Ваксинациите са все по-гореща и дискутабилна тема, а когато се

Ваксинациите са все по-гореща и дискутабилна тематика, а когато се касае за бременни – терзанията са още по-големи. Но предпазването на бременната жена с показаните за този интервал ваксини е освен профилактика за самата нея, само че също по този начин и за новороденото.

Причината е, че през първите месеци от раждането бебето е извънредно податливо към инфекции по няколко аргументи. Имунната система при тях е незряла и имунният отговор е малоценен, по този начин инфекциите могат да протичат доста по-тежко, а в същото време с това слагането на ваксина не води до образуване на добър титър на антитела и по тази причина се изчаква прочут интервал. Само дребна част от имунизациите се слагат през първите два дни – против туберкулоза и против хепатит В.

Новородените са с нараснала неустойчивост на инфекции и смъртен излаз при боледуване. 12% от леталните изходи при новородени се дължат на заразен извършител – пневмонии, сепсис, тетанус, диария.

Всички изброени фактори постановат насоката за предварителна защита и то още по време на бременност. Как става това? Чрез ваксини, които се слагат на бременната и то в избран диапазон, тъй че и пасивното предаване на антителата да бъде в максимален % към плода.

Бременните са по-склонни да развиват тежки инфекции при заразяване с грип, малария, хепатит Е, варицела, спрямо общата популация.

Инфекцията с грипен вирус е обвързвана както проблеми с износването на плода, по този начин и с раждането на бебе с по-ниско тегло от междинното за съответната гестационна седмица. Противогрипната ваксина е целесъобразно да се слага преди пика на грипната зараза, който за България е от декември до февруари. Твърде ранното слагане (септември) води до понижаване на титрите тъкмо преди най-високото равнище на заболяемост.

Как плодът получава отбрана от майката още преди да се роди?
Имунитетът на кърмачетата е мощно подвластен от трансферираните – предадените майчини антитела до съзряването на личната им имунна система. Плацентата е селективна физиологична и имунологична преграда, през която се реализира прекосяването на майчини IgG антитела към плода. Този развой може да бъде злепоставен при патология от страна на майката - хипергамаглобулинемия, HIV, плацентарен интегритет, гестационна възраст (нивата на трансфер се усилват с повишаване на плацентарната повърхност).

Трансферът на антитела през първия триместър е най-малък, само че към 30-та гестационна седмица равнищата на феталните IgG доближават почти 50% от майчините и не престават да нарастват видимо.1

Майчината имунизация би могла да обезпечи отбрана до постигане на възрастта, при която кърмачето към този момент може независимо да получи дейна имунизация и/или е минал интервалът на най-изразена накърнимост към тежки инфекции.2

Ваксината против коклюш е другата целесъобразна имунизация. Като с изключение на на майката, рекомендацията е да бъдат имунизирани и останалите членове на фамилията, които интензивно ще се грижат за бебето – така наречен " тактика на пашкула " или образуване на „ гнездови имунитет “, написа puls.

Друга ваксина, която е извънредно значима, изключително при случай, е против тетанус - тя е и част от съставените елементи на тривалентната ваксина против тетанус, дифтерия и коклюш. Рискът от заразяване и неонатална гибел след раждане, изключително в разрастващите се страни, е извънредно огромен проблем. Поради което профилактиката при майката е основна. 
Респираторният-синцитиален вирус е най-честият вирусен извършител на остри инфекции на долните дихателни пътища при кърмачета. Не са налични ваксини за дейна имунизация при новородени, само че е задоволителна и пасивната защита от майката. Имунизацията по време на бременност може да понижи риска от тежка форма на болестта при деца на възраст до 6 месеца. Ваксината е целесъобразно да бъде поставяна след 24-26 гестационна седмица, само че преди 34-36 гестационна седмица.3