Доц. Йоловски: С влизането на еврото бизнесът ни ще е по-надежден партньор
> В изискванията на валутен ръб, минусите на еврото се „ придвижват “ у нас посредством закрепения курс. Същевременно нямаме опция да се възползваме от плюсовете, споделя доцент Джейм Йоловски, основен специалист във Фискалния съвет на България.
> Не виждам никаква икономическа логичност в изказванията, че първо би трябвало приходите ни да настигнат европейските – в противен случай, еврозоната може да ни помогне този развой да се форсира, разяснява още специалистът, с който беседваме за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото у нас.
Доц. Йоловски, бихте ли показали плюсовете от приемане на еврото в България?
В момента, макар закрепения курс към еврото, съществува въпреки и най-малък валутен риск, който ще отпадне напълно. Това прави бизнесът в България по-предвидим, а надлежно и по-надежден сътрудник.
Друг доста значим позитив е отпадането на трансакционните разноски и разноските, свързани с конвертиране на валута. Ако погледнем на практика, да вземем за пример сега на едно сдружение може да му се постанова да поддържа две сметки – в лв. и в евро, а също да губи при превалутиране.
Ако става въпрос за семействата или за обособения човек като консуматор, изгодите също са доста, въпреки и на пръв взор да наподобяват по-малко основни. Всъщност у нас от много време има процедура сумите да се афишират в евро – да вземем за пример при продажба или наемане на парцел, на автомобил, а от време на време даже и на пазара на труда.
Много постоянно, когато сключвате контракт, да вземем за пример за лизинг на автомобил, цената също е посочена в евро. Вярно е, че във всички тези случаи може да плащате по закрепения курс, само че всички сметки ще се улеснят.
Ще бъде по-лесно и при пътешестване в страна от еврозоната. Това е по-удобно и за непознатите туристи, а тези резултати ще бъдат подсилени и от възможното ни присъединение към Шенген. Ако детето ви учи в страна от еврозоната, или пък вие работите в такава и изпращате средства на фамилията си в България, всички преводи сред вас ще станат по-бързи, по-лесни и по-евтини.
Ние имаме ангажимент рано или късно да се присъединим към еврозоната, защото сме част от Европейския съюз. Така ще осъществим своето обвързване и ще се доближим до други водещи европейски страни. Аз персонално не виждам никаква икономическа логичност в изказванията, че първо би трябвало приходите ни да настигнат европейските. Напротив, еврозоната може да ни помогне този развой да се форсира.
А има ли минуси от въвеждането на еврото и какви са те?
За минусите се приказва доста, при което се основават някои заблуди. Например, че присъединението ни ще увеличи инфлацията. Факт е обаче, че в последните тримесечия инфлацията у нас беше доста по-висока от много страни в еврозоната. Тези убеждения евентуално произтичат от неразбирането по какъв начин тъкмо ще се случи превалутирането.
Достатъчно дълго време цените ще бъдат обявявани и в лв., и в евро, тъй че да не се получава закръгляне нагоре към 2 лева Няма вид през днешния ден да получавате 1 000 лева и един самун да коства 2 лева, а на следващия ден да получавате 500 евро и хлябът да коства 2 евро. Абсолютно всяка една стойност – както на приходите, по този начин и на разноските ни, се превалутира по закрепения курс.
Да, теоретично съществува риск от инфлация, която би била разследване само на далавера. От нас като общество и от държавните органи зависи това да не се позволява.
В изискванията на валутен ръб, минусите на еврото се „ придвижват “ у нас посредством закрепения курс. Същевременно нямаме опция да се възползваме от плюсовете.
По принцип еврозоната ще донесе по-ниска цена на финансиране. Има обаче една специфичност – тъкмо в настоящия миг лихвите у нас са по-ниски в резултат на свръхликвидността в банковия бранш. Те неизбежно ще се повишат, само че с известно забавяне. Присъединяването ни към еврозоната може да форсира този развой. Това обаче е еднократно събитие – дълготрайно еврото значи по-ниски лихви.
Някои слагат въпроса и за националната еднаквост. Знаете обаче, че на българското евро ще има наш личен знак, с който даже ще разпространяваме нашата страна. Така няма да жертваме своята еднаквост, а просто ще прибавим и част от идентичността на Европа, към която принадлежим, и към валутата, която употребяваме.
Като негатив се регистрира и краят на националната ни парична политика. Такава обаче ние и сега не организираме, тъй като опциите за това са извънредно лимитирани в резултат на паричния съвет. В еврозоната въпреки всичко ще имаме някакво присъединяване в решенията. В момента такова нямаме, а резултатът от тези решения се придвижва у нас посредством закрепения курс.
И на последно място стоят опасенията, че участието в еврозоната разхлабва фискалната дисциплинираност и страните задлъжняват. В момента, без да членуваме в еврозоната, сме на ръба на допустимия държавен недостиг. Дали държавните управления харчат, или не, зависи от политическата им воля, а не от паричната единица.
Какви ще бъдат еднократните разноски за стопанската система, свързани с прехода към евро?
Има опити да се направи такава оценка, само че според мен те не са доста надеждни. Още повече, че би трябвало да уточним разноските за кои тъкмо субекти в стопанската система. Например, ще бъде нужна преправка на софтуери – и за администрацията в страната, и за бизнеса, и за финансовия бранш.
За страната ще има много разноски по въвеждането. Това се видя най-ясно в бюджета на Българската национална банка за 2023 година, в който е заложена подготовка за присъединение към еврозоната. Разходите в него са свързани да вземем за пример с изсичане на евромонети или придобиване на техника. За първото Българската национална банка беше заложила 90 млн. лева, а за второто – 33 млн. лева За някои от дейностите даже ще получим финансиране от Европа, което понижава цената за България.
Истината е обаче, че тази разноски – както за бизнеса, по този начин и за страната, доста бързо ще се компенсират от икономията, която ще се получи след това. Същевременно част от дейностите ще подтикват и растежа, както се чака и самото присъединение да донесе първичен подтик. От такава позиция няма подозрение, че разноските си костват.
Кои позитивни страни на еврото към този момент сме отчели, с помощта на валутния ръб?
Еврото е постоянна валута, която сполучливо се конкурира с $ в международен мащаб. Благодарение на валутния ръб, тази непоклатимост се придвижва и у нас. Финансовият ни бранш е резистентен, финансово-икономическата политика на страната е умерена, бизнесът у нас е благонадежден и предвидим сътрудник, икономическите опасности са минимизирани. Особено в комбиниране с по-консервативната фискална политика, която водехме преди пандемията, бяхме извънредно сигурен сътрудник със постоянен пазар и положително място за бизнес.
Всъщност, както към този момент загатнах, валутният ръб води до това негативите на еврото да се придвижват индиректно у нас, само че без да имаме опция да се възползваме от позитивите.
Какви улеснения и неудобства ще изпитат хората в персоналните си бюджети и спестявания при въвеждане на еврото?
Не мисля, че нещо изключително ще се промени. Ще отнеме известно време да свикнем да възприемаме по-ниските стойности (почти наполовина) на всичко. Но както казахме, всички стойности в бюджетите – и доходи, и разноски, ще бъдат превалутирани по закрепен курс, тъй че нищо няма да се промени действително. Още повече, че това събитие от дълго време се чака и към този момент значително е авансово калкулирано в стопанската система ни – да вземем за пример във хонорари, в цени на парцели и така нататък
По-скоро е евентуално да има отрицателен подтик за стопанската система, в случай че не успеем да се присъединим към еврозоната. Такова развиване наподобява евентуално, защото към момента не съумяваме да се приближим до осъществяване на инфлационния аршин.
Ефектът върху бюджетите ни в действителност ще бъде позитивен, тъй като хората ще икономисват пари от преводи и превалутиране.
Друг позитив е, че доста по-лесно ще можем непосредствено да съпоставяме цените на разнообразни артикули и услуги, на парцели, а също и на хонорари с цялата еврозона. Това ще ни даде по-реална визия къде тъкмо се намира стопанската система ни и в каква посока се движи. Така пък ще вземаме по-информирани решения в голям брой житейски аспекти.
Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност – на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
Доц. Йоловски е учител във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета.
Росица Николаева
> Не виждам никаква икономическа логичност в изказванията, че първо би трябвало приходите ни да настигнат европейските – в противен случай, еврозоната може да ни помогне този развой да се форсира, разяснява още специалистът, с който беседваме за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото у нас.
Доц. Йоловски, бихте ли показали плюсовете от приемане на еврото в България?
В момента, макар закрепения курс към еврото, съществува въпреки и най-малък валутен риск, който ще отпадне напълно. Това прави бизнесът в България по-предвидим, а надлежно и по-надежден сътрудник.
Друг доста значим позитив е отпадането на трансакционните разноски и разноските, свързани с конвертиране на валута. Ако погледнем на практика, да вземем за пример сега на едно сдружение може да му се постанова да поддържа две сметки – в лв. и в евро, а също да губи при превалутиране.
Ако става въпрос за семействата или за обособения човек като консуматор, изгодите също са доста, въпреки и на пръв взор да наподобяват по-малко основни. Всъщност у нас от много време има процедура сумите да се афишират в евро – да вземем за пример при продажба или наемане на парцел, на автомобил, а от време на време даже и на пазара на труда.
Много постоянно, когато сключвате контракт, да вземем за пример за лизинг на автомобил, цената също е посочена в евро. Вярно е, че във всички тези случаи може да плащате по закрепения курс, само че всички сметки ще се улеснят.
Ще бъде по-лесно и при пътешестване в страна от еврозоната. Това е по-удобно и за непознатите туристи, а тези резултати ще бъдат подсилени и от възможното ни присъединение към Шенген. Ако детето ви учи в страна от еврозоната, или пък вие работите в такава и изпращате средства на фамилията си в България, всички преводи сред вас ще станат по-бързи, по-лесни и по-евтини.
Ние имаме ангажимент рано или късно да се присъединим към еврозоната, защото сме част от Европейския съюз. Така ще осъществим своето обвързване и ще се доближим до други водещи европейски страни. Аз персонално не виждам никаква икономическа логичност в изказванията, че първо би трябвало приходите ни да настигнат европейските. Напротив, еврозоната може да ни помогне този развой да се форсира.
А има ли минуси от въвеждането на еврото и какви са те?
За минусите се приказва доста, при което се основават някои заблуди. Например, че присъединението ни ще увеличи инфлацията. Факт е обаче, че в последните тримесечия инфлацията у нас беше доста по-висока от много страни в еврозоната. Тези убеждения евентуално произтичат от неразбирането по какъв начин тъкмо ще се случи превалутирането.
Достатъчно дълго време цените ще бъдат обявявани и в лв., и в евро, тъй че да не се получава закръгляне нагоре към 2 лева Няма вид през днешния ден да получавате 1 000 лева и един самун да коства 2 лева, а на следващия ден да получавате 500 евро и хлябът да коства 2 евро. Абсолютно всяка една стойност – както на приходите, по този начин и на разноските ни, се превалутира по закрепения курс.
Да, теоретично съществува риск от инфлация, която би била разследване само на далавера. От нас като общество и от държавните органи зависи това да не се позволява.
В изискванията на валутен ръб, минусите на еврото се „ придвижват “ у нас посредством закрепения курс. Същевременно нямаме опция да се възползваме от плюсовете.
По принцип еврозоната ще донесе по-ниска цена на финансиране. Има обаче една специфичност – тъкмо в настоящия миг лихвите у нас са по-ниски в резултат на свръхликвидността в банковия бранш. Те неизбежно ще се повишат, само че с известно забавяне. Присъединяването ни към еврозоната може да форсира този развой. Това обаче е еднократно събитие – дълготрайно еврото значи по-ниски лихви.
Някои слагат въпроса и за националната еднаквост. Знаете обаче, че на българското евро ще има наш личен знак, с който даже ще разпространяваме нашата страна. Така няма да жертваме своята еднаквост, а просто ще прибавим и част от идентичността на Европа, към която принадлежим, и към валутата, която употребяваме.
Като негатив се регистрира и краят на националната ни парична политика. Такава обаче ние и сега не организираме, тъй като опциите за това са извънредно лимитирани в резултат на паричния съвет. В еврозоната въпреки всичко ще имаме някакво присъединяване в решенията. В момента такова нямаме, а резултатът от тези решения се придвижва у нас посредством закрепения курс.
И на последно място стоят опасенията, че участието в еврозоната разхлабва фискалната дисциплинираност и страните задлъжняват. В момента, без да членуваме в еврозоната, сме на ръба на допустимия държавен недостиг. Дали държавните управления харчат, или не, зависи от политическата им воля, а не от паричната единица.
Какви ще бъдат еднократните разноски за стопанската система, свързани с прехода към евро?
Има опити да се направи такава оценка, само че според мен те не са доста надеждни. Още повече, че би трябвало да уточним разноските за кои тъкмо субекти в стопанската система. Например, ще бъде нужна преправка на софтуери – и за администрацията в страната, и за бизнеса, и за финансовия бранш.
За страната ще има много разноски по въвеждането. Това се видя най-ясно в бюджета на Българската национална банка за 2023 година, в който е заложена подготовка за присъединение към еврозоната. Разходите в него са свързани да вземем за пример с изсичане на евромонети или придобиване на техника. За първото Българската национална банка беше заложила 90 млн. лева, а за второто – 33 млн. лева За някои от дейностите даже ще получим финансиране от Европа, което понижава цената за България.
Истината е обаче, че тази разноски – както за бизнеса, по този начин и за страната, доста бързо ще се компенсират от икономията, която ще се получи след това. Същевременно част от дейностите ще подтикват и растежа, както се чака и самото присъединение да донесе първичен подтик. От такава позиция няма подозрение, че разноските си костват.
Кои позитивни страни на еврото към този момент сме отчели, с помощта на валутния ръб?
Еврото е постоянна валута, която сполучливо се конкурира с $ в международен мащаб. Благодарение на валутния ръб, тази непоклатимост се придвижва и у нас. Финансовият ни бранш е резистентен, финансово-икономическата политика на страната е умерена, бизнесът у нас е благонадежден и предвидим сътрудник, икономическите опасности са минимизирани. Особено в комбиниране с по-консервативната фискална политика, която водехме преди пандемията, бяхме извънредно сигурен сътрудник със постоянен пазар и положително място за бизнес.
Всъщност, както към този момент загатнах, валутният ръб води до това негативите на еврото да се придвижват индиректно у нас, само че без да имаме опция да се възползваме от позитивите.
Какви улеснения и неудобства ще изпитат хората в персоналните си бюджети и спестявания при въвеждане на еврото?
Не мисля, че нещо изключително ще се промени. Ще отнеме известно време да свикнем да възприемаме по-ниските стойности (почти наполовина) на всичко. Но както казахме, всички стойности в бюджетите – и доходи, и разноски, ще бъдат превалутирани по закрепен курс, тъй че нищо няма да се промени действително. Още повече, че това събитие от дълго време се чака и към този момент значително е авансово калкулирано в стопанската система ни – да вземем за пример във хонорари, в цени на парцели и така нататък
По-скоро е евентуално да има отрицателен подтик за стопанската система, в случай че не успеем да се присъединим към еврозоната. Такова развиване наподобява евентуално, защото към момента не съумяваме да се приближим до осъществяване на инфлационния аршин.
Ефектът върху бюджетите ни в действителност ще бъде позитивен, тъй като хората ще икономисват пари от преводи и превалутиране.
Друг позитив е, че доста по-лесно ще можем непосредствено да съпоставяме цените на разнообразни артикули и услуги, на парцели, а също и на хонорари с цялата еврозона. Това ще ни даде по-реална визия къде тъкмо се намира стопанската система ни и в каква посока се движи. Така пък ще вземаме по-информирани решения в голям брой житейски аспекти.
Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност – на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
Доц. Йоловски е учител във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета.
Росица Николаева
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ