в случай че счупите чаша, намерите яйце с два жълтъка или разлеете кафето си
Сред народа постоянно са съществували вярвания, че някои неща могат да се плануват съгласно това, което се случва. Mнозина имат вяра, че има п...
През този интервал също по този начин заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и по този начин се плодят); заобикалят да излизат на открито след залез слънце.
На някои места в България за настойник на вълците се счита свети Мина, тъй като Вълчите празници стартират от 11 ноември – денят на светеца. Някъде (където са чествани 10 дни) приключват на 21 ноември (Въведение Богородично) и по тази причина са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и други, се има вяра, че има три Богородици – Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри, написа wikipedia.bg.
Тодоровден 2020г. се пада на 7 март. Това е един от огромните български празници, познати по българските земи още като Тодоровска, Тудор...
Широко публикувано е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е именуван Куцулан, Натлапан, Клекуцан и други, по името на най-опасния вълк, единака, одобряван като митичния лидер на глутницата, който обаче не върви с нея.
Схващането за вълка като рисков за индивида и живата стока предопределя обредността през интервала когато траят Вълчите празници – правят се редица обредни практики и се съблюдават редица забрани за да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано – то не се произнася. По-често употребяваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други сходни. Забраните, които се съблюдават са свързани най-много с домакинската работа на дамите – те не трябва да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), защото са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, с цел да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват крепко и се скриват, с цел да не бъдат открити инцидентно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички сходни предмети.
Вярва се, че през този интервал не би трябвало да се създават никакви облекла (особено мъжки), тъй като този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е претекстът за това, по какъв начин една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил атакуван от вълк, който единствено откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.
На някои места в България дамите мажат с тиня към огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това деяние е съпроводено с разговор от заклинателен темперамент (както при Мишите празници) – да замажат (залепят) очите и устата на вълка, – а някъде е съпроводено и с наричане: „ Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката “. В Пловдивско дамите отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна процедура съществува и в Габровско, където се извършва от две дами – едната пита какво шие другата, а тя дава отговор, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец – 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична декорация изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „ безсънен “ собственик, а към кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и се поставя в храната на добитъка, с цел да бъде защитен от вълци.
Сред народа постоянно са съществували вярвания, че някои неща могат да се плануват съгласно това, което се случва. Mнозина имат вяра, че има п...
През този интервал също по този начин заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и по този начин се плодят); заобикалят да излизат на открито след залез слънце.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




