Ивайло Калфин: Ако парламентът пристъпи към изготвяне на редовен бюджет, няма опасност от използване на Сребърния фонд
Важно е българската стопанска система да се приготви за влизане в еврозоната. Това сподели за БНР Ивайло Калфин, някогашен външен министър, някогашен вицепремиер и сегашен изпълнителен шеф на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд. Той обаче не счита за реалистична опцията страната ни да направи това през 2025.
" Но не би трябвало да робуваме на избрана дата. Така сами си сътворяваме по-голям проблем. Има евентуални дати. С това удължение се отвориха всички благоприятни условия. Ако Народното събрание пристъпи към правене на постоянен бюджет, няма заплаха от потребление на Сребърния фонд. Той обаче не е толкоз огромен – 3.7 милиарда, предопределен е за подкрепяне на изплащането на пенсии. Но годишно то коства към 20 милиарда. Причината за това е, че той не беше попълван. Не мисля обаче, че има заплаха тези пари да се похарчат. С приемането на бюджета, държавното управление би трябвало да одобри и някои решения, които са сложни, изясни Калфин.
" През последните две години бюджетите бяха одобрявани от парламенти, които нямаха никакво желание да ги извършват по-късно. Те бяха предизборни и в тях имаше наддаване. Този бюджет има късмет да бъде признат от държавно управление, което ще носи отговорност за неговото осъществяване. Трудните решения за свързани с понижаване на подпомагането, обвързвано с увеличението на инфлацията и войната в Украйна ”, уточни Калфин.
" Бизнесът упорства това подкрепяне за енергоресурсите да продължи до края на годината. Очаквам обаче държавното управление да го приключи доста по-рано. Цените на силата се стабилизираха и не основават тази неустановеност, която имаше. Има и спомагателни заплащания, които държавното управление би трябвало да премисли, в случай че желае да влезе в някакъв по-нисък недостиг. Тук не става въпрос за официално осъществяване на критериите за участие в еврозоната. България има интерес от бюджетни ограничавания, тъй като огромният недостиг значи и огромен дълг. Диференцираните ставки бяха част от краткотрайните ограничения. Трябва да се реши по кое време е време за прекратяването им. В огромна част от европейските страни те се отстраняват. Парламентът би трябвало да намерения в тази посока ”, добави Калфин.
Калфин разяснява и решението на ОПЕК + да понижи производството на нефт с 1,4 млн. барела дневно по отношение на настоящите равнища.
" За една година се усили сигурността на доставките. В Европа ще има задоволително енергийни запаси през тази зима. Ситуацията е по-предвидима. Апокалиптичните картини, които се рисуваха предходната година, се оказа, че няма да се случат. Данъчната и бюджетната политика има учредения да се върне към естествените равнища ”, добави Калфин.
" България беше предпоследна при показване на ПВУ. Сега още веднъж има напъни за предоговаряне. Въобще не е несъмнено какви средства ще получим по този проект. Но това е опция за България да преобрази стопанската система си. Ако желаеме това да се случи, финансовите разноски би трябвало да се плануват ”, разяснява Калфин.
Той означи,че в Европа към този момент не се робува на точното число, а по - скоро се гледа наклонността и напъните на държавните управления да върнат обществените разноски в контролируеми граници.
" Ще бъде съдбовно, в случай че България неглижира бюджетния недостиг е продължи с високите бюджетни разноски. Страната ни сложи връх по политическа неустойчивост. Очакванията са да се сформира държавно управление, което да е по-дългосрочно и да носи отговорност. Надали някой извън има политически желания кой да ръководи България. По-скоро се чака да има политическа непоклатимост ”, съобщи Калфин.
" Във Финландия, където работя, също има такава. Там обаче е по средата на мандата. Девет месеца не са интервал, в който един министър председател може да свърши каквато и да е работа. Нещата стават по-бавно ”, сподели още Калфин.
" Но не би трябвало да робуваме на избрана дата. Така сами си сътворяваме по-голям проблем. Има евентуални дати. С това удължение се отвориха всички благоприятни условия. Ако Народното събрание пристъпи към правене на постоянен бюджет, няма заплаха от потребление на Сребърния фонд. Той обаче не е толкоз огромен – 3.7 милиарда, предопределен е за подкрепяне на изплащането на пенсии. Но годишно то коства към 20 милиарда. Причината за това е, че той не беше попълван. Не мисля обаче, че има заплаха тези пари да се похарчат. С приемането на бюджета, държавното управление би трябвало да одобри и някои решения, които са сложни, изясни Калфин.
" През последните две години бюджетите бяха одобрявани от парламенти, които нямаха никакво желание да ги извършват по-късно. Те бяха предизборни и в тях имаше наддаване. Този бюджет има късмет да бъде признат от държавно управление, което ще носи отговорност за неговото осъществяване. Трудните решения за свързани с понижаване на подпомагането, обвързвано с увеличението на инфлацията и войната в Украйна ”, уточни Калфин.
" Бизнесът упорства това подкрепяне за енергоресурсите да продължи до края на годината. Очаквам обаче държавното управление да го приключи доста по-рано. Цените на силата се стабилизираха и не основават тази неустановеност, която имаше. Има и спомагателни заплащания, които държавното управление би трябвало да премисли, в случай че желае да влезе в някакъв по-нисък недостиг. Тук не става въпрос за официално осъществяване на критериите за участие в еврозоната. България има интерес от бюджетни ограничавания, тъй като огромният недостиг значи и огромен дълг. Диференцираните ставки бяха част от краткотрайните ограничения. Трябва да се реши по кое време е време за прекратяването им. В огромна част от европейските страни те се отстраняват. Парламентът би трябвало да намерения в тази посока ”, добави Калфин.
Калфин разяснява и решението на ОПЕК + да понижи производството на нефт с 1,4 млн. барела дневно по отношение на настоящите равнища.
" За една година се усили сигурността на доставките. В Европа ще има задоволително енергийни запаси през тази зима. Ситуацията е по-предвидима. Апокалиптичните картини, които се рисуваха предходната година, се оказа, че няма да се случат. Данъчната и бюджетната политика има учредения да се върне към естествените равнища ”, добави Калфин.
" България беше предпоследна при показване на ПВУ. Сега още веднъж има напъни за предоговаряне. Въобще не е несъмнено какви средства ще получим по този проект. Но това е опция за България да преобрази стопанската система си. Ако желаеме това да се случи, финансовите разноски би трябвало да се плануват ”, разяснява Калфин.
Той означи,че в Европа към този момент не се робува на точното число, а по - скоро се гледа наклонността и напъните на държавните управления да върнат обществените разноски в контролируеми граници.
" Ще бъде съдбовно, в случай че България неглижира бюджетния недостиг е продължи с високите бюджетни разноски. Страната ни сложи връх по политическа неустойчивост. Очакванията са да се сформира държавно управление, което да е по-дългосрочно и да носи отговорност. Надали някой извън има политически желания кой да ръководи България. По-скоро се чака да има политическа непоклатимост ”, съобщи Калфин.
" Във Финландия, където работя, също има такава. Там обаче е по средата на мандата. Девет месеца не са интервал, в който един министър председател може да свърши каквато и да е работа. Нещата стават по-бавно ”, сподели още Калфин.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ