В Уикенд винаги сме знаели, че Иво Димчев е гениален

В „ Уикенд ” постоянно сме знаели, че Иво Димчев е талантлив актьор, а около присъединяване му в „ Като две капки вода ” в това се убеждават и всички тези наши сънародници по села и паланки, които не са подозирали какъв ослепителен гений е.

В шоуто за фалшификати 49-годишният чудак печели победа след победа, като последната пристигна в навечерието на 3 март с превъплъщението му в Емил Димитров. Следващия понеделник ексцентричният гей ще влезе в кожата на смуглата мегазвезда на сръбския фолк Миле Китич, само че сме изцяло сигурни, че и с този живописен облик ще се оправи безупречно.

Наш кореспондент се свърза с Иво в края на предходната седмица и го разпита в детайли за изявите му в предаването на Нова и Магърдич Халваджиян. Зададе му обаче и куп въпроси, свързани с персоналния му живот, в това число и такива, касаещи хомосексуализма му и битката му с ХИВ вируса.

 

- Иво, след първата ви победа в „ Като две капки вода “ дарихте паричната премия на ХИВ-позитивни. А идващия път защо ще я дадете?

- Изобщо не е несъмнено, че ще получа премия още веднъж (малко откакто даде изявлението, Иво победи и за повторно в шоуто – с превъплъщението си в краля на българската сцена Емил Димитров - б.р.). Ако ли обаче въпреки всичко имам такава, тя сигурно ще отиде за идея, която оказва помощ на хора със здравословни проблеми. Или пък за лица в затруднено състояние.

- Имахте ли съмнения дали да участвате в „ Капките “?

- Доста бяха съмненията ми, тъй като имитацията е нещо, което не претърпявам в изкуството. Но имайки поради, че иде тирада въпреки всичко за тв шоу, за занимателно предаване с голяма гледаемост, взех решение, че няма какво толкоз да изгубвам – най-вече да се поизложа малко повече. Аз съм много еклектичен като актьор. Чрез конфликта ми с тези облици, които представям в „ Като две капки вода ”, може би ще мога да прибавя нови цветове в своята лична палитра. Освен това имах вяра, че ми се дава късмет да вляза в топ физическа и вокална форма.

- Притеснявате ли се от забележки на журито и солените шегички на водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев-Геро?

- Относно мненията и шегите – не, в никакъв случай не съм имал съмнения или подозрения за психологическия си комфорт. Аз одобрявам черен комизъм. А и съгласно мен едно шоу, което по природа не може да предложи напълно автентично музикално наличие, тъй като е имитационно, би трябвало да има най-малко някакъв детайл на непредвидимост и заостреност в разказа си. Затова в никакъв случай не ми е проблем нито хуморът на водещите, нито шегите на другите участници в предаването. Ако нямаше моменти, в които всички да се усещаме неловко, предаването щеше да е доста еднакво и предвидимо.

- Има ли реализатор, жанр музика или хореография, които биха ви затруднили при имитациите?

- Със сигурност бих имал компликации с хардрока поради нуждата от крещене. Не мисля, че гласът ми би понесъл добре каквато и да е форма на викове. Нямам нужната техника за този вид вокализация. Също по този начин доста се надявам да не ми се наложи да подражавам Тодор Колев. Той е извънредно характерен и това би било голямо предизвикателство за мен.

- Ако успехите в „ Капките ”, какво ще извършите с премията, с колата?

- Предпочитам да не мечтая в тази посока. Ако ли обаче получа колата, най-вероятно ще я продам и ще си съоръжавам лично музикално студио. Имам потребност от такова!

- Докато сте в „ Капките ”, другите ви задължения на назад във времето ли са?

- За страдание – да. Иска ми се да имах повече време да работя върху нови песни, да изсвирвам на пиано, да се приготвям за огромния си концерт в зала 1 на НДК на 12 декември или да вършим с бандата нови аранжименти. До средата на май обаче, уви, няма по какъв начин. По-натам ще се концентрирам върху всички тези неща.

- Заради присъединяване ви в „ Като две капки вода “ ли не успяхте да участвате в състезанието за Евровизия? Дара беше ли ваш любимец за успеха?

- В деня на първата селекция имах разпродадено зрелище в Белгия, в град Гент. Опитах се да договарям с фестивала там, само че не беше допустимо да се анулира или смени датата. Беше прекомерно късно за това. Нямах любимец от поканените за Евровизия, тъй като за мен никой от тях не изпъква по метод, който би могъл да се схване като автентичен в подтекста на този конгрес. Технически доста от тях са страхотни вокалисти, само че това не е конкурс за вокално майсторство, а за ария. Да се избира настрана актьорът и настрана песента не дава отговор на природата на Евровизия. Надявам се следващата година да не повтарят същия формат и артистите да аплайват с истински песни през цялото време. За мен песента и актьорът са едно цяло – там би трябвало да е фокусът. Не върху актьора самичък по себе си или върху песента независимо.

- Получихте извънредна покана за идващия конкурс за български реализатор, който ще показа страната ни на „ Евровизия “. Предполагам, че ще се възползвате от това предложение...

- Разбира се, че ще приема поканата и ще направя най-хубавото, на което съм кадърен, с цел да показва ария, която да подхожда на „ Евровизия “ – и като наличие, и като форма. Надявам се следващата година, преди Българска национална телевизия да разгласи датите на състезанието, да попита поканените актьори за свободните дни в графика им.

- Тази година е юбилейна за вас. Как ще отбележите 50-годишнината си?

- Да, тази година ставам на 50. Ще ознаменувам юбилея с концерта в зала 1 на НДК, за който загатнах. Това си остава най-любимата ми сцена в България.

- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?

- Не, за нищо, което ми се е случило. Единственото, за което мога да скърбя, е в случай че съм наранил или обидил непосредствен човек.

- Как се виждате след 10 години?

- След 10 години желая да съм все по този начин благополучен с работата си, да пребивавам на красиво място, да имам семейство и деца, за които да се грижа... И към този момент да имам най-малко един дует с Адел или с Били Айлиш (смее се).

- Най-невярното изказване, което сте чул или прочел за себе си?

- Много е неверно да се мисли, че аз обичам да предизвиквам хората. Аз просто обичам да приказвам по тематики, които от време на време мнозина считат за несъответствуващи. За мен пък тези тематики са постоянно подобаващи, значими, красиви или най-малкото занимателни. Търся схващане и партньорство, не опозиция. Опитвам се да основа разговор с публиката си и да разширя нейното възприятие за независимост – прочувствена, етична, морална, естетическа. Формално и тематично работата ми от време на време може да е „ на ръба “, само че постоянно работя по най-приятелски метод и с почит, тъй като задачата ми е разговор, а не потрес.

- Какви грижи полагате за външния си тип?

- Опитвам се да не хапвам захар. Обичам йога, стречинг. Също да плавам и да съм в парна сауна. Харесвам миш-маш и боровинки. Не хапвам месо, само че си похапвам риба на драго сърце най-малко един път седмично.

- Носи ли ви негативи откровеността ви?

- Артистичната ми почтеност най-често е възнаградена положително. Аз одобрявам откровеността, когато е комбинирана с добрина, а не с грубост. Колкото по-честен си, колкото повече претендираш, че защитаваш истината, толкоз повече би трябвало да внимаваш да го правиш с почитание към отсрещния. Много постоянно деструктивна експанзия, основана на боязън и неустановеност, облича костюма на „ честността “ и се преструва, че е страж на истината. Трябва да си задоволително сензитивен и умен, с цел да разграничиш градивната от подправената искреност.

- Замисляли ли сте се по какъв начин би протекъл животът ви, в случай че преди години не бяхте отпътували за чужбина, а си бяхте останали в България?

- Не, в никакъв случай. Не мога да си показва да се насилям да заставам на място, където не се усещам вкъщи. Живял съм в Амстердам, Брюксел, Виена, Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис и съм оставал в тези градове толкоз дълго, колкото съм се чувствал удобно. Сега съм в интервал от живота си, в който се усещам най-спокойно в София – покрай фамилията, до родителите ми. Това не ме стопира да пътувам и да работя по целия свят.

- Имало ли стадий в живота ви, когато сте се чувствали по-популярен и скъп в чужбина, в сравнение с в България?

- Преди към 10 години пътувах от фестивал на фестивал и правех турне след турне с 12 разнообразни мои продукции. В този интервал не показвах съвсем нищо от работата си в София или другаде в България – за мен това беше естествено. Но всякога, когато съм представял творчеството си тук, реакцията на българската аудитория е била изцяло съответна и неразлична от тази в чужбина. По принцип не обичам да различавам сред публиките. За мен те са си едни и същи, тъй като аз съм еднакъв актьор, еднакъв човек.

- През 1998-а сте признат да следвате актьорско майсторство в НАТФИЗ. Каква е повода да напуснете половин година по-късно? Не съжалявате ли, че не завършихте класа на проф. Крикор Азарян?

- Бях любопитен да опитам да последвам в НАТФИЗ, само че още първоначално имах чувството, че може би това не е най-хубавото място за мен. Аз към този момент правех актуален спектакъл, основан на това, което бях научил и претърпял в театралната школа на Николай Георгиев. Половин година в академията ми беше задоволителна, с цел да се уверя, че несъмнено не е мястото, в което желая да развъртвам театралното си мислене. Напуснах, това беше естествената ми реакция. Не мисля, че съм изпуснал нещо, тъй като още тогава бях решен да диря личен сценичен език.

- Певец сте, режисьор, хореограф, създател на текстове, актьор и учител. Не е ли мъчно да носите толкоз доста дини под една мишница?

- Ако имаш единствено една мишница – да, мъчно е. Явно аз имам доста. Мисля, че мнозина се подценяват и си мислят, че могат да бъдат сполучливи единствено в една сфера. Аз самият не върша нещата, тъй като съм „ добър “ или „ неприятен “ в тях.

- А за какво ги вършиме?

- Защото се усещам добре, до момента в който ги върша, или тъй като ми дават нещо неповторимо като прекарване и се любувам на процеса. Всяко от тези изразни средства ме слага в друго измерение на художествената действителност. Обичам да населявам разнообразни действителности. А най-забавното е, когато някои от тях се сблъскат и стартират да се подхранват взаимно и като наличие, и като стойност.

- Как приемате неразбирането и отхвърлянето на ваши спектакли?

- Винаги с усмивка. Аз съм представял работите си на доста влиятелни фестивали по света и добре знам цената на това, което върша. Така че рецензията в действителност просто прибавя още един слой стойност и смисъл.

- Най-трудният ви миг в работата?

- Съзнателно да си дам пауза от спектаклите и актуалното изкуство, с цел да дам повече време и фокус на писането на песни и музиката. Това беше сложна стъпка, тъй като нямах никаква гаранция, че ще бъда сполучлив като музикант. Да уравновесявам сред две доста разнообразни кариери – с разнообразни пазари и от време на време разнообразни публики, беше предизвикателно, тъй като не можех да давам задоволително сила и време на нито една от тях. Все се усещаше, че изобличавам едното за сметка на другото. И тази година съм си заречен да не върша нов театър, тъй като в действителност желая да се концентрирам върху музикалната кариера.

- Изпадал ли сте в меланхолия? Ако да, по какъв начин преодолявате такива положения?

- Писането на песни, пианото, рисуването, мисълта за Исус, любовниците, приятелите, разходките в гората – това са моите медикаменти против меланхолия. И против всякаква форма на подозрение в себе си.

- В детските си години сте срещал недоумение измежду връстниците си. Как понесохте вербалната и физическа експанзия, която са проявявали към вас? А простихте ли на татко си, който се е опитал да ви трансформира с плесници?

- Хуморът, литературата и музиката – това бяха моите безвредни бомбоубежища като дете. Отдавна съм дал прошка на татко ми. Понякога на мъжете им би трябвало повече време да пораснат, да намерят мир със личните си страхове и демони. Моят татко порасна. Обичаме се и се разбираме прелестно. Той е страховит човек!

- Кога за първи път сложихте токчета, перука и грим? Как се одобри това от близките и от околните ви?

- Слагах токчета, перука, грим и костюми още в детската градина. И дълги години не стопирах да върша самодейни спектакли и кабаретни осъществявания у дома – за фамилията и за гостите ни. Това беше доста добре признато и бурно приветствано. Щастлив съм, че родителите ми не ме осъждаха на хомофобско равнище, когато правех тези куиър осъществявания като дете. Това ми вдъхна сигурност и ми оказа помощ да вярвам на женската сила в себе си като актьор.

- Кога и по какъв начин разбрахте, че имате увлечение към своя пол? Някога имал ли сте по-близки връзки с жена?

- Винаги съм бил физически притеглен от момчета. Откакто се помня. Опитвал съм доста пъти да имам същото наслаждение и възбуденост с девойки, само че в никакъв случай не беше същото. Не ми беше неприятно – механически ставаше, мога да бъда с дами. Просто нямаше връзка със половия център в мозъка ми.

- Сексуалната ви ориентировка създавала ли ви е проблеми?

- Не и с хората, с които поддържам връзка и с които работя.

- Как реагираха околните ви, когато схванаха за вашата ориентировка?

- Опитах да споделя това с майка ми, когато бях на 18, само че за нея беше доста мъчително и мъчно. Тогава се отхвърлих. Приех, че по тази тематика няма да можем да приказваме. Разбира се, това ме отдалечи от фамилията ми за известно време. Но към 10 години по-късно пристигна верният миг и стана допустимо нашите да схванат, да ме одобряват и да ме обичат подобен, какъвто съм.

- Най-дългата ви връзка? Страдал ли сте в любовта?

- Най-дългата ми връзка беше 7 години. Да, страдал съм извънредно след някои раздели. Сексът постоянно е бил най-хубавото ми лекарство в такива моменти.

- В момента има ли човек до вас? Щастлив ли сте в персонален проект?

- В момента съм самичък. Обичам тишината. Научих се да се любувам и на това да съм самичък, и на това да съм във връзка. Сега съм самичък и ми е хубаво. Ако намеря човек, с който ще се усещам по едно и също време разчувствуван и спокоен – ще ми е хубаво и тогава. И двете положения са естествени. Не можеш и не би трябвало принудително да се опитваш да влезеш нито в едното, нито в другото.

- Когато сте във връзка, ревностен ли сте?

- Понякога съм ревностен и не мога да се претърпявам, тъй като знам, че е от неустановеност и ниско самочувствие. Но това е и нещото, което обичам най-вече във всяка връзка - бързо, бързо се срещаш със личните си страхове и би трябвало да се оправиш с тях. Всяка връзка е едно увеличаващо огледало, сериозен урок по човещина. Така че... чакам с интерес идващия урок.

- Мнението ви за секса против възнаграждение?

- Никога не съм крил, че съм работил в секс клуб, когато бях на 19.

- Това не е ли просото слух?

- Не, в противен случай, истина е. Никога не съм го крил. Станах продажница в един клуб. Беше за малко, имах единствено пет клиента. Беше доста занимателно. Когато сводника ме караше по адресите, слушах класическа музика. Изпитвам почитание към секс служащите. Дори съм написал ария по тематиката – споделя се „ Старост-нерадост “ и е една от обичаните ми.

- През 2006 година стартирате да се лекувате от ХИВ. Каква беше първата ви реакция, когато чухте диагнозата?

- За мен не беше мъчно да приема, че съм ХИВ-позитивен, тъй като знаех, че има лекуване, което прави вируса неоткриваем и изцяло безвреден. Проблемите ми започнаха, когато черният ми дроб не понасяше лечението първите две-три години. След това прекосих на различен тип лекуване, което беше окей за организма ми. Оттогава нямам странични резултати. Терапията е единствено едно хапче дневно и ме прави изцяло здрав и безвреден за сътрудниците ми.

- Колко време ви беше належащо, с цел да се излекувате?

- Когато започнеш терапия, след към месец вирусът става неоткриваем. След няколко месеца имунната ти система пък се връща към естествените си равнища.

- Знаете ли по какъв начин сте се заразили? Днес бихте ли правили секс без кондом?

- Предполагам, че съм се заразил от човек, който даже не е знаел, че има ХИВ. Всичките ми гаджета са ХИВ-негативни и сме правили секс без презерватив, тъй като за тях е изцяло безвредно, стига аз да си взимам лечението. Хапчето прави невероятно вирусът да оцелява в кръвта или семенната течност и на практика го няма в тялото.

- Най-дългият интервал, в който не сте се прибирал в България?

- Независимо какъв брой надалеч съм живял, постоянно съм намирал време да се връщам в България през месец-два – поради фамилията, приятелите и работата ми.

- Как минава денят ви в Щатите и надлежно в България?

- Кафе, йога, плуване, доста пеене, голямо количество имейли и връзки с фестивали и всевъзможни хора по работа, обществени мрежи, подготовки... А в по-добри дни, в случай че е дал Бог - прекрасен секс.

- Как си почивате най-пълноценно?

- Докато съм безсънен, не почивам. Не ми е нужно. Сцената е най-хубавата терапия.