)
В Япония мързелът се смята за болест: „Лекуват“ го по 7 начина По женски
В японската просвета съществуват практики с които се взема решение казусът, наименуван " мързел ".
Правилото „ 1 % дневно “
Първата стъпка към превъзмогване на стагнацията е философията кайдзен, която безусловно значи „ смяна към по-добро “. Японците натъртват на метода „ бебешки стъпки “. Принципът „ 1 % дневно “ значи правене на дребни, ежедневни усъвършенствания в определена област. Искате да започнете да бягате? Не планирайте маратон незабавно – обуйте си маратонките и походете за минута. Искате да напишете книга? Напишете едно изречение. Този способ отстрани съпротивата и страха от огромни задания, които постоянно ни сковават. С течение на времето тези дребни ежедневни триумфи се натрупват и водят до обилни и трайни промени.
Ритуалът на началото
Японците не имат вяра в чакането на ентусиазъм. Вместо това, те основават ритуали, които им оказват помощ да влязат в положение на централизация и да стартират да работят. Това може да бъде чаша зелен чай в тишина преди работа, къса медитация или даже нареждане на бюрото ви. Идеята е да се сътвори непрекъснат, повтарящ се модел, който алармира на мозъка, че „ в този момент е моментът за деяние “. Този психически трик ви разрешава да заобиколите вътрешния си критик и отлагането. Ритуалът се трансформира в самобитно загряване за мозъка, подготвяйки го за усилието и въвеждайки го в верния темп. Подреждане
Японците имат вяра, че външният безпорядък е отражение на вътрешните безредици. Метод като „ Осоджие “ (голямо почистване) и правилата, разпространявани от Мари Кондо, създател на книгата „ Магията на подреждането “, демонстрират, че организирането на пространството не е единствено въпрос на хармония, а на първо място на филтриране на мозъка. Когато всичко си има мястото и средата е хармонична, е по-лесно да се концентрираме и да намерим сила за деяние. Физическият ред се трансформира в мисловен ред, позволявайки на мислите да текат свободно.
Вътрешна градина
Концепцията за „ вътрешна градина “ се отнася до нуждата да подхранваме вътрешното си аз – мозъка и духа. В един забързан свят елементарно забравяме за себе си, за своите пристрастености и за това, което в действителност ни носи наслада. Философии като Икигай – намирането на смисъл в живота, или нагоми – изкуството на салдото и хармонията, ни учат като да обработваш тази вътрешна градина. Когато се усещаме изтощени и нестимулирани, това постоянно значи, че градината ни е обрасла с плевелите на занемаряването. Посвещаването на време на това, което обичаме, възвръща жизнеността и волята за живот. Лекарството за задачата
Думата „ мокутеки “ на японски значи цел, желание или смисъл. „ Лекарството на задачата “ е мощен антидот против мързела. Японската просвета отдава огромно значение на действието. Децата се учат да работят от ранна възраст, даже преди да схванат изцяло теорията, която стои зад това за какво го вършат. Този метод построява табиет за деяние и улеснява ангажираността с напъните. Наличието на ясно дефинирана цел, даже и дребна, придава смисъл на нашите старания и се трансформира в мотор на мотивацията. Вместо да потънат в незаинтересованост, японците се питат: „ Каква е идната ми стъпка? “ Този прагматичен метод ни разрешава да се съсредоточим върху действието, вместо да бъдем парализирани от несъразмерния разбор.
Поза
Връзката сред мозъка и тялото е една от основите на японското мислене за здравето и благополучието. Японските психолози и майстори на бойните изкуства от епохи акцентират значимостта на вярната стойка (шисей). Те имат вяра, че когато тялото е прегърбено и раменете са отпуснати, мозъкът автоматизирано минава в режим на икономисване на сила, което води до незаинтересованост и липса на мотивация. Изправянето на гърба, повдигането на главата и отварянето на гърдите не е просто физическо нещо – това е елементарен, само че необикновено ефикасен метод да измененията положението на мозъка си. Такава поза изпраща сигнал до мозъка, че индивидът е подготвен за деяние, убеден и отворен за провокации.
Осъзнаване на повода Последният принцип е може би най-важната стъпка в „ излекуването “ на мързела. Вместо да се самонаказват и да се усещат отговорни, японците се пробват да схванат източника на своето положение. Практиката на дълбока саморефлексия, известна като найкан (буквално „ взор във вътрешността “) включва задаването на три съществени въпроса:
Какво получих от другите?
Какво съм дал на другите?
Какви проблеми съм предизвикал на другите?
Тази форма на самоанализ разрешава да се разпознава същинският източник на казуса.Дали мързелът произтича от отмалялост, боязън от неуспех, липса на смисъл в това, което вършим, или може би от нерешени спорове? Разбирането на повода е основно за намирането на ефикасни решения и трайни промени, а не битката със признаците.
Правилото „ 1 % дневно “
Първата стъпка към превъзмогване на стагнацията е философията кайдзен, която безусловно значи „ смяна към по-добро “. Японците натъртват на метода „ бебешки стъпки “. Принципът „ 1 % дневно “ значи правене на дребни, ежедневни усъвършенствания в определена област. Искате да започнете да бягате? Не планирайте маратон незабавно – обуйте си маратонките и походете за минута. Искате да напишете книга? Напишете едно изречение. Този способ отстрани съпротивата и страха от огромни задания, които постоянно ни сковават. С течение на времето тези дребни ежедневни триумфи се натрупват и водят до обилни и трайни промени.
Ритуалът на началото
Японците не имат вяра в чакането на ентусиазъм. Вместо това, те основават ритуали, които им оказват помощ да влязат в положение на централизация и да стартират да работят. Това може да бъде чаша зелен чай в тишина преди работа, къса медитация или даже нареждане на бюрото ви. Идеята е да се сътвори непрекъснат, повтарящ се модел, който алармира на мозъка, че „ в този момент е моментът за деяние “. Този психически трик ви разрешава да заобиколите вътрешния си критик и отлагането. Ритуалът се трансформира в самобитно загряване за мозъка, подготвяйки го за усилието и въвеждайки го в верния темп. Подреждане
Японците имат вяра, че външният безпорядък е отражение на вътрешните безредици. Метод като „ Осоджие “ (голямо почистване) и правилата, разпространявани от Мари Кондо, създател на книгата „ Магията на подреждането “, демонстрират, че организирането на пространството не е единствено въпрос на хармония, а на първо място на филтриране на мозъка. Когато всичко си има мястото и средата е хармонична, е по-лесно да се концентрираме и да намерим сила за деяние. Физическият ред се трансформира в мисловен ред, позволявайки на мислите да текат свободно.
Вътрешна градина
Концепцията за „ вътрешна градина “ се отнася до нуждата да подхранваме вътрешното си аз – мозъка и духа. В един забързан свят елементарно забравяме за себе си, за своите пристрастености и за това, което в действителност ни носи наслада. Философии като Икигай – намирането на смисъл в живота, или нагоми – изкуството на салдото и хармонията, ни учат като да обработваш тази вътрешна градина. Когато се усещаме изтощени и нестимулирани, това постоянно значи, че градината ни е обрасла с плевелите на занемаряването. Посвещаването на време на това, което обичаме, възвръща жизнеността и волята за живот. Лекарството за задачата
Думата „ мокутеки “ на японски значи цел, желание или смисъл. „ Лекарството на задачата “ е мощен антидот против мързела. Японската просвета отдава огромно значение на действието. Децата се учат да работят от ранна възраст, даже преди да схванат изцяло теорията, която стои зад това за какво го вършат. Този метод построява табиет за деяние и улеснява ангажираността с напъните. Наличието на ясно дефинирана цел, даже и дребна, придава смисъл на нашите старания и се трансформира в мотор на мотивацията. Вместо да потънат в незаинтересованост, японците се питат: „ Каква е идната ми стъпка? “ Този прагматичен метод ни разрешава да се съсредоточим върху действието, вместо да бъдем парализирани от несъразмерния разбор.
Поза
Връзката сред мозъка и тялото е една от основите на японското мислене за здравето и благополучието. Японските психолози и майстори на бойните изкуства от епохи акцентират значимостта на вярната стойка (шисей). Те имат вяра, че когато тялото е прегърбено и раменете са отпуснати, мозъкът автоматизирано минава в режим на икономисване на сила, което води до незаинтересованост и липса на мотивация. Изправянето на гърба, повдигането на главата и отварянето на гърдите не е просто физическо нещо – това е елементарен, само че необикновено ефикасен метод да измененията положението на мозъка си. Такава поза изпраща сигнал до мозъка, че индивидът е подготвен за деяние, убеден и отворен за провокации.
Осъзнаване на повода Последният принцип е може би най-важната стъпка в „ излекуването “ на мързела. Вместо да се самонаказват и да се усещат отговорни, японците се пробват да схванат източника на своето положение. Практиката на дълбока саморефлексия, известна като найкан (буквално „ взор във вътрешността “) включва задаването на три съществени въпроса:
Какво получих от другите?
Какво съм дал на другите?
Какви проблеми съм предизвикал на другите?
Тази форма на самоанализ разрешава да се разпознава същинският източник на казуса.Дали мързелът произтича от отмалялост, боязън от неуспех, липса на смисъл в това, което вършим, или може би от нерешени спорове? Разбирането на повода е основно за намирането на ефикасни решения и трайни промени, а не битката със признаците.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ