Въглеродно датиране на индийски ръкопис разкри, че нулата се е

Въглеродно датиране на индийски ръкопис разкри, че нулата се е появила сред 224 и 383 година - с 500 години по-рано, в сравнение с мислеха експертите до момента. Това заяви Ню сайънтист. Бакхшалийският манускрипт, който се съхранява в Бодлианската библиотека на Оксфордския университет, се състои от 70 листа от брезова кора. Той е изпълнен с математика и текст на санскрит. Според експертите е някакво управление за будистки монаси. Открит е от селяндур през 1881 година, като е наименуван на селото му, в този момент в Пакистан. Съхранява се в Бодлианската библиотека от 1902 година

Специалистите са мислели, че манускриптът е от 9-и век, само че настоящето датиране сподели, че най-старите страници са доста по-древни, написа в. Монитор.

Това значи, че точките, т.е. нулите в него, са по-стари от нулата на стената на храма Гвалиор, Индия, която до момента беше считана за най-древната.

Бакхшалийският манускрипт е пъстър с точки, които по-късно еволюират в признака с дупка в средата. Точката в началото е употребена, с цел да пази място, както в 505 - да покаже, че няма десетки. В този тип се появява в културите на маите и вавилонците. Първи като число я разказва индийския астроном и математик Брахмагупта през 628 г.