Да си казваме Благодаря не само днес
В утрото на днешния ден доста от нас са се събудили с новината, че е Световен ден на думата " Благодаря ". Какво толкоз, следващият фиктивен празник, споделят си някои. Други се замислят за какво и на кого би трябвало да благодарят , откакто животът им изобщо не е това, което желаят.
А има и една трета група, която приема с лека подигравка този международен ден. Не тъй като да благодариш е отживялост , а тъй като го вършат всеки ден. И не им е належащо някой да им припомня, че една толкоз просто дума може да събере толкоз смисъл в себе си.
Дишам, затова съм признателен
Първото и най-важно нещо, за което би трябвало да благодарим всяка заран, е, че сме живи . Може да се дразним от рутината в всекидневието, ранното ставане и досадния началник. Но, в случай че се замислим, на света има толкоз доста хора, които мечтаят да имат естествен живот.
Да, тъкмо като нашия. Да благодарим, че сме здрави също може да ни наподобява неуместно. Но постоянно не осъзнаваме какъв брой е скъпо даде нещо, до момента в който не го загубим. Именно по този начин е и със здравето. Да дишаме, да вървим, да работим, да оказваме помощ на другите. Това е опция, която не всеки има.
Има на кого да благодаря
Да благодарим за фамилията и околните си. Често можем да влизаме в спорове и да се дразним, само че точно хората към нас са едно благосъстояние , за което би трябвало да благодарим всеки ден.
Да благодарим и на самите тях. На майката, че отново ни обгрижва с обич, нищо че не заслужаваме доста. На бабата, която трепери над внучето си непрекъснато, даже да е на 30. На чичото, който е на другия завършек на света, само че не не помни да ни изненада за всеки рожден ден.
Благодаря, че обичам
А да бъдем обичани и да обичаме е още един значителен мотив да благодарим и да бъдем признателни. На половинката, която още веднъж демонстрира схващане към компликациите ни на работното място. На сродната душа , която съумява да ни усмихне единствено с една дума и постоянно намира най-точната.
Има още толкоз доста хора в живота ни, които заслужават нашата признателност. А откакто отдадем на всеки заслуженото, е време да благодарим и на себе си . За това, че си позволихме да бъдем същински хора!
А има и една трета група, която приема с лека подигравка този международен ден. Не тъй като да благодариш е отживялост , а тъй като го вършат всеки ден. И не им е належащо някой да им припомня, че една толкоз просто дума може да събере толкоз смисъл в себе си.
Дишам, затова съм признателен
Първото и най-важно нещо, за което би трябвало да благодарим всяка заран, е, че сме живи . Може да се дразним от рутината в всекидневието, ранното ставане и досадния началник. Но, в случай че се замислим, на света има толкоз доста хора, които мечтаят да имат естествен живот.
Да, тъкмо като нашия. Да благодарим, че сме здрави също може да ни наподобява неуместно. Но постоянно не осъзнаваме какъв брой е скъпо даде нещо, до момента в който не го загубим. Именно по този начин е и със здравето. Да дишаме, да вървим, да работим, да оказваме помощ на другите. Това е опция, която не всеки има.
Има на кого да благодаря
Да благодарим за фамилията и околните си. Често можем да влизаме в спорове и да се дразним, само че точно хората към нас са едно благосъстояние , за което би трябвало да благодарим всеки ден.
Да благодарим и на самите тях. На майката, че отново ни обгрижва с обич, нищо че не заслужаваме доста. На бабата, която трепери над внучето си непрекъснато, даже да е на 30. На чичото, който е на другия завършек на света, само че не не помни да ни изненада за всеки рожден ден.
Благодаря, че обичам
А да бъдем обичани и да обичаме е още един значителен мотив да благодарим и да бъдем признателни. На половинката, която още веднъж демонстрира схващане към компликациите ни на работното място. На сродната душа , която съумява да ни усмихне единствено с една дума и постоянно намира най-точната.
Има още толкоз доста хора в живота ни, които заслужават нашата признателност. А откакто отдадем на всеки заслуженото, е време да благодарим и на себе си . За това, че си позволихме да бъдем същински хора!
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ