Важното е час по-скоро руската църква Св. Николай Мирликийски в

Важното е час по-скоро съветската черква " Св. Николай Мирликийски " в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на обичаните си места, сами с Бог, както и с техния небесен покровител свети Серафим Софийски. Това каза за Българска телеграфна агенция богословът проф. Иван Желев, някогашен шеф на Дирекцията " Вероизповедания " към Министерски съвет.

Той означи, че през последната седмица доста мощен интерес провокира в българското общество изгонването от нашата страна на представителя на Руската православна черква - Московска патриаршия (РПЦ-МП) в България архимандрит Васиан (Змеев) и затварянето по едно и също време с това на съветската черква " Св. Николай Мирликийски " в София. Струва ми се, че изгонването на 70-те чиновници на посолството на Руската федерация у нас в края на юни 2022 година не провокира подобен звук. Може би по-големият отзив се дължи на две аргументи. Първо, бяха упрекнати в шпионаж не дипломати, както нормално става, а двама свещенослужители на РПЦ-МП, чиято активност би трябвало да е надалеч от сходни неща. И, второ, беше затворена Руската черква в София по отношение на изгонването на архимандрит Васиан, а това съществено засегна религиозния интерес, казано най-общо, на доста хиляди български жители, съобщи богословът. 

Проф. Желев сподели, че този интерес, за сведение на незапознатите, е обвързван не толкоз с богослуженията в самата Руска черква, колкото с почитта към свети Серафим (Соболев), прочут с съветската си купа Богучарски или като светец - свети Серафим Софийски (1881-1950 г.). Той е заровен в подземието на храма и още през цялото време гробът му е станал място за поклонение на безчет вярващи, най-вече българи, само че също по този начин на християни от Русия, Гърция, Сърбия, Република Северна Македония и други. Много от тях уверено декларират, че са получили помощ от Бог след молитва при гроба на свети Серафим за неговото молитвено покровителство.

" Сега обаче водещи наши политици и висши държавни чиновници, експерти от разнообразни области, хора способени, само че и други, които нямат разбиране от тази материя, се изричат, заемат позиция и жигосват персони и институции. Компетентността беше изместена от страстите и мненията се предлагаха обществено без инспекция на обстоятелствата и даже без познаване на фактическата страна на целия случай ", разяснява проф. Иван Желев.

Руската черква в София е издигната за потребностите на посолството на Руската империя и по тази причина не е огромна

Руската черква в София е издигната за потребностите на тукашното посолство на Руската империя в карето сред бул. " Цар Освободител " и улиците " Георги Раковски ", " Георги Бенковски " и " Московска " (или площад " Николай Гяуров " ). Тя е издигната със средства на съветската страна, с цел да обслужва религиозните потребности на чиновниците на посолството, по тази причина не е огромна. 

По този пример са издигнати в нашата столица румънската черква " Св. Троица " на ул. " Княз Борис I " и гръцката черква " Св. Георги " на бул. " Македония ". Независимо от променливата орис на съветското (десетилетия наред съветско) посолство и неговото отношение към храма, в никакъв случай не е била оспорвана собствеността на този съветски храм. Според оповестените в последните дни документи се вижда, че мястото за градеж на храма е дарено от Софийската община, което подаяние няма по какъв начин да се оспори, сподели проф. Желев.

Той напомни, че след възобновяване на дипломатическите връзки сред Съюз на съветските социалистически републики и Царство България през 1934 година руското посолство е сложило изискване съветската православна общественост да се измести от комплекса на постройките на посолството. Защото в нея са идвали доста някогашни офицери и бойци от съветската царска войска, както и съветски благородници - все идеологически съперници на руския режим. Тогава в договореност със Софийската митрополия последната дава на съветската православна общественост в столицата храма " Св. Николай Мирликийски " на ул. " Калоян ", а българската православна общественост от този храм се реалокира в съветската черква, отделена в това време с ограда от останалия посолски комплекс в посоченото каре. 

Но за жалост, по време на англо-американските бомбардировки на София, на 30 март 1944 година, българската черква " Св. Николай " на ул. " Калоян " е разрушена и в нея даже умира един съветски духовник. Повредена е от бомбите и самата Руска черква. Фактически и двете църковни общности, българската и съветската, остават без храмовете си. Руската черква е потърпевша относително по-малко и била възобновена, само че българската е срината напълно и в края на имота й след това е изработен дребен параклис, отдаден на свети Николай, който в края на 60-те години на века беше малко уголемен и в този момент съществува като дребен храм. А на главната част от имота, " съответно одържавен ", беше издигнат централният магазин на държавната комерсиална компания за " западни " артикули " Кореком " (по-възрастните хора го знаят), напомни проф. Желев.

Той разясни, че през 1945 година с решителното подпомагане на РПЦ Цариградската вселенска патриаршия след 73 година на схизма (изключване от общение с останалите поместни православни църква) признава автокефалията, т. е. независимостта на Българската православна черква (БПЦ) и това прави допустимо двете църкви - БПЦ и РПЦ, да имат постоянни връзки.

Руската православна черква към този момент е приела в общение съветските православни общини на " бялата " емиграция в България и се договаря предаването на БПЦ на техните храмове и манастири, станало през 1952 година Те са били построени и поддържани в България от 20-те години на ХХ век в продължение на три десетилетия. При това предаване се прави изключение за съветската (някога посолска) черква в София. Тя в същата 1952 година е оповестена от РПЦ за нейно църковно посланичество у нас. Реципрочно и в Москва се дава един съветски храм, който да служи за седалище на българския църковен представител. Но този храм не е благосъстоятелност на българското посолство, а на Московската (църковна) епархия, като единствено предстоятелят е български клирик, назначаван от българския синод (колективен църковен орган на управление).

По същия метод и в Букурещ Румънската православна черква дава на българската православна общественост един храм, в който служи българският църковен представител, тъй като тамошният български храм в това време е опустошен. С Гръцката православна черква такива връзки не са открити и в техния посолски храм в София по няколко пъти през годината идва гръцки духовник да служи на най-големите празници. БПЦ обаче няма нито собствен храм, нито собствен представител в Гърция.

Свещенослужителите на Руската и на Румънската православна черква се изпращат от техните синоди и единствено се оповестява назначението на съответния духовник. Откакто имам усещания от 60-те години насам, тези църковни представители работят в координация с посолствата на своите страни, без да са следени напрежения в двустранните ни връзки. Изключение направи свещеник Филип (Василцев, служил от 2011 до 2018 г.), при който бяха отстранени българските свещеници от съветската черква (за страдание в единодушие със Софийската митрополия). А с тях напуснаха и множеството от постоянните български богомолци в храма, както и някои от съветските, в символ на взаимност с българските си духовни братя и сестри. Архимандрит Васиан продължи тази политика на разграничение и на изтъкване на обстоятелството, че " това е съветски храм ", разяснява богословът.

" Не ми е известно да е имало публични обвинявания за несвойствена активност против съветските църковни представители в София, като се изключи настоящия случай с архимандрит Васиан. Макар че и за неговия предходник свещеник Филип имаше такива подозрения в църковните среди, само че не се стигна до взимане на някакви ограничения от българските управляващи ", сподели проф. Иван Желев.

Какво би трябвало да се направи оттук насетне?

" Нека политици и други хора си вършат извършения по имотни и правни въпроси. Важното е час по-скоро съветската черква в София да се отвори за вярващите. След като се изредят камерите и фотоапаратите, богомолците да останат на обичаните си места, сами с Бог, както и с техния небесен покровител свети Серафим Софийски ", предложи богословът.

Той напомни, че на втория ден след изгонването на архимандрит Васиан българският патриарх и Софийски митрополит Неофит дефинира свои свещеници, които да имат подготвеност да служат в съветската черква, в случай, че тя бъде отворена. " Но това решение на патриарха е преждевременно и не е съобразено с действителностите. В храма-представителство на РПЦ наши клирици могат да служат единствено със единодушието на РПЦ или на нейния представител. Същото важи и за храмовете на другите църкви. Макар и да служи на територията на Софийска митрополия, непознатият духовник е самостоятелен. Това е практиката на тези представителства. По същия метод те действат на всички места: в Истанбул и в Атина, в Дамаск и в Александрия, в Букурещ и Москва ", изясни проф. Иван Желев.
 
Според него надали РПЦ желае да прекъсне тези църковно-дипломатически връзки, тъй че сигурно тя ще изпрати собствен нов представител. Но никой не знае по кое време ще стане това. " Възможно е да се забавят, с цел да стане по-силно напрежението у нас. Похвално би било, в случай че патриарх Неофит вдигне телефона и се схванат час по-скоро с патриарх Кирил Московски. А нашият синод вместо да се събере незабавно и да прегледа въпроса, та нека с груповия разум да се откри път към изхода от ситуацията, още чака да му пристигна датата на от дълго време плануваното полудневно съвещание, все едно че казусът е някъде надалеч от нас. И като че ли членовете на синода, отпред с патриарха не схващат, че значително решението е в техни ръце. Но за това се желае разсъдък и предпочитание да се реализира най-хубавото за вярващите хора у нас ", разяснява богословът.

Проф. доктор Иван Желев Димитров е приключил Софийската духовна семинария и Духовната академия, а по-късно и Класическа лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Специализира Нов Завет в Гърция, докторира  в Духовната академия. Преподавал е класическите езици, Въведение и Тълкувание на Новия Завет в семинарията и в Духовната академия/Богословски факултет на СУ.

Проф. Иван Желев е бил шеф на Дирекцията " Вероизповедания " на Министерския съвет, основен редактор на " Църковен вестник " и редактор на списанието " Духовна просвета ". Бил е преводач на Светия синод на Българската православна черква за гръцки език, както и шеф на кабинета на българския патриарх Максим. " Доктор хонорис идея " е на Атинския народен и Каподистриев университет (2008 г.). Занимава се любителски с църковно пеене, хорист-основател е на вокалния отбор " Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният ".

Инфо: Българска телеграфна агенция