Кървавият „Свети Георги“ в Камбоджа тъне в разруха
В зората на 90-те години на предишния век наши рейнджъри събират дарения и подвигат български православен храм в Пном Пен, столицата на Камбоджа. В сърцето на будистката страна те слагат основите на „ Св. Георги Победоносец”.
Това е времето на задачата в Камбоджа, която е тестване за 1446 български мъже. Те напущат дома си, с цел да станат миротворци на 9000 километра от родината. Единадесет от тях по този начин и не се завръщат вкъщи - умират при произшествия или са убити при офанзивите на алените кхмери.
Днес храмът „ Св. Георги Победоносец”, повдигнат в тяхна памет, е оставен на произвола на ориста, сигнализират рейнджъри, взели участие в задачата. И се възмущават, че Българската православна черква нехае за храма. А вероятността той да бъде опустошен е огромна, тъй като кралство Камбоджа има съображение да си вземе парцелите, които са отдадени за прилагане на страната ни.
„ Преди година искахме да се върнем в Камбоджа. България от дълго време затвори своето посолство там, само че в Пном Пен сините каски преди време построихме първия православен храм. И го кръстихме на св. Георги Победоносец - светеца - патрон на Българската войска. Вдигнахме го през 1993-та в памет на починалите ни приятели. И до момента това е единственият православен храм в Камбоджа. Днес този знак на българската нематериалност е оставен на произвола на ориста “, споделя Антони Тодоров, участник в задачата ни в Камбоджа.
Параклисът е построен в двора на българското посолство в Пном Пен, като във фундамента му е вкопана капсула с имената на починалите воини. Навремето за градежа оказва помощ обичаният принц на камбожданците Нородом Сианук. В самодейността се включва и Симеон Сакскобургготски, който праща 1000 $.
Храмът е издигнат с доброволни дарения от заплатите на изстрадалите български рейнджъри
Година по-късно, през 1994-та, е осветлен от Българската православна черква. По това време нашите военни подразделения са се изтеглили от територията на Камбоджа. И до през днешния ден това е единственият български храм в цялостен Индокитай, включващ Лаос, Тайланд, Виетнам и Камбоджа. За него през годините се грижат първо монахини от Африка.
После го употребяват руснаците - организират тук свои църковни служби - до момента в който построят своя храм. „ През 2012 година даже се стигна до една конфузна преживелица - тогава Руската православна черква на съвещание на висшия си клир реши да „ приобщи " храма ни към тяхната черква. Без даже да вземе формалното единодушието на БПЦ “, изясни един от миротворците.
Руснаците се грижат за храма до към 2016 година, само че го изоставят,
когато тяхната черква е подготвена. През всичките тези години „ Св. Георги Победоносец” се поддържа с помощта на персоналната самодейност на хората, които работят в посолството ни. Известно време оказва помощ и Тери Пийл, който е акредитиран да се грижи за комплекса на посолството ни.
" До момента храмът и посолският комплекс са пощадени от държавното управление на Камбоджа заради два обстоятелството - любовта им към България, която няма да е безконечна! И съществуването на храм, чието изграждане е благословено персонално от техния народен воин принц Нородом Сианук.
Камбоджанците изпитват топли усеща към страната ни - към момента на високи позиции в политиката и администрацията им работят хора, които са приключили образованието си в България. Десетки хиляди български туристи постоянно посещават екзотична Камбоджа.
Защо освен това състояние страната ни няма нито посолство, нито консулство там! Какво е това? Недалновидна външна политика или безхаберие ", питат от Асоциацията на българските ветерани миротворци.
Имотът е вкусен за предприемачите
„ Най-страшното, грозно, срамно и непоносимо нещо в тази история е вероятността този храм да бъде опустошен и премахнат вечно. Поради обстоятелството, че Кралство Камбоджа има цялостното съображение да си вземе парцелите - те са отдадени на България за прилагане. Днес те към този момент не се употребяват по предопределение - факт!, изясни за „ Марица “ Антони Тодоров.
Нашенецът вижда решение на казуса в това да се назначи най-малко един наш дипломатически представител в Пном Пен. „ Това надали ще затрудни безпределно доста бюджета на Министерство на външните работи. На фона на това, че поддържаме дипломатически задачи в страни, където съвсем нямаме интерес!
Ние, българите, имаме посолство в Камбоджа, само че на процедура нямаме публични представители в него. Няма нито един държавен чиновник. Разполагаме със здания, които се отдават чартърен, и парите влизат в българската хазна, а чиновници няма! Посолството заема централно място в столицата на Камбоджа и е въпрос на време някой да реши, че парцелът е вкусен и ще донесе доста пари на някой финансово мощен бизнесмен “, допуска българинът.
Антони Тодоров: Трябва да го запазим в памет на починалите!
През 1992-1993 година България за първи път взе участие в задача на Организация на обединените нации. За първи път след края на Втората международна война кракът на храбрия български боец стъпи отвън рамките на нашата татковина. Отидохме на другия завършек на земното кълбо, с цел да помогнем на изстрадалия от вътрешни спорове камбоджански народ. На тази задача 11 военнослужещи от Българската войска оставиха имената си вечно на стената на героите.
Само че живите помнят. Ние, техните братя по оръжие - също!
Връзките сред двете страни - България и Камбоджа - са доста. И те са „ подпечатани “ с кръвта на 11 български юнаци! Обидно и тъжно е 30 години по-късно да загубим единствения монумент на храбростта ни в чужбина!
Свързани вести Военният публицист Антони Тодоров - от синя каска в Камбоджа до меката на Боливуд
Това е времето на задачата в Камбоджа, която е тестване за 1446 български мъже. Те напущат дома си, с цел да станат миротворци на 9000 километра от родината. Единадесет от тях по този начин и не се завръщат вкъщи - умират при произшествия или са убити при офанзивите на алените кхмери.
Днес храмът „ Св. Георги Победоносец”, повдигнат в тяхна памет, е оставен на произвола на ориста, сигнализират рейнджъри, взели участие в задачата. И се възмущават, че Българската православна черква нехае за храма. А вероятността той да бъде опустошен е огромна, тъй като кралство Камбоджа има съображение да си вземе парцелите, които са отдадени за прилагане на страната ни.
„ Преди година искахме да се върнем в Камбоджа. България от дълго време затвори своето посолство там, само че в Пном Пен сините каски преди време построихме първия православен храм. И го кръстихме на св. Георги Победоносец - светеца - патрон на Българската войска. Вдигнахме го през 1993-та в памет на починалите ни приятели. И до момента това е единственият православен храм в Камбоджа. Днес този знак на българската нематериалност е оставен на произвола на ориста “, споделя Антони Тодоров, участник в задачата ни в Камбоджа.
Параклисът е построен в двора на българското посолство в Пном Пен, като във фундамента му е вкопана капсула с имената на починалите воини. Навремето за градежа оказва помощ обичаният принц на камбожданците Нородом Сианук. В самодейността се включва и Симеон Сакскобургготски, който праща 1000 $.
Храмът е издигнат с доброволни дарения от заплатите на изстрадалите български рейнджъри
Година по-късно, през 1994-та, е осветлен от Българската православна черква. По това време нашите военни подразделения са се изтеглили от територията на Камбоджа. И до през днешния ден това е единственият български храм в цялостен Индокитай, включващ Лаос, Тайланд, Виетнам и Камбоджа. За него през годините се грижат първо монахини от Африка.
После го употребяват руснаците - организират тук свои църковни служби - до момента в който построят своя храм. „ През 2012 година даже се стигна до една конфузна преживелица - тогава Руската православна черква на съвещание на висшия си клир реши да „ приобщи " храма ни към тяхната черква. Без даже да вземе формалното единодушието на БПЦ “, изясни един от миротворците.
Руснаците се грижат за храма до към 2016 година, само че го изоставят,
когато тяхната черква е подготвена. През всичките тези години „ Св. Георги Победоносец” се поддържа с помощта на персоналната самодейност на хората, които работят в посолството ни. Известно време оказва помощ и Тери Пийл, който е акредитиран да се грижи за комплекса на посолството ни.
" До момента храмът и посолският комплекс са пощадени от държавното управление на Камбоджа заради два обстоятелството - любовта им към България, която няма да е безконечна! И съществуването на храм, чието изграждане е благословено персонално от техния народен воин принц Нородом Сианук.
Камбоджанците изпитват топли усеща към страната ни - към момента на високи позиции в политиката и администрацията им работят хора, които са приключили образованието си в България. Десетки хиляди български туристи постоянно посещават екзотична Камбоджа.
Защо освен това състояние страната ни няма нито посолство, нито консулство там! Какво е това? Недалновидна външна политика или безхаберие ", питат от Асоциацията на българските ветерани миротворци.
Имотът е вкусен за предприемачите
„ Най-страшното, грозно, срамно и непоносимо нещо в тази история е вероятността този храм да бъде опустошен и премахнат вечно. Поради обстоятелството, че Кралство Камбоджа има цялостното съображение да си вземе парцелите - те са отдадени на България за прилагане. Днес те към този момент не се употребяват по предопределение - факт!, изясни за „ Марица “ Антони Тодоров.
Нашенецът вижда решение на казуса в това да се назначи най-малко един наш дипломатически представител в Пном Пен. „ Това надали ще затрудни безпределно доста бюджета на Министерство на външните работи. На фона на това, че поддържаме дипломатически задачи в страни, където съвсем нямаме интерес!
Ние, българите, имаме посолство в Камбоджа, само че на процедура нямаме публични представители в него. Няма нито един държавен чиновник. Разполагаме със здания, които се отдават чартърен, и парите влизат в българската хазна, а чиновници няма! Посолството заема централно място в столицата на Камбоджа и е въпрос на време някой да реши, че парцелът е вкусен и ще донесе доста пари на някой финансово мощен бизнесмен “, допуска българинът.
Антони Тодоров: Трябва да го запазим в памет на починалите!
През 1992-1993 година България за първи път взе участие в задача на Организация на обединените нации. За първи път след края на Втората международна война кракът на храбрия български боец стъпи отвън рамките на нашата татковина. Отидохме на другия завършек на земното кълбо, с цел да помогнем на изстрадалия от вътрешни спорове камбоджански народ. На тази задача 11 военнослужещи от Българската войска оставиха имената си вечно на стената на героите.
Само че живите помнят. Ние, техните братя по оръжие - също!
Връзките сред двете страни - България и Камбоджа - са доста. И те са „ подпечатани “ с кръвта на 11 български юнаци! Обидно и тъжно е 30 години по-късно да загубим единствения монумент на храбростта ни в чужбина!
Свързани вести Военният публицист Антони Тодоров - от синя каска в Камбоджа до меката на Боливуд
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ