Защо още не е разгадан езикът на траките
В учебниците по история изучавахме, че българският народ е формиран от три етноса или народности – траки, българи и славяни. Траките, по време на основаване на българската страна, били съвсем изчезнали, а дребни групи се били запазили по високите планини, романизирани и елинизирани, след 6-7 вековното римско наличие на Балканите. Българите, или по-точно прабългарите, били няколко десетки хиляди индивида, които говорили на прабългарски, тюркски език. Основната маса били славяните – няколко милиона на Балканите. И няма по какъв начин да е било другояче, нали през днешния ден приказваме на език, които макар своята специфичност ( най-много граматична) е въпреки всичко език от славянската група.
Години и десетилетия наред полемиката за нашата ранна история беше средоточена върху произхода, езика и броя на така наречен прабългари. С тези въпроси се изчерпваше всичко, което е належащо, с цел да разберем нашата същинска история. Само че основният въпрос се оказа въпросът за езика на траките, на милионното тракийско население. Този език, определян за нещо приблизително сред старогръцки, албански и арменски, беше включен в огромното (индо)-европейско семейство на езиците, само че единствено до такава степен. Нищо съответно и нищо повече науката не можеше да каже за него, макар че непокътнатите думи от езика на траките са стотици, да не кажем хиляди…
Преди епохи е изказано мнението, че езикът на траки и сродните с тях илири, даки, скити, венети, малоазийски мизи и фриги и така нататък е в действителност славянски език или по-точно казано основа на това, което през днешния ден назоваваме славянски езици. Но тази визия е отхвърлена от господстващата в Европа немско-австрийската научна школа, от 18-19-20 век. Кое прави въпреки всичко тематика за езика на траките сложна за разрешаване?
По въпроса за оскъдността на тракийски писмени монументи е писано много, само че един различен въпрос даже не е засяган в проучванията на нашите езиковеди. Това е въпросът за изписването на многочислените към две-три хиляди тракийски думи и имена от всевъзможен тип. Тези имена на градове, реки, планини, местности, хора, богове, предмети, животни, растения и така нататък са достигнали до нас записани главно на старогръцки език, благодарение на двадесет и четири буквената старогръцка писменост. Една по-малка част от имената са достигнали до нас записани на латински, също в лимитираните благоприятни условия на латинската писменост.
Езиковедите прескачат или просто не помнят този факт, макар че той е от доста огромно значение. Още огромният академик Вилхелм Томашек, чех работил в Австо-Унгария през 19 век, обръща внимание на този факт, като споделя, че тракийските думи са достигнали до нас в гръцко или латинско „ преоформяне”. Вилхелм Томашек добавя, че в случай че човек се опита да запише арменски, или славянски, или арийски думи с гръцката писменост, незабавно ще разбере ясно неадекватността на тази задача. Според него тракийската тирада без подозрение е имала звуци като ž (ж), dz (дз), dž (дж), c (ц), č (ч),š (ш), които гръцкият с тъга посредством ζ, τζ, σ, σσ, ξ е могъл да изрази.
Всичко това в действителност е добре известно от средновековната ни история. През девети век, в съчинението познато като „ За буквите” ( О писменехъ), българският създател е обърнал изключително внимание върху този въпрос. Той споделя, че когато славяните били покръстени, те били принудени да пишат с римски и гръцки букви без устроение. „ Но по какъв начин може да се написа добре с гръцки букви” възкликва средновековният български литератор „ БОГЪ или ЖНВѠТЪ или ЗѢЛѠ или ЦРЬКОВЬ или YAANHE или ШНРѠТА или IAДЬ или ѪДОУ или ЮNОСТЪ или ѪЗЫКЪ и други тям сходни.” И фактически, това е доста мъчно и води до огромно деформиране, по огромно даже и от това, което назоваваме шльокавица през днешния ден – изписването на български текст с латински букви и други знаци.
Един от дребното откриватели на тракийския език, които обръщат категорично внимание на казаното нагоре, е Георги Сотиров, чиито писания излизат на британски език във втората половина на 20 век, в Канада. В проучването си „ Славянски имена в гръцките и римски антични паметници” Георги Сотиров прави следната сериозна спогодба по този въпрос, като споделя, че нито гръцката нито латинската писменост са основани с оглед да предадат акуратно звуците на непознатите или по този начин наречените безчовечен езици. Славянските гласни Ъ и Ы просто не съществуват, нито в гръцки нито в латински. Гърците предават Ы със ОI, римляните като чисто I. Съгласните В и V ( кирилски Б и В) били неразличими в гръцки, чиято писмен знак „ бета”(или „ вита”) има фонетична стойност на британското W. Така когато гърците трябвало да напишат името на император Веспасиан те пишели Ouespasianos; Валенс ставал на гръцки Oualês. Гърците били изключително затруднени от шипящите звуци, като тези изразени с кирилските букви Ж, Ч и Ш, които те не са могли да чуят ясно, да не приказваме за това да произнесат и да запишат правилно. Като има това поради, учещият типичен гръцки няма въобще проблеми да разпознае, че гръцката дума Sito значи в действителност Жито.”
Също по този начин приказваме освен за невъзможността за предаване на непознати думи посредством гръцка и латинска писменост, само че и за това, че за гръцки и латински създатели тези непознати думи и имена са на процедура неразбираеми. Тези думи са били и с неразбираема за тях етимология и въобще неразбираеми като звучене. Отново Георги Сотиров дава образец с римския създател Дион Касий, който отбелязва за усложнението, което римляните, по времето на император Траян, имали с имената от Червено море. Малко по-рано римските писатели Страбон, говорейки за племената в Пиринеите, и Плиний Стари, говорейки за Андалусия, се натъкнали на същия проблем. Отново Плиний, когато приказва за Илирия, сегашните западни Балкани, отбелязва: „ Малко от тези имена си заслужават да бъдат упоменати, нито пък техните имена са лесни за произнасяне”.
Към днешна дата както и в предишното, имаме изобилни образци на срещата сред славянската и гръцката лексикална и граматична системи. Старите славяно-български имена на редица градове, села, планини, реки, местности в по южните елементи на Балканите, който през днешния ден са част от Република Гърция, са получили такова преоформяне, както споделя Вилхелм Томашек, и такова приплъзване на звуковото наличие, че остарялата основа е мъчно да бъде разпозната.
Така да вземем за пример град Воден, име което е ясно за всеки българин и славянин (идва от думата „ вода”), през днешния ден е публично прочут с името Едеса (Έδεσσα). Основата на това име е остарялото име Воден, само че в гръцкото наименование това е мъчно разпознаваемо, изключително в случай че през днешния ден не знаехме първоизточника на името. Отново на гръцки, името на град Костур е преоформено на Кастория (Καστοριά). При новото (гръцко) име се получава и едно комплициране на етимологията сред думите „ кост”, „ костур”, „ кастел”, „ скеля” и така нататък, по тази причина и езиковедите ненужно спорят по въпроса коя е първоосновата на името. Основата на гръцкото Кастория е точно остарялото име Костур.
Тези близки до нашето време образци демонстрират какво се е случвало в древността. Но това в действителност не прави задачата на откривателите по-лесна. Древните имена от трако-илирийски темперамент, достигнали до нас през гръцка редакция плюс от време на време преосмисляне на името е мъчно да бъдат разгадани.
Има и още една причина, която затруднява разгадаването на тракийския език и тя касае самите нас - българските учени и откриватели. Има образци, в които тракийското завещание, макар изброените замъгляващи фактори, прозира ясно под булото на вековете и хилядолетията. Само че в такива случаи като че ли се прави умишлен опит за неговото замъгляване.
Малката римска провинция Превалис (Prevalis), разпростряла се върху територията на днешна Черна гора, носи едно прекомерно ясно, даже и за неспециалиста име, който вижда в Превалис името Превала (в смисъл също и на Предела). И името фактически значи тъкмо това. За да се замъгли тази изясненост обаче, в нашата научна литература, името на тази провинция се дава като Превалитанa (Praevalitana,) или Превалиана (Prevaliana), или даже Превалитания. Така мъчно за експерта, а още по-трудно за неспециалиста, е да търси тук думата „ превал”. Самите градове в тази провинция, както прочее и на още доста места на Балканите, носят като през Средновековието, по този начин и до през днешния ден все същите имена, от римско време, някои с явен славянски генезис.
Например средновековната Дукля е античният град Доклеа (Doklea), град Будва е записван през Античността като Бутуа (Buthua), Шкодра като Скадър (Skadar), Рисан е античният Ризиниум (Risinium) и така нататък Хърватският град Солин е илирийска и далматинска Салона (Salona), дума произлизаща от „ сол” или „ слънце”, императорският град Ниш е античният Наусус (Naissus), дума идваща от „ низина” и производни, в същият този смисъл, средновековният Средец е античната, антична Сердика (Serdica), с ясно значение на името „ средище” или „ среда”, град Солун е античният Салоника (Salonica), с евентуално значение „ слънчев”, днешно Скопие е античният град Скупи (Scupi), град Щип е античният Астибо (Astibo) и така нататък и тъй наречените
Един доста характерен образец е с античното име на планината Витоша. В нашата научна литература това име се дава като Скомброс, както е било записано името от древногръцките учени. Само че още през първи век римлянинът Плиний Стари записва името като Скопиус (Scopius). В това име обаче е прекомерно явна връзката с други сходни имена, като да вземем за пример Скопие, а също и връзката с името шопи, шоплук и така нататък Точно по тази причина разновидността Скопиус на античното име на Витоша не се избира - тъй като би породил доста въпроси и потребност от пояснение - и не се отразява в научната литература, където продължава да написа за планината Скомброс. Името граовци, с което се назовава днешното население в една обширна област южно от Софийското (Сердикийското) поле е на процедура същото, с което е записано названието на това население от античните създатели – (а)гриани или (а)гриане - граовци.
Също по този начин, макар че тази наклонност в последно време отпада, продължаваме в допълнение да потъмняваме доста тракийски имена като слагаме типичната гръцката настъпва или окончание –с. Така името цар Севт, става Севтес, цар Раскупор, става Раскупорис, цар Котел става Котелас и така нататък Тази наклонност в последно време не е толкоз изразена, само че продължава да се среща в научната и в известната литература.
Години и десетилетия наред полемиката за нашата ранна история беше средоточена върху произхода, езика и броя на така наречен прабългари. С тези въпроси се изчерпваше всичко, което е належащо, с цел да разберем нашата същинска история. Само че основният въпрос се оказа въпросът за езика на траките, на милионното тракийско население. Този език, определян за нещо приблизително сред старогръцки, албански и арменски, беше включен в огромното (индо)-европейско семейство на езиците, само че единствено до такава степен. Нищо съответно и нищо повече науката не можеше да каже за него, макар че непокътнатите думи от езика на траките са стотици, да не кажем хиляди…
Преди епохи е изказано мнението, че езикът на траки и сродните с тях илири, даки, скити, венети, малоазийски мизи и фриги и така нататък е в действителност славянски език или по-точно казано основа на това, което през днешния ден назоваваме славянски езици. Но тази визия е отхвърлена от господстващата в Европа немско-австрийската научна школа, от 18-19-20 век. Кое прави въпреки всичко тематика за езика на траките сложна за разрешаване?
По въпроса за оскъдността на тракийски писмени монументи е писано много, само че един различен въпрос даже не е засяган в проучванията на нашите езиковеди. Това е въпросът за изписването на многочислените към две-три хиляди тракийски думи и имена от всевъзможен тип. Тези имена на градове, реки, планини, местности, хора, богове, предмети, животни, растения и така нататък са достигнали до нас записани главно на старогръцки език, благодарение на двадесет и четири буквената старогръцка писменост. Една по-малка част от имената са достигнали до нас записани на латински, също в лимитираните благоприятни условия на латинската писменост.
Езиковедите прескачат или просто не помнят този факт, макар че той е от доста огромно значение. Още огромният академик Вилхелм Томашек, чех работил в Австо-Унгария през 19 век, обръща внимание на този факт, като споделя, че тракийските думи са достигнали до нас в гръцко или латинско „ преоформяне”. Вилхелм Томашек добавя, че в случай че човек се опита да запише арменски, или славянски, или арийски думи с гръцката писменост, незабавно ще разбере ясно неадекватността на тази задача. Според него тракийската тирада без подозрение е имала звуци като ž (ж), dz (дз), dž (дж), c (ц), č (ч),š (ш), които гръцкият с тъга посредством ζ, τζ, σ, σσ, ξ е могъл да изрази.
Всичко това в действителност е добре известно от средновековната ни история. През девети век, в съчинението познато като „ За буквите” ( О писменехъ), българският създател е обърнал изключително внимание върху този въпрос. Той споделя, че когато славяните били покръстени, те били принудени да пишат с римски и гръцки букви без устроение. „ Но по какъв начин може да се написа добре с гръцки букви” възкликва средновековният български литератор „ БОГЪ или ЖНВѠТЪ или ЗѢЛѠ или ЦРЬКОВЬ или YAANHE или ШНРѠТА или IAДЬ или ѪДОУ или ЮNОСТЪ или ѪЗЫКЪ и други тям сходни.” И фактически, това е доста мъчно и води до огромно деформиране, по огромно даже и от това, което назоваваме шльокавица през днешния ден – изписването на български текст с латински букви и други знаци.
Един от дребното откриватели на тракийския език, които обръщат категорично внимание на казаното нагоре, е Георги Сотиров, чиито писания излизат на британски език във втората половина на 20 век, в Канада. В проучването си „ Славянски имена в гръцките и римски антични паметници” Георги Сотиров прави следната сериозна спогодба по този въпрос, като споделя, че нито гръцката нито латинската писменост са основани с оглед да предадат акуратно звуците на непознатите или по този начин наречените безчовечен езици. Славянските гласни Ъ и Ы просто не съществуват, нито в гръцки нито в латински. Гърците предават Ы със ОI, римляните като чисто I. Съгласните В и V ( кирилски Б и В) били неразличими в гръцки, чиято писмен знак „ бета”(или „ вита”) има фонетична стойност на британското W. Така когато гърците трябвало да напишат името на император Веспасиан те пишели Ouespasianos; Валенс ставал на гръцки Oualês. Гърците били изключително затруднени от шипящите звуци, като тези изразени с кирилските букви Ж, Ч и Ш, които те не са могли да чуят ясно, да не приказваме за това да произнесат и да запишат правилно. Като има това поради, учещият типичен гръцки няма въобще проблеми да разпознае, че гръцката дума Sito значи в действителност Жито.”
Също по този начин приказваме освен за невъзможността за предаване на непознати думи посредством гръцка и латинска писменост, само че и за това, че за гръцки и латински създатели тези непознати думи и имена са на процедура неразбираеми. Тези думи са били и с неразбираема за тях етимология и въобще неразбираеми като звучене. Отново Георги Сотиров дава образец с римския създател Дион Касий, който отбелязва за усложнението, което римляните, по времето на император Траян, имали с имената от Червено море. Малко по-рано римските писатели Страбон, говорейки за племената в Пиринеите, и Плиний Стари, говорейки за Андалусия, се натъкнали на същия проблем. Отново Плиний, когато приказва за Илирия, сегашните западни Балкани, отбелязва: „ Малко от тези имена си заслужават да бъдат упоменати, нито пък техните имена са лесни за произнасяне”.
Към днешна дата както и в предишното, имаме изобилни образци на срещата сред славянската и гръцката лексикална и граматична системи. Старите славяно-български имена на редица градове, села, планини, реки, местности в по южните елементи на Балканите, който през днешния ден са част от Република Гърция, са получили такова преоформяне, както споделя Вилхелм Томашек, и такова приплъзване на звуковото наличие, че остарялата основа е мъчно да бъде разпозната.
Така да вземем за пример град Воден, име което е ясно за всеки българин и славянин (идва от думата „ вода”), през днешния ден е публично прочут с името Едеса (Έδεσσα). Основата на това име е остарялото име Воден, само че в гръцкото наименование това е мъчно разпознаваемо, изключително в случай че през днешния ден не знаехме първоизточника на името. Отново на гръцки, името на град Костур е преоформено на Кастория (Καστοριά). При новото (гръцко) име се получава и едно комплициране на етимологията сред думите „ кост”, „ костур”, „ кастел”, „ скеля” и така нататък, по тази причина и езиковедите ненужно спорят по въпроса коя е първоосновата на името. Основата на гръцкото Кастория е точно остарялото име Костур.
Тези близки до нашето време образци демонстрират какво се е случвало в древността. Но това в действителност не прави задачата на откривателите по-лесна. Древните имена от трако-илирийски темперамент, достигнали до нас през гръцка редакция плюс от време на време преосмисляне на името е мъчно да бъдат разгадани.
Има и още една причина, която затруднява разгадаването на тракийския език и тя касае самите нас - българските учени и откриватели. Има образци, в които тракийското завещание, макар изброените замъгляващи фактори, прозира ясно под булото на вековете и хилядолетията. Само че в такива случаи като че ли се прави умишлен опит за неговото замъгляване.
Малката римска провинция Превалис (Prevalis), разпростряла се върху територията на днешна Черна гора, носи едно прекомерно ясно, даже и за неспециалиста име, който вижда в Превалис името Превала (в смисъл също и на Предела). И името фактически значи тъкмо това. За да се замъгли тази изясненост обаче, в нашата научна литература, името на тази провинция се дава като Превалитанa (Praevalitana,) или Превалиана (Prevaliana), или даже Превалитания. Така мъчно за експерта, а още по-трудно за неспециалиста, е да търси тук думата „ превал”. Самите градове в тази провинция, както прочее и на още доста места на Балканите, носят като през Средновековието, по този начин и до през днешния ден все същите имена, от римско време, някои с явен славянски генезис.
Например средновековната Дукля е античният град Доклеа (Doklea), град Будва е записван през Античността като Бутуа (Buthua), Шкодра като Скадър (Skadar), Рисан е античният Ризиниум (Risinium) и така нататък Хърватският град Солин е илирийска и далматинска Салона (Salona), дума произлизаща от „ сол” или „ слънце”, императорският град Ниш е античният Наусус (Naissus), дума идваща от „ низина” и производни, в същият този смисъл, средновековният Средец е античната, антична Сердика (Serdica), с ясно значение на името „ средище” или „ среда”, град Солун е античният Салоника (Salonica), с евентуално значение „ слънчев”, днешно Скопие е античният град Скупи (Scupi), град Щип е античният Астибо (Astibo) и така нататък и тъй наречените
Един доста характерен образец е с античното име на планината Витоша. В нашата научна литература това име се дава като Скомброс, както е било записано името от древногръцките учени. Само че още през първи век римлянинът Плиний Стари записва името като Скопиус (Scopius). В това име обаче е прекомерно явна връзката с други сходни имена, като да вземем за пример Скопие, а също и връзката с името шопи, шоплук и така нататък Точно по тази причина разновидността Скопиус на античното име на Витоша не се избира - тъй като би породил доста въпроси и потребност от пояснение - и не се отразява в научната литература, където продължава да написа за планината Скомброс. Името граовци, с което се назовава днешното население в една обширна област южно от Софийското (Сердикийското) поле е на процедура същото, с което е записано названието на това население от античните създатели – (а)гриани или (а)гриане - граовци.
Също по този начин, макар че тази наклонност в последно време отпада, продължаваме в допълнение да потъмняваме доста тракийски имена като слагаме типичната гръцката настъпва или окончание –с. Така името цар Севт, става Севтес, цар Раскупор, става Раскупорис, цар Котел става Котелас и така нататък Тази наклонност в последно време не е толкоз изразена, само че продължава да се среща в научната и в известната литература.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ