Знаете ли, че в Квебек нямат водомери и не плащат отделна сметка за вода?
За разлика от Канада, у нас още веднъж е сложено искане на ВиК-Бургас за увеличение на цената
На масата още веднъж е сложено искане на ВиК-Бургас за нарастване на цената на водата. Наред с това идва и задължението хората да подменят старите си водомери с цифрови - за лична сметка. И всичко това се случва в миг, когато представители на висшето управление на сдружението са обект на следствие по съмнения за корупция в огромни размери.
При сходно стичане на събитията е изцяло естествено бургазлии да бъдат ядосани, скептични и подозрителни. Доверието не се изисква - то се заслужава. А когато институциите желаят повече пари, до момента в който към тях витаят тежки подозрения, обществото има цялостното право да задава неуместни въпроси.
И тъкмо тук ще налея още малко масло в огъня с един любопитен факт.
В канадската провинция Квебек, за множеството еднофамилни жилища, водата не се заплаща съгласно потреблението. В огромна част от общините въобще няма водомери за общоприетите семейства и няма обособена месечна сметка за вода. Правителството на Квебек предизвиква потреблението на водомери главно при комерсиалните обекти и единствено лимитирано в жилищния бранш.
Какво значи това на процедура?
Ако човек има басейн в двора и го изпълни, нормално няма да получи по-висока сметка за вода единствено тъй като е изразходвал повече кубици. Разбира се, съществуват правила. Общините дефинират по кое време може да се пълнят басейни, по кое време може да се полива и какви ограничавания важат при суша. Контролът не е финансов, а учредителен и екологичен.
Нека бъдем коректни - това не значи, че водата е безвъзмездна. Канадската страна несъмнено събира нужните средства по различен метод, да вземем за пример през налога за постройките. Нито една развита страна не разчита на чудеса. Но философията е друга.
Защото въздухът и водата не са просто комунални услуги. Те са условия за живот. Цивилизацията стартира точно от метода, по който обществото се отнася към тези два ресурса.
Именно по тази причина бургазлии би трябвало постоянно да бъдат дейни, когато става дума за водата, която пият, и въздуха, който дишат. Да упорстват за бистрота. Да изискват отчетност. Да питат за какво цената пораства, по какъв начин се изразходват средствата и дали качеството на услугата дава отговор на всяко последващо нарастване.
Защото общество, което престане да задава въпроси за водата и въздуха си, скоро ще престане да задава въпроси и за всичко останало.
А в случай че даже към най-жизненоважния ресурс - водата - могат да зародят подозрения за злоупотреби и корупция, то представете си какъв брой по-лесно сходни практики могат да се промъкнат във всяка друга сфера на обществения живот.
На масата още веднъж е сложено искане на ВиК-Бургас за нарастване на цената на водата. Наред с това идва и задължението хората да подменят старите си водомери с цифрови - за лична сметка. И всичко това се случва в миг, когато представители на висшето управление на сдружението са обект на следствие по съмнения за корупция в огромни размери.
При сходно стичане на събитията е изцяло естествено бургазлии да бъдат ядосани, скептични и подозрителни. Доверието не се изисква - то се заслужава. А когато институциите желаят повече пари, до момента в който към тях витаят тежки подозрения, обществото има цялостното право да задава неуместни въпроси.
И тъкмо тук ще налея още малко масло в огъня с един любопитен факт.
В канадската провинция Квебек, за множеството еднофамилни жилища, водата не се заплаща съгласно потреблението. В огромна част от общините въобще няма водомери за общоприетите семейства и няма обособена месечна сметка за вода. Правителството на Квебек предизвиква потреблението на водомери главно при комерсиалните обекти и единствено лимитирано в жилищния бранш.
Какво значи това на процедура?
Ако човек има басейн в двора и го изпълни, нормално няма да получи по-висока сметка за вода единствено тъй като е изразходвал повече кубици. Разбира се, съществуват правила. Общините дефинират по кое време може да се пълнят басейни, по кое време може да се полива и какви ограничавания важат при суша. Контролът не е финансов, а учредителен и екологичен.
Нека бъдем коректни - това не значи, че водата е безвъзмездна. Канадската страна несъмнено събира нужните средства по различен метод, да вземем за пример през налога за постройките. Нито една развита страна не разчита на чудеса. Но философията е друга.
Защото въздухът и водата не са просто комунални услуги. Те са условия за живот. Цивилизацията стартира точно от метода, по който обществото се отнася към тези два ресурса.
Именно по тази причина бургазлии би трябвало постоянно да бъдат дейни, когато става дума за водата, която пият, и въздуха, който дишат. Да упорстват за бистрота. Да изискват отчетност. Да питат за какво цената пораства, по какъв начин се изразходват средствата и дали качеството на услугата дава отговор на всяко последващо нарастване.
Защото общество, което престане да задава въпроси за водата и въздуха си, скоро ще престане да задава въпроси и за всичко останало.
А в случай че даже към най-жизненоважния ресурс - водата - могат да зародят подозрения за злоупотреби и корупция, то представете си какъв брой по-лесно сходни практики могат да се промъкнат във всяка друга сфера на обществения живот.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ