"В законопроекта на МС се предлага колективен орган от пет

...
"В законопроекта на МС се предлага колективен орган от пет
Коментари Харесай

Антикорупционният орган ще се отчита пред парламента

"В законопроекта на Министерски съвет се предлага групов орган от пет индивида, който се избира от Народното събрание. "

"Не бих споделил, че парламентарното болшинство може да да си обезпечи чадър за един мандат от пет години на тази конструкция. "

"В плана на Българска социалистическа партия е очакван едноличен антикорупционен орган. И на никое място не се приказва за надзор на тази организация, дирекция или организация. "

Г-н Лазаров, подготвени ли сте да извършите един общ антикорупционен закон от двата плана - на Министерския съвет и на Българска социалистическа партия? На какви отстъпки сте склонни и кои оферти на опозицията бихте приели?

- Официално Българска социалистическа партия още не са внесли законопроект. В това, което се приказва в общественото пространство от представители на Българска социалистическа партия, се загатват някакви правила, върху които е структуриран техният план. От друга страна, на кръглата маса, проведена в Народното събрание от министъра на правораздаването госпожа Цачева, се споделя, че 70-80% от текстовете безусловно повтарят тези на Министерския съвет. А този план беше пуснат на уеб страницата на Министерството на правораздаването за публично разискване още преди месец и половина-два.

От Българска социалистическа партия изрично настояват, че те няма да правят отстъпка от техните правила. Така че да се приказва за компромис или сливане на двата законопроекта е рано. Нека да постъпят в Народното събрание - този на Министерски съвет публично ще бъде импортиран в края на септември с корекциите, които може би ще бъдат нанесени след края на общественото разискване. Нека сътрудниците от Българска социалистическа партия публично да внесат и техния, с цел да можем да приказваме.

Юристи настояват, че главната разлика сред двата плана е, че този на Българска социалистическа партия натъртва на следствието, а държавният - на предварителната защита. Според Вас кое би трябвало да има превес в нашите български условия?

- В законопроекта на Министерски съвет не е единствено предварителна защита. В него има сливане на компетенциите на Комисията за попречване на спор на ползи като пълномощия - тъй като спорът на ползи, в случай че не се предотвратява, това основава корупционна среда - с компетенциите на Комисията за лишаване на нелегално добито имущество или така наречен конфискация, което не е предварителна защита, а последица от към този момент осъществено корупционно държание. И надлежно от декларациите на представителите на високите етажи на властта в Сметната палата, където те се подават и стават обществено известни. За следствието си има проверяващи органи - разследване, прокуратура, разследване. В законопроекта на Министерски съвет се прибавя и дирекцията "Корупция ", която е към ДАНС сега и се занимава с това да открива обстоятелства, да прави инспекции за корупционно държание. И при съществуване на събрани данни и доказателства да се образува досъдебно произвеждане. Общо взето, когато има сигнали до прокуратурата за осъществени закононарушения във високите етажи на властта, те се разпореждат навръх тази дирекция в ДАНС - да ревизират, да съберат доказателства, с цел да се образува досъдебно произвеждане. А в плана на Българска социалистическа партия, от една страна, се приказва, че се натъртва на следствието, а, въпреки това, е включена тази дирекция в Сметната палата, пред която се подават декларациите. Като че ли са нахвърляни някакви хрумвания, които не мисля, че биха довели до по-добрия резултат.

Добре, само че при тази известност в обществото на правосъдната ни система и ниското доверие в съда и изключително в прокуратурата няма ли да е по-добре в действителност самостоятелен орган да се занимава с тези следствия на корупцията по високите етажи?

- Няма да разясня репутацията на съда и прокуратурата. Но какъвто и орган да е, където и да бъде подложен, то в последна сметка прокуратурата е тази, която внася обвиняванията, преценя дали са налице данни и задоволително ли са събраните доказателства за осъществено закононарушение, с цел да бъде повдигнато обвиняване и да бъде привлечено едно лице като обвинен, т.е. да се внесе обвинителен акт. И съдът е този, който преценя дали са налице доказателства за осъществено закононарушение и се произнася с присъда - неоправдателна или оправдателна.

Аз не съм напълно склонен с Вашето изказване за репутацията. Едва ли не по този метод отстраняваме съда и прокуратурата. Това е нещо, което е било познато преди доста години, когато са се произнасяли актови присъди, без да вземат участие съдът и прокуратурата.

Но желая да Ви дам един образец. Общинският консултант от гр. Септември Лазар Влайков, който към този момент е изключен от ГЕРБ, има зад тила си побои, нахлуване с нож и други закононарушения, само че е останал недостижим за правораздаването, тъй като локалният прокурор му е другар и е държал чадър над него. И се стигна до ликвидиране. А това е можело да бъде предотвратено, в случай че е бил осъден за предходните провинения?

- Не съм осведомен с обстоятелствата по този съответен проблем, а и не очаквайте от мен да разясня нещо, когато има досъдебно произвеждане. Но да се върнем на въпроса. Да, орган, който проверява, само че прокуратурата е тази, която притегля едно лице като обвинен и внася в съда обвинителен акт. Говорим за орган, който реализира досъдебното произвеждане под контрола на прокуратурата. То по този начин е по конституция. Всичко друго би било противоконституционно. В плана на Българска социалистическа партия в полза на истината, желая да бъда прецизен, не е планувано да се прави следствие и този проверяващ орган непосредствено да внася материали в съда. Няма такова нещо. Там са планували следствието, което сега се прави от полиция и разследване, да бъде осъществявано от този орган.

Но някои политически сили, някогашни съдружни сътрудници на ГЕРБ в предишния парламент, както знаете, застъпват така наречен румънски модел, където има самостоятелен прокурор.

- Да. Но в плана на сътрудниците от Българска социалистическа партия не е румънския модел, а ние приказваме за него и този на Министерски съвет. В плана на Българска социалистическа партия е очакван едноличен орган. И на никое място не е очакван надзор на тази организация, дирекция или организация. Кой ще ги управлява? На кого ще се регистрират? И е очакван един шеф или административен началник, който се разпорежда еднолично. Да, сътрудниците споделят - но, ние сме планували двама заместник-председатели, които се избират с квалифицирано болшинство от Народното събрание. Но, първо, тези заместник-председатели нямат безусловно никакви други пълномощия или пълномощия. Еднолично един човек взема решенията в този орган. И, второ, това е противоконституционно - по този начин, както те са

го планували като текст, тъй като изборът на органи с 2/3 болшинство в Народното събрание е категорично планувано в конституцията в кои хипотези се прави. Във всички останали случаи конституцията споделя, че изборът се прави с нормално болшинство. Явно сътрудниците на са били задоволително добре готови в частта кое е конституционно и кое противоконституционно. Докато в законопроекта на Министерски съвет е очакван групов орган от пет индивида, който се избира от Народното събрание. Съгласете се, че въздействието върху един групов орган от пет индивида, излъчени или определени от разнообразни политически сили в това Народно заседание, се допуска, че ще бъде по-невъзможно, в сравнение с въздействието върху един едноличен орган.

С предлагането за този групов орган отпада ли разногласието кой да назначава ръководителя на антикорупционната конструкция?

- Народното събрание го избира. Избира ръководител, двама заместник-председатели и останалите двама членове на този групов орган. В интерес на истината в законопроекта на Министерски съвет е очакван и парламентарен надзор върху активността на този орган. Да се регистрира пред съответната парламентарна комисия. Така, както Министерство на вътрешните работи и ДАНС се регистрират пред Комисията по вътрешен ред и социална сигурност. Така, както съгласно последните промени в конституцията (и през 2007-а, и през 2015-а) ръководителят на Върховен касационен съд, ръководителят на Върховен административен съд, основният прокурор, Инспекторатът към Висш съдебен съвет през Висшия правосъден съвет внасят в Народното събрание годишни отчети за тяхната активност, които се преглеждат от народните представители. Това е една форма на доклад и гласност на тези органи пред гражданското общество при съблюдаване на правилата за самостоятелност на правосъдната власт. В законопроекта на Българска социалистическа партия няма очакван никакъв подобен ред за гласност, за отчетност и в някаква степен надзор от страна на Народното събрание. Това е тревожно. То е притеснително.

Какъв е казусът президентът да назначава ръководителя на този орган, а Народното събрание да избира заместник- ръководителите? Така няма ли да се обезпечи по-голяма самостоятелност на този орган? Опасенията са, че в случай че парламентарното болшинство избира ръководителите, то ще си обезпечи чадър против следствия.

- Не бих споделил, че за един мандат от пет години на този орган парламентарното болшинство би си осигурило чадър. Да разбирам ли тогава - че в случай че президентът назначи еднолично този началник, както е по плана на Българска социалистическа партия, и има служебно държавно управление, назначено от президента, което може да продължи два, три, четири и даже пет-шест месеца, президентът надали не си прави чадър? Кой ще управлява, когато има служебно държавно управление? Нека да погледнем и другите органи. Аз не мога да се сетя за подобен, на който президентът еднолично дефинира управлението (изключвам посланиците, само че и там става с консултации). Да, президентът има квоти в Конституционния съд, има представител в Съвет за електронни медии, в ЦИК. Но съставът на Конституционен съд си избира ръководител, а останалите - Народното събрание.

Вие сте един от депутатите, които членуват в много групи за другарство с други страни, като те са главно от някогашните соцстрани или от Балканите. Защо избрахте точно тях?

- Някои от страните от остатъчна Югославия сега се приготвят за участие в Европейски Съюз и в част от тях има доста забавно законодателство в региона на антитероризма. Някои от страните от някогашния Съветски съюз също се приготвят да аплайват в Общността. Аз бях член на правната комисия и в 41-вото Народно събрание и в района най-малко един-два пъти съм взел участие в среща на Балканските страни, където се дебатира тъкмо това: законодателните промени, конституционни, устройствени или изборни правила в тези страни. България към този момент е член на Европейски Съюз и към 2007 година това законодателство беше синхронизирано. Но виждате, че продължаваме да вършим промени в законите - или по рекомендации, или по регламенти и наставления – с цел да подхождат нашите закони на европейското законодателство. Това е бил ползата ми.

Димитър Лазаров е роден на 21 октомври 1954 година в Пловдив. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски ". По специалност е правист, дълги години е работил като следовател. Владее съветски език. Депутат от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото, 43-ото и 44-ото Народно заседание. Член на правната парламентарна комисия и на Комисията за надзор на СРС.
Източник: banker.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР