Назъм ХИКМЕТ, Мъртвото момиченце и Хирошима
В утрото на 6 август 1945 година американския бомбардировач B-29 „ Енола Гей “ хвърля над японския град Хирошима атомната бомба „ Little Boy “ („ Малчугана “). За пръв път цивилизацията ни употребява най-разрушителното оръжие – атомното. За пръв път имаме всеобщо еднократно изтребване на хора. Америка вземат решение да прибегне до новото оръжие с безумното опрощение, че то ще вземе десетки хиляди жертви, само че ще форсира края на войната и ще спести доста повече жертви.
Едва ли по този мотив може да се каже нещо по-силно и по-смислено от това, което е написал през 1955 година турският стихотворец Назъм Хикмет.
МЪРТВОТО МОМИЧЕНЦЕ
Аз съм момиченце. Идвам овреме.
Аз спирам и блъскам на всяка врата.
Ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.
Чуйте – във град Хирошима загинах.
И 10 години след моята гибел
аз си оставам на седем години,
че мъртвите дребни деца не порастват.
Миг. И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
И станах на пепел, на шепичка пепел,
и вятър отвя далеко пепелта…
Чакам ви. Чакам да чуете вие –
не желая за себе си нищичко аз.
Аз изгорях като листче хартия –
не мога си взе и бонбонче от вас.
Леличко, чичко! Стоя пред вратите
и очаквам за автограф. Ще очаквам до край.
Чакам да няма дечица убити,
децата да споделят: „ Бонбонче ми дай! ”
Снимки: Atomic cloud over Nagasaki, en.wikipedia.org
