Образи на наследството в Русе
В зала „ Русе “ на Историческия музей може да бъде забелязана изложбата „ Образи на наследството “.
Експозицията е резултат от теренните проучвания на музейните експерти от Сливен и Русе по план „ Културни запаси, валоризиране на наследства и локално развиване “ – ИЕФЕМ, Българска академия на науките, с финансовата поддръжка на Фонд „ Научни проучвания “. За реализирането на изложбата са работили проф. доктор Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей - Русе, доцент доктор Кристиян Постаджиян - Нов български университет, доцент доктор Николай Сираков – шеф на Регионален исторически музей - Сливен, доцент доктор Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - Българска академия на науките, доцент доктор Ирена Бокова – учител по културна антропология в Нов български университет, доктор Искрен Великов – организатор в отдел „ История на България 15-19 в. “ в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата се стопира на взаимоотношенията с културните наследства в пространствата на изследваните терени като показва значими облици на наследствата в Сливен, Русе и техните райони.
Изложбата включва разнообразни използва на наследствата като вписва културни практики, типичен артефакти, одобрени облици на предишното, места наизуст и културни пейзажи. Чрез нея стават забележими както музейните политики към наследствата, по този начин и разпознаването им от локални управляващи, съответни местни общности, заинтригувани страни.
Експозицията се състои от 16 постера, както и от интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, основани по плана, като форма на интерпретация на локалните наследства.
Първите постери са обединени от тематиката Градска памет. Единият показва паметника на Хаджи Димитър в Сливен, повдигнат през 1935 година, открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се стопира на Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 година В предходното десетилетие зрелостниците сервират цветя и вършат тук своите фотоси, а в последните години това вършат младоженци. И двата паметника съставляват значим детайл в градската памет и се явяват репрезентативни на главните облици на наследствата, с които градовете се самопредставят.
Постерите преглеждат също архитектурата като част от градска памет. Сливен показва три значими през днешния ден здания – тези на Библиотеката, Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и детайли от локалната и националната история. Русе разкрива своето минало посредством три интервала на строителство, обвързани с индустриалната ера. Още от османско време се появяват образците на европейска архитектура, с цел да се нароят моделите на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, с цел да се появи и социалистическият Русе, като част от епохата.
Крепостите, които са в пространствата на градовете, последователно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се открива към Природен парк „ Сините камъни “ и към Сливен, в крепостта Туида се организират концерти, театрални постановки, шампионати и фестивали. Всяка година се провежда Средновековният събор "Помни славата ", по време на който се правят бойни демонстрации, създават се оръжия, всекидневни предмети, и украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването, търговията и армията участват като че ли постоянно на хълма над устието на Русенски Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, с цел да припомня, че българския флот – търговски, пътнически и боен, е основан в Русе.
Темата Местно познание насочва взор отвън рамките на градовете и се стопира върху фолклорно познание, културни пейзажи и техните използва или не помни в сегашното. Сред локалните наследства, които не са показани в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните, фамозни със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се демонстрират места и събития, които подчертават на опциите и желанието на локалните общности да се покажат пред другите със своите живи наследства.
Важен детайл от културните наследства на района съставлява локалната кухня, където Сливен се показва с фамозните си милинки, с прасковите като местна просвета, обвързана с фестивали, както и с фината ракия „ Сливенска перла “. От своя страна Русе „ черпи “ с дунавска рибена супа, с локални виновност, а за край – изящната торта „ Гараш “, основана тук в края на ХIХ век.
С богатите форми на локални наследства изложбата пробва да предизвика аудиториите, да ги включи в спор за културните наследства, защото самата тя съставлява форма на образование в просвета.
Изложбата се показва в Русе, в Сливен, в София и ще бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложения, с цел да участва в общия продан сред музеите в страната.
Експозицията е резултат от теренните проучвания на музейните експерти от Сливен и Русе по план „ Културни запаси, валоризиране на наследства и локално развиване “ – ИЕФЕМ, Българска академия на науките, с финансовата поддръжка на Фонд „ Научни проучвания “. За реализирането на изложбата са работили проф. доктор Николай Ненов – шеф на Регионален исторически музей - Русе, доцент доктор Кристиян Постаджиян - Нов български университет, доцент доктор Николай Сираков – шеф на Регионален исторически музей - Сливен, доцент доктор Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - Българска академия на науките, доцент доктор Ирена Бокова – учител по културна антропология в Нов български университет, доктор Искрен Великов – организатор в отдел „ История на България 15-19 в. “ в Регионален исторически музей – Русе.
Изложбата се стопира на взаимоотношенията с културните наследства в пространствата на изследваните терени като показва значими облици на наследствата в Сливен, Русе и техните райони.
Изложбата включва разнообразни използва на наследствата като вписва културни практики, типичен артефакти, одобрени облици на предишното, места наизуст и културни пейзажи. Чрез нея стават забележими както музейните политики към наследствата, по този начин и разпознаването им от локални управляващи, съответни местни общности, заинтригувани страни.
Експозицията се състои от 16 постера, както и от интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, основани по плана, като форма на интерпретация на локалните наследства.
Първите постери са обединени от тематиката Градска памет. Единият показва паметника на Хаджи Димитър в Сливен, повдигнат през 1935 година, открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се стопира на Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 година В предходното десетилетие зрелостниците сервират цветя и вършат тук своите фотоси, а в последните години това вършат младоженци. И двата паметника съставляват значим детайл в градската памет и се явяват репрезентативни на главните облици на наследствата, с които градовете се самопредставят.
Постерите преглеждат също архитектурата като част от градска памет. Сливен показва три значими през днешния ден здания – тези на Библиотеката, Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и детайли от локалната и националната история. Русе разкрива своето минало посредством три интервала на строителство, обвързани с индустриалната ера. Още от османско време се появяват образците на европейска архитектура, с цел да се нароят моделите на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, с цел да се появи и социалистическият Русе, като част от епохата.
Крепостите, които са в пространствата на градовете, последователно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се открива към Природен парк „ Сините камъни “ и към Сливен, в крепостта Туида се организират концерти, театрални постановки, шампионати и фестивали. Всяка година се провежда Средновековният събор "Помни славата ", по време на който се правят бойни демонстрации, създават се оръжия, всекидневни предмети, и украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването, търговията и армията участват като че ли постоянно на хълма над устието на Русенски Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, с цел да припомня, че българския флот – търговски, пътнически и боен, е основан в Русе.
Темата Местно познание насочва взор отвън рамките на градовете и се стопира върху фолклорно познание, културни пейзажи и техните използва или не помни в сегашното. Сред локалните наследства, които не са показани в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните, фамозни със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се демонстрират места и събития, които подчертават на опциите и желанието на локалните общности да се покажат пред другите със своите живи наследства.
Важен детайл от културните наследства на района съставлява локалната кухня, където Сливен се показва с фамозните си милинки, с прасковите като местна просвета, обвързана с фестивали, както и с фината ракия „ Сливенска перла “. От своя страна Русе „ черпи “ с дунавска рибена супа, с локални виновност, а за край – изящната торта „ Гараш “, основана тук в края на ХIХ век.
С богатите форми на локални наследства изложбата пробва да предизвика аудиториите, да ги включи в спор за културните наследства, защото самата тя съставлява форма на образование в просвета.
Изложбата се показва в Русе, в Сливен, в София и ще бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложения, с цел да участва в общия продан сред музеите в страната.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ