Ето какво ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да раздадете на Архангелова задушница, освен жито и хляб:
В утрешния ден, 5 ноември, ще отбележим последната за годината Голяма задушница, по-известна като Архангеловата (Рангеловата). Това е ден, в който си спомняме за мъртвите си близки и почитаме паметта им, като съблюдаваме избрани ритуали. Вярващи или невярващи в способността на поповете да осветят храната за мъртвите, на подобен ден всички съзнателни близки на умрелите посещават техните гробове.
По остаряла традиция преливат с алено вино, палят свещи и по-късно „ подават ” жито и храна за „ Бог да елементарни мъртвите души “ на родственици, съседи и наминали на гроба близки на умрелия, а също и на хората по близките гробове.Добре е да не се подминават и непознатите – това не е единствено по християнски, а и завет от времената на „ пратениците ”, които ще отнесат жеста за разтуха на „ получатела ”. Храна не се оставя върху гроба, тъй като е за живите – да упоменат с положително покойниците, които желаеме да бъдат почетени.
Гробът се прелива с алено вино от най-възрастната жена. На собствен ред тя би трябвало да стартира от мястото, под което би трябвало да е главата на покойника и да продължи наляво, до момента в който извърши три кръга по края на „ безконечния дом “. Православният пали свещ в символ на вярата, че пламъкът припомня за безсмъртието на душата. Прикаждането на гроба с тамян символизира чистата молитва, с цветята по паметника обкичваме добродетелите на умрелия.
На общата поминална софра „ по закон ” има алено вино, варено жито, питки или ритуален самун, месо (пилешко или агнешко), ябълки и други плодове, а през последните епохи са добавени дребни сладки, бонбони и ядива, обичани от непрежалимите ни, тъй като това също е мотив да ги загатваме постоянно на масата. Щом приседнем, първата хапка се поставя на земята, а там се отлива и първата глътка вино от чашата с думите „ Бог да прости… ” и наложително се загатва името на умрелия.
По безспорно доста остарял завет на масата нормално се оставя празно място – за покойниците, които биха пристигнали да се нахранят с нас. Понеже тази Голяма задушница е последната за годината, някъде на трапезата слагат седем разнообразни ястия (според обичаните на починалия) с цел да се „ получи “ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
От незнайни времена по някои региони из България е останал бит при тези помени съседите да си раздават сол и брашно „ с цел да се разсипят и стопят греховете на умрелите по този начин както брашното и солта ”. Още по-странен излежда заветът, съхранен от предците, в някои къщи първо да се дава от приготвеното жито – което назовават „ коливо ” – на кокошките „ с цел да не почине различен от къщата ”.
Нататък става все по-трудно да се реши до каква степен свършват остатъците от античните обредни богослужения и кое е преляло в поверията. Някъде считат, че когато над общите поминални трапези зажужи пеперудка или мушичка, това е душата на покойника.
Да не забравим!
Понеже Архангел Михаил е архистратегът на Христовото войнство, на Архангелова задушница особено се отдава и безконечна благодарност на офицерите и бойците, починали за България, и по тази причина народът ни я назовава Мъжка задушница.
