Важно е хората да си създадат навик да пазаруват с

Важно е хората да си основат табиет да пазарят с торби за многократна приложимост. Такава торба може да носим постоянно със себе си, с цел да допринесем за опазването на околната среда. Въпреки че има спад, България е измежду водещите европейски страни, в която използването на найлонови торби с дръжки остава висока. Твърде огромно е и потребление на безплатните в комерсиалните обекти дребни найлонови пликове за плодове, зеленчуци, ядки и други Това разясниха за Българска телеграфна агенция Данита Заричинова и Евгения Ташева от екип „ Нулеви боклуци “ към екологичното съдружие „ За Земята “.

Призивът им за понижаване използването на нездравословните опаковки е по отношение на днешния Международен ден без найлонови торбички, който се отбелязва от 2009 година Инициатива е оповестена с поддръжката на Световното обединяване за други възможности на изгарянето (GAIA) и на европейската организация " Нулеви боклуци Европа " (Zero Waste Europe), осведоми отдел „ Справочна “ на Българска телеграфна агенция. Целта е да се увеличи информираността на обществеността за вредата от найлоновите торбички за околната среда и да се насърчат хората да употребяват техни други възможности.

Не е належащо за банани да вземем за пример да взимаме найлонов дребен плик. Това е плод със лична обвивка, която е биоразградима, сподели Заричинова. Тя посъветва хората да помислят кой артикул могат да купят, без да вземат найлонова торба, кои артикули могат да сложат в чантата или раницата, с която са. Защото, за какъвто и артикул да става въпрос, еднократната пластмаса е нездравословна, акцентира специалистът. От една страна се употребяват разнообразни запаси, измежду които вода, която в някои елементи на света се оказва недостиг. От друга – от ден на ден се приказва за това, че микропластмаси се откриват в организмите на животни и хора, изясни Заричинова. Няма данни за изцяло разложена полиетиленова торбичка, обърна внимание тя.

Заричинова разяснява и друго постоянно приложение на найлоновите торби – за предпазване на боклуци. В такива случаои, смята специалистът, може да заложим на биоразградима торба. Лично аз групирам отпадъка вкъщи разделно, употребявам и компостер. Остава малко количество боклуци, които поставям непосредствено в коша за отпадък вкъщи, който измивам след изхвърлянето в контейнера, описа Заричинова.

Найлоновите торбички са съвременно улеснение, което обаче е нездравословно и това би трябвало да се разбере, съобщи Ташева. Тя обърна внимание, че този артикул не се рециклира и от него има прекомерно огромни количества в природата. Една от вредите е за водните животни, които се оплитат или задушават в торбичките. Според нея българското законодателство би трябвало да се усъвършенства, с цел да се ограничи повече използването на този артикул. Ташева показа, че носи всеки ден в себе си торбичка за многократна приложимост, както и лична бутилка и чаша. Тя също смята, че хората могат да трансформират навиците си при предпочитание. Ташева обаче счита, че има някои законодателни спънки, които пречат на положителните практики, като да вземем за пример използването на лични съдове за храна. Експертът от „ За Земята “ прикани хората да понижат потреблението и на мокри кърпи. Това по никакъв начин не е безопасен артикул поради химикалите в тях, а и поради състава – те не са направени от чист памук, а в тях има пластмаса, сподели Ташева. Мокрите кърпи замърсяват и не са годни за преработване, акцентира тя. Те са и предизвикателство за пречиствателните станции, тъй като се събират на топка и задръстват системата, обърна внимание още Ташева. Тя сподели, че във Великобритания има настройка за възбраната на мокри кърпи.

Какво сочат данните

В отговор на питане на Българска телеграфна агенция от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показаха, че пуснати на пазара брой торбички за 2021 година са  718 468 673 броя, за 2022 година те са били 850 860 845 броя. През ноември 2023 г. Евростат заяви, че през 2021 година потреблението на най-тънките найлонови торбички (такива с дебелина до 15 микрона) понижава. Данните сочат, че на всеки гражданин на Европейския съюз се е падало приблизително ползване от 77 тънки найлонови торбички (LPCB), което е с 11 по-малко от количеството през 2020 г. От Евростат означават, че за няколко страни, измежду които и България, няма налични данни за потреблението на найлоновите торбички.

Необходимост от депозитна система

Международният ден без найлонови торбички е мотив да призовем още веднъж за въвеждането на депозитна система, означи Данита Заричинова. Държавите, въвели тази система, регистрират по-малко боклуци в природата, сподели тя. Това е по този начин, тъй като човек се замисля дали да изхвърля пластмасовите бутилки или кенчета край дерето, тъй като тези опаковки имат към този момент стойност. Депозитната система работи добре в чужбина, за какво не и у нас, разяснява Евгения Ташева. Много по-полезно е пластмасовите бутилки да станат част от кръговата стопанска система, в сравнение с да се „ изгубят “ някъде в природата и да замърсяват. Нека си спомним за купищата боклук, който се събра след порои преди години в река Искър. В плаващото бунище доминираха пластмасовите бутилки, сподели Ташева.

От съдружие „ За Земята “ провеждат през днешния ден от 8:30 ч. акция пред Министерството на околната среда и водите с апел за бързо въвеждане на депозитна система у нас. Природозащитниците ще внесат подписка, която е подкрепена от съвсем 5000 българи. От организацията желаят бързо въвеждане на депозитна система за опаковките за питиета от стъкло, метал и пластмаса. От там упорстват за установяване на наложителна национална квота за опаковки за питиета, които се пълнят и употребяват неведнъж, от минимум 50 % до 2030 година От „ За Земята “ смятат, че би трябвало да се разширят системите за възвръщаем депозит за чаши и кутии за храна за многократна приложимост, да вземем за пример по време на събития и фестивали. Правим тази акция, с цел да напомним на Министерство на околната среда и водите, че са дали заричане да има депозитна система, имаше и работна група, заключи Заричинова.