Важно е парламентът да осъзнае, че властта му се отнема

„ Важно е Народното събрание да осъзнае, че властта му се лишава и тя отива на фона на едно сиво ръководство, което не предстои на доклад пред никого, с изключение на пред президента. В законодателната власт би трябвало да се заприказва за рецесиите, пред които сме изправени – националната сигурност, бездействието на държавната администрация, икономическите проблеми. При съвпадане на позициите по отношение на излизане от тези проблеми ще се състои положително болшинство, всички други случаи биха се разпаднали прекомерно бързо “. Това сподели в изявление за БГНЕС политологът Христо Панчугов и учител по политически науки в Нов български университет (НБУ).

Панчугов посочи, че държанието на служебните държавни управления през последните две години, както и на президента през последните месеци изрично нарушава салдото на власт в България.

„ Всъщност е доста значимо да се откри механизъм за отвоюване още веднъж на властта в границите на конституционните правила, заложени при основаването на българската Конституция. Важно е политиците да изяснят за какво потеглят да вършат един или различен вид ръководство. Това е диалог, който не се води и това се явява най-големият проблем на тази предизборна акция и на рецесията, в която сме изпаднали сега “, сподели още политологът, след което акцентира, че в Народното събрание би трябвало да се заприказва за проблемите, пред които е изправена страната, а не за персоналните квалификации на една или друга партия, или пък нейния водач. „ Проблемите са явни – българската национална сигурност има потребност от преосмисляне, повишение на потенциала на системата и службите за сигурност, това е извънредно значим въпрос на фона на всичко, което се случва в Украйна. Втората тематика е обвързвана с връщането на потенциала на държавната администрация да извършва функционалностите, които са й предоставени. Наблюдаваме през последните години отвод от администрацията да основава каквито и да е превантивни механизми за попречване на вероятни рецесии, за предугаждане на вероятни бъдещи обстановки, в случай че началникът не разпореди, администрацията не си прави работата, по тази причина потенциалът на администрацията би трябвало да бъде възобновен. От там към този момент стоят въпросите свързани с растежа на стопанската система, с вложенията в нея, с опциите, за решение на проблемите с възходящата инфлация, и към тези тематики политиците би трябвало да се концентрират – да търсят благоприятни условия за излизане от политическата рецесия. По съвпадане на позициите по отношение на излизане от всички наболели проблеми ще се състои едно положително и градивно болшинство, всички други случаи на съдружно болшинство биха се разпаднали прекомерно бързо “, счита политологът.

На въпроса дали партиите са дали индикации за общи позиции по основни политики Христо Панчугов съобщи: „ В тази предизборна акция видях апел от страна на Христо Иванов и Демократична България за търсенето на съдружно болшинство за правосъдна промяна, само че се притеснявам, че този апел е малко просрочен, и извънредно неразбираем поради по какъв начин се гледа в България на тази правосъдна промяна. Първо – формулировка за нея няма, спор също, тъй че от тази позиция би било необичайно да се сформира такова съдружно болшинство, тъй като липсва ясна оценка на проблемите и на вероятните пътища за тяхното решение. За следващ път партиите в 48-то Народно събрание се замеряха с взаимни обвинявания за положението на правосъдната промяна и решенията на рецесията без да стане ясно какъв тъкмо проблем се пробват да вземат решение. Изглежда правосъдната промяна падна пленник на фиксацията по промяната на Иван Гешев, което надалеч не може да се назова промяна. Виждам, че в този момент има още веднъж залитания в тази посока и до момента в който дебатът е на това равнище, притеснявам се и болшинството е прекомерно имагинерно “, добави още Христо Панчугов. /БГНЕС