В западния свят легендите за дракони се свързват с алчност,

В западния свят легендите за дракони се свързват с лакомия, съкровища и героичен пердах. Но не всички дракони в европейската митология са били крилати, огнедишащи чудовища – из пещерите ни пъплят и вирми.

Те произлизат от старогерманския фолклор и наподобяват повече на змии или змейове, в сравнение с стереотипния змей, тъй като не дишат огън и нямат крила или въобще крака. Имат обаче люспи, отровни са и се крият надълбоко в пещери или блата.

И се появяват в безчет антични истории – от епични разкази като „ Беоулф “ до страховитите митове на скандинавците. Те също поставят основите на истории като „ Хобит “ на Дж. Р. Р. Толкин, да вземем за пример, в която драконът Смог натрупа съкровището си надълбоко в Голямата зала.

Нека да си поприказвам в този момент за историята на пещерния вирм – неуловимото митологично създание от европейските предания, което предлага вълнуващ взор към произхода на драконите.

Днес драконите са постоянно срещана характерност на жанра фентъзи, без значение дали става въпрос за романи, филми, настолни игри, видеоигри или телевизионни излъчвания. Тяхното сходство е добре познато с помощта на творбите на Толкин и дълголетната известност на игри като „ Dungeons and Dragons “ („ Подземия и дракони “), само че днешните дракони са самобитна комбинация от разнообразни змиеподобни същества от европейския фолклор.

Едно от тези същества е пещерният вирм.

„ Wurm “ е остарял термин за „ змей “ (дума, произлизаща от староанглийски dracan и старонорвежки dreki). В продължение на епохи те са били съвсем взаимозаменяеми, макар че вирмите се разграничават от актуалните дракони – а крилатите дракони от време на време са били наричани флогдрека.

И по този начин, какво съставляват пещерните вирми? Най-общо могат да бъдат разказани като огромни, отровни, змиеподобни същества, които натрупат злато и съкровища. Те са люспести, без крака и постоянно се срещат надълбоко в планинските пещери или в блатата и мочурищата, като постоянно тероризират селата, изяждайки овце или отвличайки девойки.

Във фолклора на Швеция да вземем за пример постоянно попада създание, наречено линдвирм – гигантска змия, която живее надълбоко в гората. Морските змии също заемат значимо място в месопотамската, гръцката, скандинавската и даже библейската митология, въпреки че не всеки път са класифицирани съответно като вирми. Във Франция съществуват митове за гиврите, които са сходни на вирмите, само че могат да летят и да дишат отрова. В британската митология пък има виверн – двукрак змей с крила и заострена опашка.

Виверни на герба на Джон Чърчил, 1-ви херцог на Марлборо (и роднина на Уинстън)

Всъщност „ вирм “ стартира да се употребява като повсеместен термин за тези типове същества, сходно на „ змей “ през днешния ден. Но вие виждате, че всичките изброени същества са разновидност на една и съща концепция.

Беоулф в борба

В един от най-известните староанглийски епоси „ Беоулф “, който датира от X в., врагът на основният воин Беоулф е наименуван просто „ змей “. В текста той се загатва както като вирм, по този начин и като драка – различен остарял термин за змей. Все отново, макар лекото комплициране към името му, вирмът в „ Беоулф “ е един от най-хубавите образци за съществото.

В третото деяние на приказката героят се е завърнал вкъщи, откакто е умъртвил Грендел и неговата майка, с цел да стане крал на гетите. Петдесет години по-късно един плебей се промъква в пещерата на вирма и открадва украсена с бижута чаша, с което разгневява дракона и го подтиква да нападне земите на гетите. В отговор Беоулф провежда тайфа, която да убие звяра – по-голямата част от която, като се изключи правилния Уиглаф, бягат. Историята приключва със смъртоносна рана по Беоулф, след което Уиглаф удря вирмата с меча си, а Беоулф го довършва със своя кинжал.

Този заключителен акт освен приключва един от най-великите епоси в античната история, само че и основава тропите, които ще се свързват с вирмите, драконите и драконоборците през идващите епохи. Всъщност звярът от „ Беоулф “ служи като директно ентусиазъм за „ Хобит “ на Толкин – създателят даже основава собствен личен превод и коментар за творбата.

В други митологични разкази вирмите са получили характерни имена, сходно на името на Горгона Медуза в гръцките легенди. В скандинавския цикъл „ Вьолсунг “, поредност от легенди и митове, свързани с клана Вьолсунг и немския воин Сигурд, има вирм, прочут като Фафнир.

В скандинавската митология се среща и Змията от Мидгард – токсичен звяр, наследник на Локи, прочут още като Йормунгандр. Той е може би познатата ви змия уроборос, която обикаля света, живее в морето и непрекъснато хапе личната си опашка. Смята се, че в случай че Йормунгандр в миналото пусне опашката си, това е знак, че Рагнарьок – краят на света – е близо.

Уроборос

В скандинавските легенди се споделя и за голяма змия, известна като Нидхьог, за която се твърди, че гризе корените на Игдрасил, Световното дърво. От Игдрасил произлизат деветте свята в скандинавската космология, а също по този начин то служи като място за срещи на боговете. В основата на Игдрасил, Нидхьог дъвче корените и поглъщал труповете на Настрьонд – място, което служи като задгробен живот за убийците и тези, които са нарушили клетвата си.

Наистина в европейската митология има безчет пещерни вирми – и други сходни същества – само че дали тези великански змии са били отнесени единствено към света на мита и легендата? Съществуват ли в действителност пещерните вирми?

Пещерните вирми, както ги описвахме до в този момент, не са същински, спете умерено. Но въпреки всичко има сходни странни същества, които споделят най-малко някои от техните характерности.

Запознайте се със слепия пещерен змей: земноводно създание, известно още като протей, което живее надълбоко в планинските пещери.

Сляп пещерен змей, прочут още като протей

Тези същества неотдавна са изследвани от членовете на лабораторията Тулар, която се управлява от словенското Дружество по пещерна биология. Изследванията им са били рисковани, защото учените е трябвало да се гмуркат надълбоко и от време на време са се оказвали в капан в пещерни джобове с рисково ниско наличие на О2.

Протеят доста прилич на вирм и античните хора даже в миналото са ги приемали за дребни дракончета. Те могат да доближат дължина до 30 сантиметра и да живеят до 70 години. Най-често се срещат в дълбоки пещерни системи в Словения, Италия, Хърватия и Херцеговина.

Подобно на драконите от митовете, протеите са на върха на хранителната верига в своята среда, като се хранят със скариди, паяци, членестоноги и дървесни въшки – а необикновено бавният им метаболизъм им разрешава да оцеляват с дребни количества храна в продължение на години. Те също по този начин рядко излизат на повърхността и избират тъмнината на скалното си скривалище.

Но с това приликите свършват.

В последна сметка тези дребни същества са единствено сянка на страховития пещерен вирм, който тероризира многолюдието из европейските легенди.