Проф. Тасков: По-тежко преобледувалите COVID-19 имат повече антитела
„ Важни са и антителата, и естествената и клетъчната устойчивост във връзка с имунитета “, съобщи пред БНР проф. Христо Тасков, някогашен шеф на Национален център по заразни и паразитни заболявания – София.
„ Естествената устойчивост първа се среща с вируса и при хората, които прекарват безсимптомно COVID-19, тя прави чудесна работа и се оправя с вируса, по-късно се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Антителата пречат на вируса да се свърже с клетките и ние при имунизациите разчитаме на антителата, с цел да може да предотвратяват тази зараза.
Клетъчният имунитет е значим, с цел да може, когато вирусът е влезнал в клетката, тези кафези да бъдат разрушени и вирусът да не може да се развъжда. “ Това уточни в „ Хоризонт до обед “ по БНР проф. Тасков.
Относно предстоящите ваксини проф. Тасков разясни, че те са изследвани основно за вирусно обезвреждащи антитела, до каква степен те образуват такива антитела.
По думите му тези ваксини подтикват и клетъчния имунитет и те могат да работят, даже в случай че вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът, още не се знае, те работят от няколко месеца.
"Очаква се имунизациите да работят 6 месеца, аз се надявам персонално те да работят най-малко една – две години, само че това ще се знае през 2021 година. При приблизително и тежко превозване на инфекцията количеството на антителата е по-високо. Има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – като едната е от месеци до няколко години, а другата трае и до 5-19 години. Очаквам науката скоро да каже имунизациите коя памет ще подтикват и построяват – дали и дълготрайната памет ", обясни още експертът.
"Целта на имунизациите е, в случай че има по-голямо покритие – при над 70 на 100 имунизиране и се сътвори групов имунитет, този вирус не да изчезне, само че няма да има епидемии. Аз в бъдеще разгадавам повече на имунизациите, в сравнение с да се откри прецизен протокол за лекуване на този нов вирус
„ Естествената устойчивост първа се среща с вируса и при хората, които прекарват безсимптомно COVID-19, тя прави чудесна работа и се оправя с вируса, по-късно се включват и клетъчният имунитет и антителата.
Антителата пречат на вируса да се свърже с клетките и ние при имунизациите разчитаме на антителата, с цел да може да предотвратяват тази зараза.
Клетъчният имунитет е значим, с цел да може, когато вирусът е влезнал в клетката, тези кафези да бъдат разрушени и вирусът да не може да се развъжда. “ Това уточни в „ Хоризонт до обед “ по БНР проф. Тасков.
Относно предстоящите ваксини проф. Тасков разясни, че те са изследвани основно за вирусно обезвреждащи антитела, до каква степен те образуват такива антитела.
По думите му тези ваксини подтикват и клетъчния имунитет и те могат да работят, даже в случай че вирусът проникне в клетката. Доколко ще бъде дълъг имунитетът, още не се знае, те работят от няколко месеца.
"Очаква се имунизациите да работят 6 месеца, аз се надявам персонално те да работят най-малко една – две години, само че това ще се знае през 2021 година. При приблизително и тежко превозване на инфекцията количеството на антителата е по-високо. Има краткотрайна и дълготрайна имунологична памет – като едната е от месеци до няколко години, а другата трае и до 5-19 години. Очаквам науката скоро да каже имунизациите коя памет ще подтикват и построяват – дали и дълготрайната памет ", обясни още експертът.
"Целта на имунизациите е, в случай че има по-голямо покритие – при над 70 на 100 имунизиране и се сътвори групов имунитет, този вирус не да изчезне, само че няма да има епидемии. Аз в бъдеще разгадавам повече на имунизациите, в сравнение с да се откри прецизен протокол за лекуване на този нов вирус
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ