Може ли да се разпадне Евросъюзът?
В честите диалози, че една от огромните страни в Европейски Съюз може да напусне този съюз, има по малко обичайни европейски интриги, по малко вътрешна политическа битка и по малко действителни проблеми, пред които е изправена Европа. Всичко това обаче може да приключи с огромни политически катаклизми.
Онзи ден водачът на партия " Алтернатива за Германия " Алис Вайдел повдигна въпроса. Тя съобщи нуждата от сериозен обзор на връзките на Брюксел с страните от Европейски Съюз. И в случай че това не се получи, добави водачът на най-бързо разрастващата се политическа мощ в Германия, тогава ще може да се обърнем към образеца на Англия и да проведем референдум за излизане от Европейския съюз. По-малките френски политици също излизат с сходни начинания.
Не е ли това сигнал за пробуждане на цяла Европа, привикнала с неприкосновеността на вътрешнополитическата си позиция?
Един от най-интересните явления на всеобщото схващане от интервала след Студената война беше концепцията, че сполучливите политически планове ще останат с нас вечно. Подобно предпочитание да се замрази картината на „ хармонията “ на ползите, зародила след бурния ХХ век, е изцяло обикновено за елементарното човешко схващане.
Ние постоянно се стремим да подсигуряваме, че бъдещето е допустимо най-предвидимо и че настоящото благоденствие остава вечно. Това се случи и в интернационалната политика. Ето за какво преди 100 години колапсът на европейските колониални империи и общият стопански нарцисизъм след Голямата меланхолия на Запад бяха грамаден потрес. Промените, които в този момент имат революционен темперамент, се възприемат още по-драматично. Най-болезнено ги възприема Европа, която освен внуши концепцията за своята непоклатимост, само че и убеди болшинството от близките.
В същото време не може да се каже, че нападателните офанзиви на национални политици против Брюксел са нещо напълно ново и извънредно за Европейски Съюз. По време на развиването на съдействието сред огромна група страни по време на така наречен европейска интеграция, националните елити доста постоянно укоряваха брюкселските служители, че се пробват да узурпират властта. Това е основата на цялата полемика за прословутия „ либерален недостиг “ – хипотетичното монополизиране на пълномощията от Брюксел и лишаването на елементарните жители от правото да въздействат върху живота на Европейския съюз. Това, несъмнено, е изцяло погрешно.
Първокурсниците, учещи Европейски Съюз, знаят, че безусловно всички закони в тази организация се одобряват единствено от страните членки въз основа на разпределението на гласовете сред тях съразмерно на популацията. Ако приказваме за документи като главните контракти за Европейски Съюз, то Брюксел по принцип чисто законово е изключен от тяхното разискване. Всичко се случва в границите на подмолни покупко-продажби сред столиците на европейските страни.
Така че, в случай че някой лишава жителите от правото да въздействат на политиката, това са личните национални елити. Най-пресният образец е опитът на Европейския парламент през 2019 година да номинира представител на най-голямата си секта за поста началник на Европейската комисия. Тогава самодейността на парламентаристите бързо беше „ заровена ” от водещите страни от Европейски Съюз, отпред с немския канцлер Ангела Меркел. Те нямаха безусловно никаква потребност от даже почти самостоятелни фигури и назначиха на висока позиция Урсула фон дер Лайен, която към този момент беше провалила всичко допустимо в немското държавно управление. А Европейският парламент остана да приема антируски резолюции, да показва отвращение от човешките права в Централна Азия и въобще да прави неща, които нямат никакво значение за разпределението на парите в Европейски Съюз.
Защо европейските политици от време на време стартират да упрекват Европейската комисия във всички грехове, в случай че тя се оглавява от тяхно протеже? Просто превантивно да слагат брюкселските служители на мястото им даже при най-малкото подозрение, че могат да си фантазират доста за себе си. Сега Берлин и Париж имат съображение да подозират госпожа фон дер Лайен, че ненапълно надценява личното си значение в историята. Дори единствено тъй като на фона на битката с Русия за Украйна, основният бюрократ на Европейски Съюз безусловно не излиза от малкия екран и разнообразни интернационалните конференции. И най-подозрителното е, че наподобява открива добър контакт с американците. Които, както е известно, по принцип доста обичат нечестиви и политически всеядни фигури. Така че в този момент даже внезапните изявления на личните им опозиционери се възприемат много благосклонно от обичайните европейски елити.
Шефът на " Алтернатива за Германия " обаче не е тъкмо систематичен политик. Тя, изненадващо за модерна Европа, в действителност може да приказва от името на елементарните жители. И животът им не става по-добър, както свидетелстват данните за инфлацията в множеството страни от Европейския съюз.
Няма подозрение, че болшинството германци или французи не желаят техните страни да изоставен Европейски Съюз в този момент. Общият пазар там дава обилни преимущества за фирмите, отбрана от външни съперници и по-голяма наличност на артикули и услуги. Това обаче идва с възходящи разноски. И забележителна част от тези разноски са разнообразни външнополитически разноски, измежду които преди всичко е поддръжката за режима в Киев и като цяло икономическите последствия от спора с Русия. За Германия да вземем за пример са доста чувствителни.
В резултат на процесите от последните 15 години Европейският съюз се трансформира в голяма машина за преразпределение на пари. Това беше може би най-сериозното достижение на Меркел за всичките ѝ години отпред на немското държавно управление. Някои страни от Европейски Съюз развиха индустриална стопанска система и произвеждане на артикули с висока добавена стойност, до момента в който други бяха лишени от опцията да вземат решение каквото и да било независимо в региона на икономическата политика. Новите страни от Европейски Съюз, изключително Полша, са много удовлетворени от това. Отидоха в Европа да получават дотации и да не вършат нищо изключително. Скандинавските страни с малко население са много удовлетворени от нишите, които са им предоставени - в определени промишлености. Но огромните страни на Юга наподобяват комплицирани: Италия или Испания, да не приказваме за Гърция и Португалия, изцяло са изгубили способността си да останат индустриални водачи.
Първоначално този модел, напомнящ за Съюз на съветските социалистически републики през епохата на стагнацията, беше по усета на Германия. Затова Меркел се пенсионира като извънредно сполучлив политик. Но в този момент Германия стартира да заплаща най-вече за разноските, които американската и английската борба с Русия наложи на Европа. Германските жители към този момент не са удовлетворени от това. Освен това те са изтощени от обичайните политици, заради което известността на „ Алтернативата ” нараства.
Брюксел не може да разбере сходно неодобрение: шефката на Европейската комисия по принцип се показва за огромен геополитик и непрестанно приказва нелепости за „ възходящите световни упоритости на Европейски Съюз “. Всички тези гръмки речи нямат нищо общо с действителните стопански проблеми на страните от Европейския съюз.
Друг обезпокоителен фактор за стабилността на Европейския съюз е образецът на Англия. Първо, излизането на Англия от Европейски Съюз беше сериозен удар за тази организация, защото унищожи нежния вътрешен баланс на ползи и силите. Европа стана доста по-слаба в връзките си със Съединени американски щати, защото преди този момент британците бяха принудени най-малко ненапълно да пазят ползите на своите континентални съдружници. И Вашингтон оказа по-малко напън върху Берлин или Париж, вярвайки, че неговите английски спътници могат да решат този проблем.
Второ, за първи път от десетилетия на европейска интеграция огромна страна реши да я напусне. Политици и жители на други страни от Европейски Съюз видяха, че няма тематики табу. А цената на Европейски Съюз е безусловна единствено за тези страни, които не се считат за освен това от клиенти на Германия, Франция и европейската администрация.
Сега европейските политици, които се стремят към власт в бъдеще, мислят по какъв начин да изградят връзки със Съединени американски щати, Китай или Русия на фона на бързо изменящия се международен ред. Съдейки по упадъка на обичайните политически партии, ново потомство политици ще би трябвало да направи това. И е изцяло незнайно каква роля ще би трябвало да играе Брюксел в тези комплицирани връзки.
Европейците рано или късно ще би трябвало да се заемат с въпроса на какви правила съществува тяхното обединяване. И в този момент не можем да предвиждаме сигурно какъв брой сериозен ще бъде този диалог. Възможно е да допре самите основи на цялата конструкция на Европейския съюз, която до неотдавна изглеждаше безусловно непроменена.
Превод: В. Сергеев
Онзи ден водачът на партия " Алтернатива за Германия " Алис Вайдел повдигна въпроса. Тя съобщи нуждата от сериозен обзор на връзките на Брюксел с страните от Европейски Съюз. И в случай че това не се получи, добави водачът на най-бързо разрастващата се политическа мощ в Германия, тогава ще може да се обърнем към образеца на Англия и да проведем референдум за излизане от Европейския съюз. По-малките френски политици също излизат с сходни начинания.
Не е ли това сигнал за пробуждане на цяла Европа, привикнала с неприкосновеността на вътрешнополитическата си позиция?
Един от най-интересните явления на всеобщото схващане от интервала след Студената война беше концепцията, че сполучливите политически планове ще останат с нас вечно. Подобно предпочитание да се замрази картината на „ хармонията “ на ползите, зародила след бурния ХХ век, е изцяло обикновено за елементарното човешко схващане.
Ние постоянно се стремим да подсигуряваме, че бъдещето е допустимо най-предвидимо и че настоящото благоденствие остава вечно. Това се случи и в интернационалната политика. Ето за какво преди 100 години колапсът на европейските колониални империи и общият стопански нарцисизъм след Голямата меланхолия на Запад бяха грамаден потрес. Промените, които в този момент имат революционен темперамент, се възприемат още по-драматично. Най-болезнено ги възприема Европа, която освен внуши концепцията за своята непоклатимост, само че и убеди болшинството от близките.
В същото време не може да се каже, че нападателните офанзиви на национални политици против Брюксел са нещо напълно ново и извънредно за Европейски Съюз. По време на развиването на съдействието сред огромна група страни по време на така наречен европейска интеграция, националните елити доста постоянно укоряваха брюкселските служители, че се пробват да узурпират властта. Това е основата на цялата полемика за прословутия „ либерален недостиг “ – хипотетичното монополизиране на пълномощията от Брюксел и лишаването на елементарните жители от правото да въздействат върху живота на Европейския съюз. Това, несъмнено, е изцяло погрешно.
Първокурсниците, учещи Европейски Съюз, знаят, че безусловно всички закони в тази организация се одобряват единствено от страните членки въз основа на разпределението на гласовете сред тях съразмерно на популацията. Ако приказваме за документи като главните контракти за Европейски Съюз, то Брюксел по принцип чисто законово е изключен от тяхното разискване. Всичко се случва в границите на подмолни покупко-продажби сред столиците на европейските страни.
Така че, в случай че някой лишава жителите от правото да въздействат на политиката, това са личните национални елити. Най-пресният образец е опитът на Европейския парламент през 2019 година да номинира представител на най-голямата си секта за поста началник на Европейската комисия. Тогава самодейността на парламентаристите бързо беше „ заровена ” от водещите страни от Европейски Съюз, отпред с немския канцлер Ангела Меркел. Те нямаха безусловно никаква потребност от даже почти самостоятелни фигури и назначиха на висока позиция Урсула фон дер Лайен, която към този момент беше провалила всичко допустимо в немското държавно управление. А Европейският парламент остана да приема антируски резолюции, да показва отвращение от човешките права в Централна Азия и въобще да прави неща, които нямат никакво значение за разпределението на парите в Европейски Съюз.
Защо европейските политици от време на време стартират да упрекват Европейската комисия във всички грехове, в случай че тя се оглавява от тяхно протеже? Просто превантивно да слагат брюкселските служители на мястото им даже при най-малкото подозрение, че могат да си фантазират доста за себе си. Сега Берлин и Париж имат съображение да подозират госпожа фон дер Лайен, че ненапълно надценява личното си значение в историята. Дори единствено тъй като на фона на битката с Русия за Украйна, основният бюрократ на Европейски Съюз безусловно не излиза от малкия екран и разнообразни интернационалните конференции. И най-подозрителното е, че наподобява открива добър контакт с американците. Които, както е известно, по принцип доста обичат нечестиви и политически всеядни фигури. Така че в този момент даже внезапните изявления на личните им опозиционери се възприемат много благосклонно от обичайните европейски елити.
Шефът на " Алтернатива за Германия " обаче не е тъкмо систематичен политик. Тя, изненадващо за модерна Европа, в действителност може да приказва от името на елементарните жители. И животът им не става по-добър, както свидетелстват данните за инфлацията в множеството страни от Европейския съюз.
Няма подозрение, че болшинството германци или французи не желаят техните страни да изоставен Европейски Съюз в този момент. Общият пазар там дава обилни преимущества за фирмите, отбрана от външни съперници и по-голяма наличност на артикули и услуги. Това обаче идва с възходящи разноски. И забележителна част от тези разноски са разнообразни външнополитически разноски, измежду които преди всичко е поддръжката за режима в Киев и като цяло икономическите последствия от спора с Русия. За Германия да вземем за пример са доста чувствителни.
В резултат на процесите от последните 15 години Европейският съюз се трансформира в голяма машина за преразпределение на пари. Това беше може би най-сериозното достижение на Меркел за всичките ѝ години отпред на немското държавно управление. Някои страни от Европейски Съюз развиха индустриална стопанска система и произвеждане на артикули с висока добавена стойност, до момента в който други бяха лишени от опцията да вземат решение каквото и да било независимо в региона на икономическата политика. Новите страни от Европейски Съюз, изключително Полша, са много удовлетворени от това. Отидоха в Европа да получават дотации и да не вършат нищо изключително. Скандинавските страни с малко население са много удовлетворени от нишите, които са им предоставени - в определени промишлености. Но огромните страни на Юга наподобяват комплицирани: Италия или Испания, да не приказваме за Гърция и Португалия, изцяло са изгубили способността си да останат индустриални водачи.
Първоначално този модел, напомнящ за Съюз на съветските социалистически републики през епохата на стагнацията, беше по усета на Германия. Затова Меркел се пенсионира като извънредно сполучлив политик. Но в този момент Германия стартира да заплаща най-вече за разноските, които американската и английската борба с Русия наложи на Европа. Германските жители към този момент не са удовлетворени от това. Освен това те са изтощени от обичайните политици, заради което известността на „ Алтернативата ” нараства.
Брюксел не може да разбере сходно неодобрение: шефката на Европейската комисия по принцип се показва за огромен геополитик и непрестанно приказва нелепости за „ възходящите световни упоритости на Европейски Съюз “. Всички тези гръмки речи нямат нищо общо с действителните стопански проблеми на страните от Европейския съюз.
Друг обезпокоителен фактор за стабилността на Европейския съюз е образецът на Англия. Първо, излизането на Англия от Европейски Съюз беше сериозен удар за тази организация, защото унищожи нежния вътрешен баланс на ползи и силите. Европа стана доста по-слаба в връзките си със Съединени американски щати, защото преди този момент британците бяха принудени най-малко ненапълно да пазят ползите на своите континентални съдружници. И Вашингтон оказа по-малко напън върху Берлин или Париж, вярвайки, че неговите английски спътници могат да решат този проблем.
Второ, за първи път от десетилетия на европейска интеграция огромна страна реши да я напусне. Политици и жители на други страни от Европейски Съюз видяха, че няма тематики табу. А цената на Европейски Съюз е безусловна единствено за тези страни, които не се считат за освен това от клиенти на Германия, Франция и европейската администрация.
Сега европейските политици, които се стремят към власт в бъдеще, мислят по какъв начин да изградят връзки със Съединени американски щати, Китай или Русия на фона на бързо изменящия се международен ред. Съдейки по упадъка на обичайните политически партии, ново потомство политици ще би трябвало да направи това. И е изцяло незнайно каква роля ще би трябвало да играе Брюксел в тези комплицирани връзки.
Европейците рано или късно ще би трябвало да се заемат с въпроса на какви правила съществува тяхното обединяване. И в този момент не можем да предвиждаме сигурно какъв брой сериозен ще бъде този диалог. Възможно е да допре самите основи на цялата конструкция на Европейския съюз, която до неотдавна изглеждаше безусловно непроменена.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ