Нови находки на Перперкон
В Южния квартал приключва разкриването на некропола “Града на мъртвите ”
Проучени са още нови 30 гроба
Поредни забележителни открития ознаменуват втория месец от тазгодишния археологически сезон на Перперикон. В Южния квартал на града са проучени още нови 30 гроба от обширния некропол или “Града на мъртвите ”, който се развива на огромно пространство край основната черква на късноантичния и феодален Перперикон.
Това е неговата северна външна страна, където измежду руините на античните здания към този момент втора година разкриваме така наречен “жилища на хобити ”. Както към този момент сме отбелязвали, в този бранш са живели най-бедните поданици на селището от XIII-XIV в. За тяхната мизерия свидетелстват примитивните жилища, представляващи жестоко завършени в античните отломки землянки, покривани със плява и клони. Именно измежду тях са вкопани гробовете, направени по християнски бит. Така живи и мъртви са обитавали едно и също място.
Голямата изненада обаче пристигна от откриването на чудесно непокътната каменна бойна топка за каменометна машина (катапулт или балиста). Тя тежи към 15 кг и дава визия за действието на най-тежките обсадни машини през интервала XII-XIV в. Особено добра визия за тези страховити уреди, сравними за епохата си с днешните артилерийски установки за залпов огън “Himars ”, дава византийския публицист Никита Хониат (1155-1217). При описанието на българо-византийските и българо-латински войни от началото на XIII в. той споделя за чудовищната мощност на стенобойните машини, които безусловно можели да срутен стените на обсадените градове. Впрочем с каменометни оръдия разполагали и бранителите, които посредством тях възпирали стремежа на нападателите.
Проф. Николай Овчаров с открита в Южния квартал на Перперикон каменна бойна топка за каменометна машина - катапулт.
Каменометните машини били създавани от висококвалифицирани майстори, които били доста търсени в Европа. През първата половина на XIII в. в България се правели едни от най-хубавите балисти и катапулти. Пак Никита Хониат споделя, че тежките кръгли снаряди убивали освен с директните си попадения, а и когато, удряйки се в скалите, се натрошавали на хиляди остри парченца като картеч. Тогава те “с бързината на хвърлена стрела се разпръскваха на разнообразни места и бяха грубо смъртоносно оръжие. ”
Именно такава е откритата на Перперикон каменна бойна топка. Днес може единствено да гадаем при коя от многочислените войни за Перперикон през XIII-XIV в. тя е попаднала в Южния квартал и под мощната цитадела на Акропола. Сред най-известните сражения са сполучливата блокада на града от цар Михаил II Асен през 1254/1255 година и завладяването на Перперикон от цар Иван Александър през 1343 година, когато той назначава там собствен шеф на Родопите.
Тазгодишните разкопки на Перперикон не престават с цялостно движение до началото на октомври. В момента се разкриват редица здания от средновековния интервал, а под тях се демонстрират останките на антични и късноантични представителни здания.
Проучени са още нови 30 гроба
Поредни забележителни открития ознаменуват втория месец от тазгодишния археологически сезон на Перперикон. В Южния квартал на града са проучени още нови 30 гроба от обширния некропол или “Града на мъртвите ”, който се развива на огромно пространство край основната черква на късноантичния и феодален Перперикон.
Това е неговата северна външна страна, където измежду руините на античните здания към този момент втора година разкриваме така наречен “жилища на хобити ”. Както към този момент сме отбелязвали, в този бранш са живели най-бедните поданици на селището от XIII-XIV в. За тяхната мизерия свидетелстват примитивните жилища, представляващи жестоко завършени в античните отломки землянки, покривани със плява и клони. Именно измежду тях са вкопани гробовете, направени по християнски бит. Така живи и мъртви са обитавали едно и също място.
Голямата изненада обаче пристигна от откриването на чудесно непокътната каменна бойна топка за каменометна машина (катапулт или балиста). Тя тежи към 15 кг и дава визия за действието на най-тежките обсадни машини през интервала XII-XIV в. Особено добра визия за тези страховити уреди, сравними за епохата си с днешните артилерийски установки за залпов огън “Himars ”, дава византийския публицист Никита Хониат (1155-1217). При описанието на българо-византийските и българо-латински войни от началото на XIII в. той споделя за чудовищната мощност на стенобойните машини, които безусловно можели да срутен стените на обсадените градове. Впрочем с каменометни оръдия разполагали и бранителите, които посредством тях възпирали стремежа на нападателите.
Проф. Николай Овчаров с открита в Южния квартал на Перперикон каменна бойна топка за каменометна машина - катапулт.
Каменометните машини били създавани от висококвалифицирани майстори, които били доста търсени в Европа. През първата половина на XIII в. в България се правели едни от най-хубавите балисти и катапулти. Пак Никита Хониат споделя, че тежките кръгли снаряди убивали освен с директните си попадения, а и когато, удряйки се в скалите, се натрошавали на хиляди остри парченца като картеч. Тогава те “с бързината на хвърлена стрела се разпръскваха на разнообразни места и бяха грубо смъртоносно оръжие. ”
Именно такава е откритата на Перперикон каменна бойна топка. Днес може единствено да гадаем при коя от многочислените войни за Перперикон през XIII-XIV в. тя е попаднала в Южния квартал и под мощната цитадела на Акропола. Сред най-известните сражения са сполучливата блокада на града от цар Михаил II Асен през 1254/1255 година и завладяването на Перперикон от цар Иван Александър през 1343 година, когато той назначава там собствен шеф на Родопите.
Тазгодишните разкопки на Перперикон не престават с цялостно движение до началото на октомври. В момента се разкриват редица здания от средновековния интервал, а под тях се демонстрират останките на антични и късноантични представителни здания.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ