Името, границата, историята - как ЕС зарази Балканите с дипломатическа треска
В Югоизточна Европа градежът на пътища сред страните може да не е въпрос единствено на средства и " политическа воля ", а и на инстинкти - епохи наред качествената инфраструктура е отвеждала до задачата освен мирни пасажери, само че и непознати армии.
Все отново водачите на балканските страни имат шанс, че разполагат със самолети, с цел да посещават съседите си. Напоследък го вършат извънредно постоянно, а инфраструктурата, която дават обещание да основат на общи изяви с сътрудниците си, надалеч не е единствено физическа: постанова им да одобряват другите като другари и даже съдружници. Причината може да се заключи елементарно: Европейският съюз.
Брюксел даде обещание на страните от Западните Балкани, че може да станат (но може и да не станат) членки на съюза в околните години. Каза им още, че смяната зависи от тях - дали ще извършат редица промени, само че и дали ще изгладят несъгласията между тях. Звучи необикновено, само че с дейностите си от последните месеци балканските водачи изпращат сигнали, че отговорът най-малко на втория въпрос може и да е " да ".
Така министър председателите и президентите на Западните Балкани в последните месеци се заеха да разплитат комплицирани възли, свързани с другояче скъпи за тях знаци. Дали ще се оправят, не е известно, само че в последните месеци всеки (или съвсем всеки) се впусна трескаво да посещава съседи и да разисква с тях въпроси, които другояче бяха в застой. Домакини и посетители започнаха да се обръщат едни към други като " братя ", което допреди месеци изглеждаше немислимо даже единствено поради вътрешнополитическите последствия.
" Дневник " обобщава напредъка в сложните въпроси, които " братята " внезапно започнаха да си спомнят, че са на масата от години.
Историята
Проблемите на историята на процедура наподобяват нерешими на Балканите. И Договорът за добросъседство сред Македония и България обаче изглеждаше като научна фантастика предходната зима. След това държавното управление на Зоран Заев пое властта в Македония напролет, по време, когато сърдечните връзки с българския сътрудник Бойко Борисов не изглеждаха като задоволителна гаранция за смяна (впрочем те двамата използваха думата " братко " още преди тя да се окаже на мода в региона).
Само две седмици по-късно имаше планувано посещаване в София (първото двустранно за Заев, дни откакто той беше в Брюксел), а Договорът за добросъседство беше въпрос на още единствено месец и половина. Въпреки подозренията измежду редица анализатори дали вътрешнополитическата опозиция няма да попречи на контракта да премине последния си тест в Народното събрание, това се случи в Скопие на 15 януари и в София - единствено три дни по-късно.
Дали българо-македонската комисия ще се оправи с тежките задания на " общата история "? Ако в хода на работата ѝ (която надали ще отнеме една или две години без значение от договора) Македония влезе в Европейски Съюз, крайните резултати няма да имат изключително значение нито за едната, нито за другата страна.
Границата
Съседното на Македония Косово влезе във всички международни медии през есента на 2015 година, когато Народното събрание беше атакуван със сълзотворен газ, само че не извън, а в самата пленарна зала. Причина стана оспорвано от някои депутати в Прищина съглашение за границата сред Косово и Черна гора, което трябваше да се ратифицира на същото съвещание. Изглежда за някои от депутатите газът изглеждаше като метод на опозицията да отбрани изказванието си, че 8000 хектара косовска земя непозволено стават черногорски.
Опозиционната мощ " Самоопределение " тогава беше мощно националистическа и през днешния ден е по-умерени позиции. През 2015 година обаче сегашният президент Хашим Тачи беше външен министър и не постави старания да реши двустранно проблем, който даваше спомагателни причини Косово да е единствената страна на Балканите, чиито жители не пътуват до Европа без визи. На 16 февруари, като държавен глава в Прищина, той се срещна с черногорския си сътрудник Филип Вуянович и двамата се договориха, че противоречиви моменти в текста могат да се преправят и със задна дата.
Идеята с това " съглашение за съглашението " да се убеди опозицията в Прищина, че е безвредно да се гласоподава с " да ", не реши проблемите с магическа пръчка. Преди 7 дни вотът в Народното събрание се отсрочи още веднъж, официално поради механически спор кои документи би трябвало да се прикачат към контракта, а " Самоопределение " разгласи, че е завела углавен иск против Тачи поради " измяната ", осъществено съгласно нея посредством контракта с Вуянович. Все отново политици и от двете страни поставят старания да решат въпроса, който беше изцяло зарязан за две и половина години.
© Associated Press
Президентите на Сърбия и Хърватия, Александър Вучич и Колинда Грабар-Китарович, на среща в Загреб.
Войната и малцинствата
Хърватия и Сърбия надали ще могат да решат разногласията си - за границата, за ветераните от войната, за ситуацията на сръбското малцинство в Хърватия и на хърватското в Сърбия - за ден или два. Между Белград и Загреб от години тегнат въпроси като тези за изчезналите сърби по времето на войната от 90-те години, проблеми като неналичието на обикновени условия за сърби, живеещи в Хърватия (около 4.4% от населението), гранични разногласия и непрекъсната замяна на нападки.
Въпреки това президентът Александър Вучич посети Хърватия на 12 и 13 февруари - първият сръбски държавен глава, подхванал тази стъпка в последните пет години. Заедно с сътрудника си Колинда Грабар-Китарович той разгласи, че въпреки те да не престават да гледат друго на предишното, е време да извърнат глави към бъдещето и да " трансформират атмосферата през идващите 100 дни ". За Сърбия, както и за други страни от Западните Балкани, решаването на двустранните разногласия се оказа значимо изискване за участието и това включва разговора с другата най-голяма страна, зародила от разпадането на Югославия.
Броени дни след визитата Загреб и Белград още веднъж спорят - този път за това дали предоставени на Хърватия данни за изчезнали сърби по време на войната са остарели. Срещата обаче нямаше за цел да реши всички проблеми, а единствено да сложи началото на диалог, който и Вучич и Грабар-Китарович ще продължат да водят, в това число под напън от Брюксел. Тази есен Грабар-Китарович сподели, че " доста още вода има да изтече в Дунава " (който също е обект на граничен спор сред тях), преди Сърбия и Хървтия да подобрят връзките си; единствено три месеца по-късно тя предложения Вучич в Белград.
© Associated Press
Македонският външен министър Никола Димитров беседва с гръцкия си сътрудник Никос Коциас в Атина.
Името
Въпросът беше в застой 27 години, на процедура смъкна едно държавно управление в Гърция и оказа помощ на друго да падне. След решение на министър председателите в Скопие и Атина двамата първи дипломати в Скопие и Атина внезапно поеха разговора в свои ръце и след няколко седмици разяснения започнаха договарянията всъщност. Само три дни диалози - два във Виена и среща в София (това беше доказано от външния министър Екатерина Захариева) - кабинетът в Македония разгласи, че от седем противоречиви точки по въпроса за името три са изцяло контрактувани с Гърция, а немският канцлер Ангела Меркел насърчи двете страни да продължат.
И двете страни обрисуват " алените си линии " в последните месеци, а Заев разгласи в изявление за " Шпигел ", че смяна в конституцията и на разнообразни от името термини, които образуват еднаквост, е изцяло изключена. Въпреки това и Македония, и Гърция не разменят нападки една към друга по тематиката - нещо, което се случваше съвсем три десетилетия - а публична Атина не разгласява гневни изказвания, с които да опровергава повтаряния в Скопие мечтан период за споразумяване на разногласието: края на март.
© AP
Само преди година първият пряк трен от Белград за Косово за малко не провокира боен спор.
Територията
" Ако разговор значи да признаем Косово - благодаря, сбогом. " Това сподели сръбският президент Вучич преди към месец по време на Световния стопански конгрес в Давос. Темата Косово провокира остри реакции на сръбски политици и от Белград, и от София, откакто немският външен министър Зигмар Габриел наля масло в огъня и разгласи, че признаването на Косово е де факто изискване за участие в Европейски Съюз.
Под повърхността от месеци плуват опити на Сърбия, една от двете " най-напреднали " страни по пътя към Европейски Съюз, да предложи формат, в който може да се случи разговорът с Прищина. От предходната година Белград " опипва почвата " подобаваща формула, която съгласно него би могла да даде опция, била тя " разграничение " и делба на имуществото (включително културно) на сърби и албанци в Косово, " нормализация без признание " (и завършек на сръбското несъгласие за участие на Косово в редица организации) или фактическа делба на територията.
Тези оферти, подхвърляни главно в медиите, недвусмислено легитимират Прищина като артист, с който Белград би трябвало да откри решение, въпреки с безпокойствие да претегля вътрешнополитическите вреди и да пробва да ги избегне, като не каже, че " Косово е без значение ". Не и безусловно.
© Associated Press
Сръбският президент Вучич (вторият отляво надясно), застанал сред тримата президенти на Босна и Херцеговина.
Националността
От шестте страни от Западните Балкани Босна и Херцеговина е единствената, която за момента не би трябвало да позволява външен спор, с цел да напредне по пътя към Европейски Съюз. Проблемът е в раздялите сред съставните ѝ елементи, две от които постоянно се разпознават или търсят политически насоки от други две страни и с реплики постоянно слагат дълготрайното битие на страната под въпрос.
Според Брюксел мнение за това дали страната може да е претендент ще се приготви, откакто Босна изпрати отговори на въпросник на комисията. След две години закъснение (ЕС изпрати на Сараево въпросника през 2016 г.) тричленното президенство на страната разгласи, че е готово. Отговорите обаче от дни не могат да бъдат изпратени на Брюксел поради терминологичен спор - дали в документа да написа " бошняшки език ", или " език на бошняшкия народ ". Сараево се надява да реши въпроса на следващия ден, когато ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще е на посещаване.
След по-малко от 10 дни, на 6 или 7 март, Мостар ще е хазаин на среща на върха с президентите на Сърбия и Хърватия и тримата босненски (етническия сърбин Младен Иванич, етническия хърватин Драган Чович и бошняка Бакир Изетбегович). Не е известно какви решения могат да вземат, само че значимостта на срещата се загатва от дейностите на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който постоянно гледа към Белград, когато дефинира тона си.
Додик, прочут с постоянно конфронтационния си звук, изненада босненските медии, като отиде на " частно и импровизирано посещаване " в Хърватия единствено ден след визитата на Вучич. Додик сподели за RTL, че сръбският президент е донесъл " обръщение за мир до Хърватия " и наподобява " нещата може да стартират да се усъвършенстват. " Би изглеждало извънредно от Додик да пристигна вятър на смяната (в Република Сръбска идват и избори), само че дали в случай че Сърбия промени курса към Европейски Съюз, а обещанията на Брюксел към района наклонят босненското публично мнение в поддръжка на съюза, той би желал да остане в изолираност?
Напредъкът по сложните тематики сред множеството от шестте страни остава непретенциозен. Възможностите за него обаче занапред предстоят - било то при обиколката на ръководителя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в района, която ще приключи в София, или на срещата на върха на ЕС-Западни Балкани на 17 май. От друга страна напредъкът по въпроси като този за името и напрежението на България и Македония досега беше реализиран най-много двустранно - с диалози сред водачите, каквито би трябвало да има и откакто разногласията им се решат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4688)
Все отново водачите на балканските страни имат шанс, че разполагат със самолети, с цел да посещават съседите си. Напоследък го вършат извънредно постоянно, а инфраструктурата, която дават обещание да основат на общи изяви с сътрудниците си, надалеч не е единствено физическа: постанова им да одобряват другите като другари и даже съдружници. Причината може да се заключи елементарно: Европейският съюз.
Брюксел даде обещание на страните от Западните Балкани, че може да станат (но може и да не станат) членки на съюза в околните години. Каза им още, че смяната зависи от тях - дали ще извършат редица промени, само че и дали ще изгладят несъгласията между тях. Звучи необикновено, само че с дейностите си от последните месеци балканските водачи изпращат сигнали, че отговорът най-малко на втория въпрос може и да е " да ".
Така министър председателите и президентите на Западните Балкани в последните месеци се заеха да разплитат комплицирани възли, свързани с другояче скъпи за тях знаци. Дали ще се оправят, не е известно, само че в последните месеци всеки (или съвсем всеки) се впусна трескаво да посещава съседи и да разисква с тях въпроси, които другояче бяха в застой. Домакини и посетители започнаха да се обръщат едни към други като " братя ", което допреди месеци изглеждаше немислимо даже единствено поради вътрешнополитическите последствия.
" Дневник " обобщава напредъка в сложните въпроси, които " братята " внезапно започнаха да си спомнят, че са на масата от години.
Историята
Проблемите на историята на процедура наподобяват нерешими на Балканите. И Договорът за добросъседство сред Македония и България обаче изглеждаше като научна фантастика предходната зима. След това държавното управление на Зоран Заев пое властта в Македония напролет, по време, когато сърдечните връзки с българския сътрудник Бойко Борисов не изглеждаха като задоволителна гаранция за смяна (впрочем те двамата използваха думата " братко " още преди тя да се окаже на мода в региона).
Само две седмици по-късно имаше планувано посещаване в София (първото двустранно за Заев, дни откакто той беше в Брюксел), а Договорът за добросъседство беше въпрос на още единствено месец и половина. Въпреки подозренията измежду редица анализатори дали вътрешнополитическата опозиция няма да попречи на контракта да премине последния си тест в Народното събрание, това се случи в Скопие на 15 януари и в София - единствено три дни по-късно.
Дали българо-македонската комисия ще се оправи с тежките задания на " общата история "? Ако в хода на работата ѝ (която надали ще отнеме една или две години без значение от договора) Македония влезе в Европейски Съюз, крайните резултати няма да имат изключително значение нито за едната, нито за другата страна.
Границата
Съседното на Македония Косово влезе във всички международни медии през есента на 2015 година, когато Народното събрание беше атакуван със сълзотворен газ, само че не извън, а в самата пленарна зала. Причина стана оспорвано от някои депутати в Прищина съглашение за границата сред Косово и Черна гора, което трябваше да се ратифицира на същото съвещание. Изглежда за някои от депутатите газът изглеждаше като метод на опозицията да отбрани изказванието си, че 8000 хектара косовска земя непозволено стават черногорски.
Опозиционната мощ " Самоопределение " тогава беше мощно националистическа и през днешния ден е по-умерени позиции. През 2015 година обаче сегашният президент Хашим Тачи беше външен министър и не постави старания да реши двустранно проблем, който даваше спомагателни причини Косово да е единствената страна на Балканите, чиито жители не пътуват до Европа без визи. На 16 февруари, като държавен глава в Прищина, той се срещна с черногорския си сътрудник Филип Вуянович и двамата се договориха, че противоречиви моменти в текста могат да се преправят и със задна дата.
Идеята с това " съглашение за съглашението " да се убеди опозицията в Прищина, че е безвредно да се гласоподава с " да ", не реши проблемите с магическа пръчка. Преди 7 дни вотът в Народното събрание се отсрочи още веднъж, официално поради механически спор кои документи би трябвало да се прикачат към контракта, а " Самоопределение " разгласи, че е завела углавен иск против Тачи поради " измяната ", осъществено съгласно нея посредством контракта с Вуянович. Все отново политици и от двете страни поставят старания да решат въпроса, който беше изцяло зарязан за две и половина години.
© Associated Press
Президентите на Сърбия и Хърватия, Александър Вучич и Колинда Грабар-Китарович, на среща в Загреб.
Войната и малцинствата
Хърватия и Сърбия надали ще могат да решат разногласията си - за границата, за ветераните от войната, за ситуацията на сръбското малцинство в Хърватия и на хърватското в Сърбия - за ден или два. Между Белград и Загреб от години тегнат въпроси като тези за изчезналите сърби по времето на войната от 90-те години, проблеми като неналичието на обикновени условия за сърби, живеещи в Хърватия (около 4.4% от населението), гранични разногласия и непрекъсната замяна на нападки.
Въпреки това президентът Александър Вучич посети Хърватия на 12 и 13 февруари - първият сръбски държавен глава, подхванал тази стъпка в последните пет години. Заедно с сътрудника си Колинда Грабар-Китарович той разгласи, че въпреки те да не престават да гледат друго на предишното, е време да извърнат глави към бъдещето и да " трансформират атмосферата през идващите 100 дни ". За Сърбия, както и за други страни от Западните Балкани, решаването на двустранните разногласия се оказа значимо изискване за участието и това включва разговора с другата най-голяма страна, зародила от разпадането на Югославия.
Броени дни след визитата Загреб и Белград още веднъж спорят - този път за това дали предоставени на Хърватия данни за изчезнали сърби по време на войната са остарели. Срещата обаче нямаше за цел да реши всички проблеми, а единствено да сложи началото на диалог, който и Вучич и Грабар-Китарович ще продължат да водят, в това число под напън от Брюксел. Тази есен Грабар-Китарович сподели, че " доста още вода има да изтече в Дунава " (който също е обект на граничен спор сред тях), преди Сърбия и Хървтия да подобрят връзките си; единствено три месеца по-късно тя предложения Вучич в Белград.
© Associated Press
Македонският външен министър Никола Димитров беседва с гръцкия си сътрудник Никос Коциас в Атина.
Името
Въпросът беше в застой 27 години, на процедура смъкна едно държавно управление в Гърция и оказа помощ на друго да падне. След решение на министър председателите в Скопие и Атина двамата първи дипломати в Скопие и Атина внезапно поеха разговора в свои ръце и след няколко седмици разяснения започнаха договарянията всъщност. Само три дни диалози - два във Виена и среща в София (това беше доказано от външния министър Екатерина Захариева) - кабинетът в Македония разгласи, че от седем противоречиви точки по въпроса за името три са изцяло контрактувани с Гърция, а немският канцлер Ангела Меркел насърчи двете страни да продължат.
И двете страни обрисуват " алените си линии " в последните месеци, а Заев разгласи в изявление за " Шпигел ", че смяна в конституцията и на разнообразни от името термини, които образуват еднаквост, е изцяло изключена. Въпреки това и Македония, и Гърция не разменят нападки една към друга по тематиката - нещо, което се случваше съвсем три десетилетия - а публична Атина не разгласява гневни изказвания, с които да опровергава повтаряния в Скопие мечтан период за споразумяване на разногласието: края на март.
© AP
Само преди година първият пряк трен от Белград за Косово за малко не провокира боен спор.
Територията
" Ако разговор значи да признаем Косово - благодаря, сбогом. " Това сподели сръбският президент Вучич преди към месец по време на Световния стопански конгрес в Давос. Темата Косово провокира остри реакции на сръбски политици и от Белград, и от София, откакто немският външен министър Зигмар Габриел наля масло в огъня и разгласи, че признаването на Косово е де факто изискване за участие в Европейски Съюз.
Под повърхността от месеци плуват опити на Сърбия, една от двете " най-напреднали " страни по пътя към Европейски Съюз, да предложи формат, в който може да се случи разговорът с Прищина. От предходната година Белград " опипва почвата " подобаваща формула, която съгласно него би могла да даде опция, била тя " разграничение " и делба на имуществото (включително културно) на сърби и албанци в Косово, " нормализация без признание " (и завършек на сръбското несъгласие за участие на Косово в редица организации) или фактическа делба на територията.
Тези оферти, подхвърляни главно в медиите, недвусмислено легитимират Прищина като артист, с който Белград би трябвало да откри решение, въпреки с безпокойствие да претегля вътрешнополитическите вреди и да пробва да ги избегне, като не каже, че " Косово е без значение ". Не и безусловно.
© Associated Press
Сръбският президент Вучич (вторият отляво надясно), застанал сред тримата президенти на Босна и Херцеговина.
Националността
От шестте страни от Западните Балкани Босна и Херцеговина е единствената, която за момента не би трябвало да позволява външен спор, с цел да напредне по пътя към Европейски Съюз. Проблемът е в раздялите сред съставните ѝ елементи, две от които постоянно се разпознават или търсят политически насоки от други две страни и с реплики постоянно слагат дълготрайното битие на страната под въпрос.
Според Брюксел мнение за това дали страната може да е претендент ще се приготви, откакто Босна изпрати отговори на въпросник на комисията. След две години закъснение (ЕС изпрати на Сараево въпросника през 2016 г.) тричленното президенство на страната разгласи, че е готово. Отговорите обаче от дни не могат да бъдат изпратени на Брюксел поради терминологичен спор - дали в документа да написа " бошняшки език ", или " език на бошняшкия народ ". Сараево се надява да реши въпроса на следващия ден, когато ръководителят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще е на посещаване.
След по-малко от 10 дни, на 6 или 7 март, Мостар ще е хазаин на среща на върха с президентите на Сърбия и Хърватия и тримата босненски (етническия сърбин Младен Иванич, етническия хърватин Драган Чович и бошняка Бакир Изетбегович). Не е известно какви решения могат да вземат, само че значимостта на срещата се загатва от дейностите на Милорад Додик, президента на Република Сръбска, който постоянно гледа към Белград, когато дефинира тона си.
Додик, прочут с постоянно конфронтационния си звук, изненада босненските медии, като отиде на " частно и импровизирано посещаване " в Хърватия единствено ден след визитата на Вучич. Додик сподели за RTL, че сръбският президент е донесъл " обръщение за мир до Хърватия " и наподобява " нещата може да стартират да се усъвършенстват. " Би изглеждало извънредно от Додик да пристигна вятър на смяната (в Република Сръбска идват и избори), само че дали в случай че Сърбия промени курса към Европейски Съюз, а обещанията на Брюксел към района наклонят босненското публично мнение в поддръжка на съюза, той би желал да остане в изолираност?
Напредъкът по сложните тематики сред множеството от шестте страни остава непретенциозен. Възможностите за него обаче занапред предстоят - било то при обиколката на ръководителя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер в района, която ще приключи в София, или на срещата на върха на ЕС-Западни Балкани на 17 май. От друга страна напредъкът по въпроси като този за името и напрежението на България и Македония досега беше реализиран най-много двустранно - с диалози сред водачите, каквито би трябвало да има и откакто разногласията им се решат.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4688)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ