В Украйна обявиха извънредно положение за срок от 30 дни

В Украйна оповестиха изключително състояние за период от 30 дни в отговор на възходящата опасност от съветско навлизане. В Донбас е следващ ден на стрелби. Вече близо седмица примирието в Източна Украйна не се съблюдава, а напрежението пораства всеки ден.

Пети ден нашите пратеници Александър Марков и Владимир Богдански живеят и предават информация от разнообразни точки в зоната на спор. Чрез техните свидетелски разкази ви демонстрираме по какъв начин се живее в боязън и неустановеност.

Днес екипът ни беше в обсега на снарядите в град Красногоривка, край линията, която разделя сепаратистите от държавните сили.



За елементарните хора в града животът става все по-тежък. Дори най-простите неща от всекидневието - да останеш жив, да намериш вода за пиянство и нещо за огрев - са голямо тестване.

Всеки, който е могъл да напусне града преди години, го е направил. Сега там са останали тези, които не желаят и не могат.

Местните хора описват пред Българска национална телевизия, че през деня броят снарядите, а вечер си лягат облечени, в подготвеност да бъдат евакуирани с багаж от най-ценните си документи и движимости.



В града вярата е в недостиг. Както и токът, водата и отоплението.



" Нямаме електричество от три дни. Вчера вечерта пристигна за минути. От 2014 година нямаме газ и централно отопление. Отопляваме се на ток, в случай че въобще го имаме ", споделя Татяна, жителка на града.

Непрестанният обстрел по селото е прекъснал всички връзки преди дни.

" Тук, учебното заведение, можем да дойдем да се стоплим и да заредим телефоните си за малко. Но има хора, които не се придвижват елементарно. Как да дойдат дотук? ", споделя Татяна.

В учебното заведение локалната власт обезпечава топлота и електричество с елемент.

Лариса е пристигнала да се стопли за няколко часа.

" Живеем в напрежение и паника. Плаче ни се. Когато си лягаме, се чудим да спим облечени или не. Чанта с багаж и документи стои до вратата непрекъснато, в случай че би трябвало да бягаме. Но къде да избягаме? ", споделя тя.

Нощем или денем Лариса разпознава безпогрешно звука на оръдията.

" Напоследък стрелят все по-често. Сутрин, вечер. Вчера чух къде падна снарядът - в Маринка. Нощем ги виждам по какъв начин летят, тъй като светят в нощта ".

Елена е локален преподавател. Тя разказва живота на хората тук:

" Масова неуравновесеност. Работим в учебното заведение. Аз съм преподавател. Живея в края на града, където са украинските бойци. Без вода и без ток по какъв начин се живее? Вечер си пея песни, с цел да се укротявам ".



Елена споделя, че децата в този момент не учат:

" Децата учат отдалечено. Преди няколко дни с учениците от горните класове имахме час, само че стартира пукотевица и слязохме в бомбоубежището ".

Елена ни помоли да кажем на всички, че хората в Красногоривка не желаят война.

Из целия град хора носят празни туби. Търсят вода. Който има елемент, има електричество. Тези хора нямат нито едно от двете.

" Тук стрелят. Само това вършат. Постоянно. Тук гърмеж, там гърмеж. Кой стреля? Не знаем. Или Украйна, или Донецк - ние не знаем ", споделя пред нашата камера Наташа.





Хората в тази част на града, носещ белезите на войната, са се събрали да чакат водоноска.

Страхуват ли се за живота си, питаме ги.

Отговорът е " Не ".

" От осем години се борим за живота си и не знаем ще се събудим ли на следващия ден, или не ".

Нямат вяра за бъдещето.

В Красногоривка са останали тези, които не са могли да изоставен.

" Това е моето отечество. Тук са децата и фамилиите ни. Нашите родители са заровени тук. Аз съм пенсионер. Кой ще ме вземе където и да е? ", споделя Наташа.

В късния следобяд прокънтяха 12 нови изстрела към Маринка и Красногоривка.

Днес Върховната Рада на Украйна гласоподава на първо четене законопроект, който би разрешил на всички да носят оръжие.

Снимки: Александър Марков