Важна дата е 7 септември за първата дамата Десислава Радева.

Важна дата е 7 септември за първата дамата Десислава Радева. В същия ден през 1996 година тя става майка на единствения си наследник Страхил от сегашния народен представител от Българска социалистическа партия Георги Свиленски.

По това време Десислава към момента е студентка, само че щастието от фамилния живот бързо отшумява и с бащата на детето ѝ вземат решение да се разведат, до момента в който той към момента е напълно дребен. Страхил израства, живеейки с майка си и баба си по майчина линия, а към днешна дата е към този момент 24-годишен юноша, който от дълго време не дели един дом с Деси.

През 2020 година наследникът на президентшата приключи компетентност " Публична администрация " в университета " Маунт Мърси " в щата Айова в Америка, където бе признат след испанската езикова гимназия в София. Любопитна детайлност е, че с майка му изкласиха в една и съща година. Само преди два месеца Ген. Деси пък стана магистър по " Политически патологии на световния свят ", а кетапа си от Философския факултет на Софийския университет ще получи публично тази есен.

Радева рядко си разрешава да приказва за сина си и го пази като орлица от публичния интерес. Откакто е първа дама, е споделяла единствено, че двамата имат мощна връзка, обичат да вървят на рок концерти дружно, назовава го галено Съни и твърди, че момчето ѝ има ужасно възприятие за комизъм, като обичал да се майтапи с политическите постове на родителите си. " Баща ми е народен представител, ти – брачна половинка на президент. Аз какъв би трябвало да стана, с цел да ви задмина ", постоянно казвал Страхил, който е сполучлив волейболист с кариера в " Левски ".

Преди години обаче Десислава е била надалеч по-сантиментална и открита и обичала да засвидетелства майчината си обич в обществените мрежи. През 2011 година тя даже е посветила есе на сина си, което и до ден сегашен е очевидно в персоналния ѝ профил във фейсбук. Ето цялостния текст:

" Преди да стана майка, спях толкоз, колкото желая, и в никакъв случай не се безпокоях за това в какъв брой часа да си легна. Миех си зъбите и се сресвах всеки ден. Гримирах се, обличах костюм и отивах на работа. Преди да стана майка, чистех един път в седмицата. Можех да нарязвам домати за салата, само че не и да сготвям пиле фрикасе и още най-малко двайсет типа манджи, които да стават и за децата, да меся питка " слънце " за прощъпалник. В 5 часа сутринта. Не знаех, че в случай че аз хапвам маруля, съдържимото в памперса ще има тип на пюре от спанак. Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни. Не бях чувала думите " манту ", " коластра ", " дифтерит ". Допреди да стана майка, никой не се е осмелявал да повръща върху мен. Никой в никакъв случай не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите. Oще по-малко съм си представяла по какъв начин някой смуче циците ми съвсем непрекъснато и ме употребява за залъгалка. Ха, пробвай се да изтръгнеш пиявица! Гладна. Напълно направлявах разсъдъка и мислите си. Спях нощем. Имах време да сънувам.

Не бих повярвала на никой, че с 3 сантиметра разобличаване, ден преди да родя, ще върша формички в пясъка. Преди да стана майка, в никакъв случай не се е налагало да удържам с все мощ ревящо дете, с цел да може докторът единствено да надникне в гърлото му. Не знаех по какъв начин се облича октопод с една ръка. Никога не бях гледала цялостни със сълзи очи, подготвена сама да се разплача. И не знаех какво е да замреш от благополучие при типа на детска усмивка. Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от личното ми легло и да премествам леееекичко босите му крайници от устата ми, до момента в който спи. Да пера насрани гащи и да изстъргвам аки отдолу под ноктите си. Не знаех, че целувката ми може да лекува. Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто тъй като не мога да се отделя от него. Да вдишвам с него, да пулсирам с него. Да описвам " Трите свине " в стихотворна форма и да пълзя, ръмжейки като вълк. Сърцето ми не се беше разкъсвало на милиони късчета, когато не мога да успокоя болката в този момент и незабавно и да поставям лепенка на мислена смъртоносна рана, побираща се в границите на алена точица върху пръстчето.

Не съм подозирала, че някой толкоз дребен може да има най-голямото значение. Не знаех какъв брой е значимо да не мигаш, тъй като той одеве заспа. Не мислех, че мога да обичам толкоз горещо. И през разум не ми е минавало, че някой ще рисува дълги черти върху безупречно боядисаните ми стени и ще споделя, че това са самолети. И още по-малко, че аз ще им се веселя. Преди да стана майка, не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой различен. Не знаех какво благополучие е да кърмиш прегладняло дете с болежка от разранени, кървящи зърна.

Преди да стана майка, не се събуждах на всеки 10 минути единствено с цел да ревизира, че диша. Идея нямах какъв брой непоколебима и уверена мога да съм даже и когато двама доктори в " Пирогов " ме задължават да оставя детето си на системи с антибиотик. И по-късно да рухна безсилна на бордюра пред болничното заведение. Прилошаваше ми при типа на кръв. Не знаех, че съм способна да съпреживявам по този начин мощно и да усещам по този начин надълбоко. Изпитвах смут от варицелни пъпки. Превърнах кошмарите си в благополучие! Станах майка! ", написа Десислава.