Археолози откриха гробницата на магьосника Мерлин ?
В южната част на Шотландия има село, което от дълго време се свързва с легендата за Мерлин – великия вълшебник и ментор на крал Артур. Преди това тази история, сходно на доста други елементи от цикъла на Артур, нямаше никакви археологически доказателства – единствено извънредно объркващи споменавания в антични ръкописи. Сега обстановката се е трансформирала.
Историците считат, че легендите за крал Артур са станали известни в Британия през XII – XIII век. Делата на рицарите от Кръглата маса са възпявани в песни и митове. Основният източник на тези истории е " Историята на британците " от уелския хронист Нений.
Раждането на Мерлин е толкоз загадъчно, колкото и целият му следващ живот. В ръкопис от XIII век неговата история стартира със съвет на демони, обсъждащи значим въпрос: по какъв начин Луцифер може да зачене дете в тялото на девственица.
Нений (края на VIII – началото на IX век) не се колебае да употребява въображението си, когато написа: той показва географски имена с неточности, само че приказва за дракони съвсем като свидетел. До XII век артистите прибавят свои лични мечти към историята. Нещата стигат до такава степен, че се появява книга, за която се твърди, че е написана от самия Мерлин – със заглавието „ Пророчествата на Мерлин “, дело на свещеника Галфрид Монмутски, само че той бързо бил оголен.
В края на XV век в Британия е издадена „ Смъртта на Артур “ на сър Томас Малори – всъщност алманах от устни и писмени истории, свързани с именития крал. Малори не е могъл да даде в книгата си всички разновидности на съответно събитие или биография на героя и техните описания от време на време мощно се различавали.
Точно такава е биографията на Мерлин – вълшебник, ментор и консултант на крал Артур. На него са отдадени няколко строфи от балада на Талиесин, уелски артист от VI век. Вярно е, знаем за това от Черната книга на Кармартен, написана в средата на XIII век. Кармартен се намира в Югозападен Уелс, тъй че легендата приписва на Мерлин уелски генезис.
В Уелс той първо показва, съгласно някои митове, своите вълшебен качества, а по-късно се насочва на странствуване и се озовава в двора на крал Утер Пендрагон. След поредност от дворцови интриги и подпомагане за брака на Утер с непозната жена Мерлин става ментор на младия Артур.
Именно Мерлин поучава Артур да се опита да извади античния меч (не Екскалибур) от камъка – индивидът, който направи това, става крал на Британия. По-късно Мерлин оказва помощ на краля да получи Екскалибур от ръцете на Господарката на езерото и остава негов консултант дълго време.
Според Малори в края на живота си магьосникът се скарал със сестра си, магьосницата Моргана. И тя или го умъртвила, затваряйки го в дъбов дънер, или го омагьосала във безконечен сън, в положение на който Мерлин бил заровен под огромна могила. Легендата не загатва къде се намира тази могила или дъб.
В югоизточната част на Шотландия, на брега на река Туид, се намира античното село Друмелзиър. На рид покрай селото са руините на замъка Тинис. Известно е, че той е съществувал още в края на VI – началото на VII век, по време на събитията от цикъла на Артур. „ Пророчествата на Мерлин “ споделят, че Моргана е заточила брат си в дъб на брега на река Туид. Но защото книгата от дълго време е приета за фалшификат, до неотдавна никой не ѝ обръщал изключително внимание.
Преди две години археолози от Guard Archaeology Limited почнали разкопки към замъка Тинис. Те разкрили, че мястото е било известно доста преди английските крале.
На върха на Тинис откривателите разкрили огромен брой фрагменти от кремъчни принадлежности от късния мезолит и ранния неолит. Освен това те разкопали античните стени на барикада от желязната ера, което било унищожено от пожар.
Тази година от другата страна на река Туид археолозите изследвали група антични погребални могили. Сред тях е разкрита квадратна могила, датираща от края на III до края на VI в. сл.Хр. Тази могила, друга от по-древните кръгли погребения от бронзовата ера в близост, съдържала остатъци на хора с извънреден статус – затова мястото е било от огромно значение за ранните британци в района.
В подножието на тази могила е разкрито друго заравяне, условно датирано в края на VI век. Точно по този начин Галфрид Монмутски разказва гроба на Мерлин: в подножието на антична могила, с аспект към река Туид.
Разбира се, невероятно е дефинитивно да се удостовери дали това в действителност е последното място за отмора на вълшебника. Но самото наличие на подобен обект на място, пропито с фолклор, допуска, че историята за Мерлин може да има корени в действителни исторически събития.
Историците считат, че легендите за крал Артур са станали известни в Британия през XII – XIII век. Делата на рицарите от Кръглата маса са възпявани в песни и митове. Основният източник на тези истории е " Историята на британците " от уелския хронист Нений.
Раждането на Мерлин е толкоз загадъчно, колкото и целият му следващ живот. В ръкопис от XIII век неговата история стартира със съвет на демони, обсъждащи значим въпрос: по какъв начин Луцифер може да зачене дете в тялото на девственица.
Нений (края на VIII – началото на IX век) не се колебае да употребява въображението си, когато написа: той показва географски имена с неточности, само че приказва за дракони съвсем като свидетел. До XII век артистите прибавят свои лични мечти към историята. Нещата стигат до такава степен, че се появява книга, за която се твърди, че е написана от самия Мерлин – със заглавието „ Пророчествата на Мерлин “, дело на свещеника Галфрид Монмутски, само че той бързо бил оголен.
В края на XV век в Британия е издадена „ Смъртта на Артур “ на сър Томас Малори – всъщност алманах от устни и писмени истории, свързани с именития крал. Малори не е могъл да даде в книгата си всички разновидности на съответно събитие или биография на героя и техните описания от време на време мощно се различавали.
Точно такава е биографията на Мерлин – вълшебник, ментор и консултант на крал Артур. На него са отдадени няколко строфи от балада на Талиесин, уелски артист от VI век. Вярно е, знаем за това от Черната книга на Кармартен, написана в средата на XIII век. Кармартен се намира в Югозападен Уелс, тъй че легендата приписва на Мерлин уелски генезис.
В Уелс той първо показва, съгласно някои митове, своите вълшебен качества, а по-късно се насочва на странствуване и се озовава в двора на крал Утер Пендрагон. След поредност от дворцови интриги и подпомагане за брака на Утер с непозната жена Мерлин става ментор на младия Артур.
Именно Мерлин поучава Артур да се опита да извади античния меч (не Екскалибур) от камъка – индивидът, който направи това, става крал на Британия. По-късно Мерлин оказва помощ на краля да получи Екскалибур от ръцете на Господарката на езерото и остава негов консултант дълго време.
Според Малори в края на живота си магьосникът се скарал със сестра си, магьосницата Моргана. И тя или го умъртвила, затваряйки го в дъбов дънер, или го омагьосала във безконечен сън, в положение на който Мерлин бил заровен под огромна могила. Легендата не загатва къде се намира тази могила или дъб.
В югоизточната част на Шотландия, на брега на река Туид, се намира античното село Друмелзиър. На рид покрай селото са руините на замъка Тинис. Известно е, че той е съществувал още в края на VI – началото на VII век, по време на събитията от цикъла на Артур. „ Пророчествата на Мерлин “ споделят, че Моргана е заточила брат си в дъб на брега на река Туид. Но защото книгата от дълго време е приета за фалшификат, до неотдавна никой не ѝ обръщал изключително внимание.
Преди две години археолози от Guard Archaeology Limited почнали разкопки към замъка Тинис. Те разкрили, че мястото е било известно доста преди английските крале.
На върха на Тинис откривателите разкрили огромен брой фрагменти от кремъчни принадлежности от късния мезолит и ранния неолит. Освен това те разкопали античните стени на барикада от желязната ера, което било унищожено от пожар.
Тази година от другата страна на река Туид археолозите изследвали група антични погребални могили. Сред тях е разкрита квадратна могила, датираща от края на III до края на VI в. сл.Хр. Тази могила, друга от по-древните кръгли погребения от бронзовата ера в близост, съдържала остатъци на хора с извънреден статус – затова мястото е било от огромно значение за ранните британци в района.
В подножието на тази могила е разкрито друго заравяне, условно датирано в края на VI век. Точно по този начин Галфрид Монмутски разказва гроба на Мерлин: в подножието на антична могила, с аспект към река Туид.
Разбира се, невероятно е дефинитивно да се удостовери дали това в действителност е последното място за отмора на вълшебника. Но самото наличие на подобен обект на място, пропито с фолклор, допуска, че историята за Мерлин може да има корени в действителни исторически събития.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ