Важно е парламентът да осъзнае, че властта му се отнема

Важно е Народното събрание да осъзнае, че властта му се лишава и тя отива на фона на едно сиво ръководство, което не предстои на доклад пред никого, с изключение на пред президента. В законодателната власт би трябвало да се заприказва за рецесиите, пред които сме изправени – националната сигурност, бездействието на държавната администрация, икономическите проблеми. При съвпадане на позициите по отношение на излизане от тези проблеми, ще се състои положително болшинство.

Поведението на служебните държавни управления през последните 2 години, както и на президента през последните месеци, изрично нарушават салдото на власт в България.

Всъщност е доста значимо да се откри механизъм за отвоюване още веднъж на властта в границите на конституционните правила, заложени при основаването на българската Конституция. Важно е политиците да изяснят за какво потеглят да вършат един или различен вид ръководство. Това е диалог, който не се води. И това се явява най-големият проблем на тази предизборна акция и на рецесията, в която сме изпаднали сега.

В Народното събрание би трябвало да се заприказва за проблемите, пред които е изправена страната, а не за персоналните квалификации към една или друга партия, или пък към нейния водач.

Проблемите са явни – българската национална сигурност има потребност от преосмисляне, повишение на потенциала на системата и службите. Това е извънредно значим въпрос на фона на всичко, което се случва в Украйна. Втората тематика е обвързвана с връщането на потенциала на държавната администрация да извършва функционалностите, които са й предоставени. Наблюдаваме през последните години отвод на администрацията да основава каквито и да е превантивни механизми за попречване на вероятни рецесии, за предугаждане на вероятни бъдещи обстановки. Ако началникът не разпореди, администрацията не си прави работата. Затова потенциалът на администрацията би трябвало да бъде възобновен. Оттам към този момент и въпросите, свързани с растежа на стопанската система, с вложенията в нея, с опциите за решение на проблемите с възходящата инфлация. Около тези тематики би трябвало да се концентрират политиците – да търсят благоприятни условия за излизане от политическата рецесия. По съвпадане на позициите по отношение на излизане от всички наболели проблеми, ще се състои едно положително и градивно болшинство, всички други случаи на съдружно болшинство биха се разпаднали прекомерно бързо.

В тази предизборна акция видях апел от страна на Христо Иванов и Демократична България за търсене на съдружно болшинство за правосъдна промяна. Но се притеснявам, че този апел е малко просрочен. И извънредно неразбираем, поради по какъв начин се гледа в България на тази правосъдна промяна. Първо – формулировка за нея няма. Дебат също. От тази позиция би било необичайно да се сформира съдружно болшинство, тъй като липсва ясна оценка на проблемите и на вероятните пътища за тяхното решение.

За следващ път партиите в 48-то Народно събрание се замеряха с взаимни обвинявания за положението на правосъдната промяна и решенията на рецесията, без да стане ясно какъв тъкмо проблем се пробват да вземат решение.

Съдебната промяна падна пленник на фиксацията по промяната на Иван Гешев, което надалеч не може да се назова промяна. Виждам, че в този момент има още веднъж залитания в тази посока и до момента в който дебатът е на това равнище, притеснявам се и болшинството е прекомерно имагинерно.

Анализът на политолога Христо Панчугов, учител по политически науки в Нов български университет, е изработен пред организация БГНЕС.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!