От нашите пратеници: Пореден ден на ракетни атаки срещу Одеса
Нови набези по въздуха против Одеса. Ключовият пристанищен град е обстрелван по въздух и море дни наред.
След като летището и цех наоколо до него бяха изумени, през днешния ден хората в региона се опитваха да изчистят отломките от близките наранени жилищни здания. Други търсят леговище в катакомбите под града, дълги стотици километри.
От Одеса предават специфичните ни пратеници Александър Марков и оператора Станислав Златев.
Одеса беше огласена от звука на сирени за въздушна заплаха няколко пъти в границите на днешния ден. Екипът ни е до цех за произвеждане на мебели, който беше изумен от крилата ракета. На метри от завода се намират жилищни посройки, като прозорците на всички блокове са избити от ударната вълна. Жителите се пробват да поправят вредите, само че провалите са големи.
Заводът не е нито боен обект, нито благосъстоятелност на страната и все пак е изумен. На няколко десетки метра от попадението са били Иван и брачната половинка му. Почистват оживялото от вкъщи им. Ракетата паднала на метри от вкъщи им и провокирала голяма ударна вълна.
" Когато ракетата падна, бях на прозореца, ударната вълна ме изхвърли, стъклата се разпиляха ", споделя Иван.
Семейството бяхме у дома. Първо чухме една ракета, а след това - втори гърмеж. Имаме счупени прозорци, вратите сред стаите... Беше доста ужасно ", добавя Катя.
Докато снимаме изявлението, прогърмява гърмеж на десетки метри от нас.
" Това, което в този момент чухме, е Противовъздушна отбрана защитата. Ние към този момент разграничаваме - по кое време работи тя и по кое време се взршвяват ракетите ", изясни Иван.
Въпреки разрушенията и страха Катя и Иван няма да изоставен Одеса.
" Няма да оставя мъжа си самичък. Дъщеря ми е на 9 години и не може без татко. Не желае без татко си да върви на никое място. Затова към този момент оставаме тук ", споделя дамата.
Валентина, Галина и Николай чули прелитащия ниско над тях аероплан. Избягали вкъщи и залегнали на пода.
" Чухме тон на прелитащ аероплан. След първия гърмеж се втурнахме към жилището, легнахме на пода, последва втори гърмеж и по-късно прозорците бяха избити ", описа Галина Йосифовна.
Анастасия, Олга и Валентина са деца на войната - родени по време на Втората международна война.
" Страшно е. Но повече ни е боязън за нашите деца, за внук ми. Нашите деца са мобилизирани. Всички сме деца на войната, претърпели сме я. Сега я живеем отново. Големият ми наследник е боец. Баща ми не се би през Втората международна война, с цел да се води война в този момент и моят внук ", споделя Валентина Петровна.
През Втората международна война Валентина различавала по звука немските и руските самолети. Днес не може да разграничи ракети, самолети, непознати и свои.
Катакомбите на Одеса, дълги стотици километри, са станали леговище за хората. В това квартално бомбобужещище ни вкарва Александър.
" Бункерът е оборудван по време на Студената война. Специален бункер-бомбоубежище. Над нас има шапка от бетон, дебела 2 метра, 20 метра е бездънен, стъпалата са устойчиви при случай на гърмеж ", изясни той.
20 метра подземен, убежището е дало отбрана на хората през 1941-а, Студената война и през днешния ден.
" Тук тези пейки са за сядане. Направихме ги от дървени палети, линолеум, най-елементарното, с цел да починат хората ", прибавя Александър.
Хората оставят торби с имената си, както и бутилки вода, с цел да са подготвени при първата заплаха. А на открито сирените не стопират. Одеса, която чака комендантския час от 8-и вечерта до 10-и сутринта, е притихнала.
" Имаше някакви упования, че няма да гърмят по града, само че тези очаквания се развенчаха. Сега всички схващат, че никой не е в сигурност и че без значение какъв брой надалеч е фронтът, ти си подложен на заплаха да падне накоя бомба върху твоя дом ", споделя Дмитрий Петков от Одеса.
" Аз не влизам по една огромна причина, тъй като моето леговище, е на 15 минути от къщата ми. Когато стигна до него, може да бъде към този момент по-зле. Ако е тежка нощ, мога да легна във ваната или в коридора, по-близко до вратите ", изясни Яков Стойков.
Военните са твърди - Одеса е предпазена. И считат, че оръжието на руснаците привършва.
" Знаем, че удрят с ракети, по-съвременни, от вида " Икс ", които са и по-скъпи, което значи, че запасите им от въоръжения привършват ", съобщи Сергей Братчук, Регионална военна администрация - Одеса.
В града - макар сирените, ракетния обстрел и сраженията край Змийския остров в Черно море - хората се пробват да запазят живота си - доколкото е допустимо - от белезите на войната.
След като летището и цех наоколо до него бяха изумени, през днешния ден хората в региона се опитваха да изчистят отломките от близките наранени жилищни здания. Други търсят леговище в катакомбите под града, дълги стотици километри.
От Одеса предават специфичните ни пратеници Александър Марков и оператора Станислав Златев.
Одеса беше огласена от звука на сирени за въздушна заплаха няколко пъти в границите на днешния ден. Екипът ни е до цех за произвеждане на мебели, който беше изумен от крилата ракета. На метри от завода се намират жилищни посройки, като прозорците на всички блокове са избити от ударната вълна. Жителите се пробват да поправят вредите, само че провалите са големи.
Заводът не е нито боен обект, нито благосъстоятелност на страната и все пак е изумен. На няколко десетки метра от попадението са били Иван и брачната половинка му. Почистват оживялото от вкъщи им. Ракетата паднала на метри от вкъщи им и провокирала голяма ударна вълна.
" Когато ракетата падна, бях на прозореца, ударната вълна ме изхвърли, стъклата се разпиляха ", споделя Иван.
Семейството бяхме у дома. Първо чухме една ракета, а след това - втори гърмеж. Имаме счупени прозорци, вратите сред стаите... Беше доста ужасно ", добавя Катя.
Докато снимаме изявлението, прогърмява гърмеж на десетки метри от нас.
" Това, което в този момент чухме, е Противовъздушна отбрана защитата. Ние към този момент разграничаваме - по кое време работи тя и по кое време се взршвяват ракетите ", изясни Иван.
Въпреки разрушенията и страха Катя и Иван няма да изоставен Одеса.
" Няма да оставя мъжа си самичък. Дъщеря ми е на 9 години и не може без татко. Не желае без татко си да върви на никое място. Затова към този момент оставаме тук ", споделя дамата.
Валентина, Галина и Николай чули прелитащия ниско над тях аероплан. Избягали вкъщи и залегнали на пода.
" Чухме тон на прелитащ аероплан. След първия гърмеж се втурнахме към жилището, легнахме на пода, последва втори гърмеж и по-късно прозорците бяха избити ", описа Галина Йосифовна.
Анастасия, Олга и Валентина са деца на войната - родени по време на Втората международна война.
" Страшно е. Но повече ни е боязън за нашите деца, за внук ми. Нашите деца са мобилизирани. Всички сме деца на войната, претърпели сме я. Сега я живеем отново. Големият ми наследник е боец. Баща ми не се би през Втората международна война, с цел да се води война в този момент и моят внук ", споделя Валентина Петровна.
През Втората международна война Валентина различавала по звука немските и руските самолети. Днес не може да разграничи ракети, самолети, непознати и свои.
Катакомбите на Одеса, дълги стотици километри, са станали леговище за хората. В това квартално бомбобужещище ни вкарва Александър.
" Бункерът е оборудван по време на Студената война. Специален бункер-бомбоубежище. Над нас има шапка от бетон, дебела 2 метра, 20 метра е бездънен, стъпалата са устойчиви при случай на гърмеж ", изясни той.
20 метра подземен, убежището е дало отбрана на хората през 1941-а, Студената война и през днешния ден.
" Тук тези пейки са за сядане. Направихме ги от дървени палети, линолеум, най-елементарното, с цел да починат хората ", прибавя Александър.
Хората оставят торби с имената си, както и бутилки вода, с цел да са подготвени при първата заплаха. А на открито сирените не стопират. Одеса, която чака комендантския час от 8-и вечерта до 10-и сутринта, е притихнала.
" Имаше някакви упования, че няма да гърмят по града, само че тези очаквания се развенчаха. Сега всички схващат, че никой не е в сигурност и че без значение какъв брой надалеч е фронтът, ти си подложен на заплаха да падне накоя бомба върху твоя дом ", споделя Дмитрий Петков от Одеса.
" Аз не влизам по една огромна причина, тъй като моето леговище, е на 15 минути от къщата ми. Когато стигна до него, може да бъде към този момент по-зле. Ако е тежка нощ, мога да легна във ваната или в коридора, по-близко до вратите ", изясни Яков Стойков.
Военните са твърди - Одеса е предпазена. И считат, че оръжието на руснаците привършва.
" Знаем, че удрят с ракети, по-съвременни, от вида " Икс ", които са и по-скъпи, което значи, че запасите им от въоръжения привършват ", съобщи Сергей Братчук, Регионална военна администрация - Одеса.
В града - макар сирените, ракетния обстрел и сраженията край Змийския остров в Черно море - хората се пробват да запазят живота си - доколкото е допустимо - от белезите на войната.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ