В учебниците пише, че еволюционните процеси са дълги и са

В учебниците написа, че еволюционните процеси са дълги и са нужни епохи, с цел да се промени нещо осезателно и значимо. Но през 80-те години на предишния век в централен Мозамбик бракониерството на слонова кост се оказва мощен постепенен катализатор. Резултатът е - трагичен растеж на женските африкански слонове, родени без бивни.
Неочакваният исторически ускорител на еволюцията е Гражданската война в Мозамбик, кървясъл и жесток спор сред 1977 и 1992 година, в който жертви са близо 1 милион души и биоразнообразието в района е опустошено. В националния парк Горонгоса, ситуиран в сърцето на страната, броят на огромните тревопасни животни – в това число слонове, хипопотами, биволи, зебри и антилопи гну – е намалял с над 90 % по време на интервала на кръвопролитията. 
Унищожаването на местообитанията и разпадането на планове за запазване на изчезващи типове довеждат до гибелта им, само че интензивното бракониерство може би е основният фактор. Както държавните сили (FRELIMO), по този начин и антикомунистическите бунтовници (RENAMO) несметно ловуват слонове в страната, с цел да получат слонова кост, скъп запас, който можеше да бъде продаден на черния пазар, с цел да финансира всеки неговата идея.
Конфликтът продължава 15 години, само че остава дълготраен отпечатък върху популацията на слоновете в Горонгоса. Проучване от 2021 година, оповестено в списание Science, сочи, че честотата на женските без бивни се е повишила от 52 слона (18,5 % от общата популация) в предвоенния интервал до 108 (50,9 % от популацията) в следвоенния интервал.

Използвайки статистически разбор, откривателите са съумели да покажат, че това повишаване на неналичието на бивни е директен резултат от бракониерството. Просто казано: доста огромна е вероятността слоновете без бивни да оцелеят в интервала на компликации и по този метод да предадат своите гени на идващите генерации, които на собствен ред без скъпия запас към този момент не са забавна плячка.  

Загубата на бивни измежду слоновете на Горонгоса е прегледен образец за това по какъв начин естественият асортимент от време на време може да ни връхлети мощно и бързо. Също по този начин е значимо увещание, че някои от най-мощните еволюционни сили не произтичат единствено от катаклизми в естествения свят, само че и от дейностите на хората. 
За да разберем по-добре тези комплицирани взаимоотношения, може би е време да осъзнаем, че „ човешкият свят “ не е толкоз обособен от „ естествения свят “, както постоянно обичаме да мислим. 

„ Едно рисково обществено събитие (в този случай война), което провокира заличаване на слонове, ясно показва свързаността сред човешките общества и еволюционните процеси при други форми на живот. Чрез другите култури, стопански системи, лекарствени средства, инфраструктури и други постижения на човечеството, обществата са задействали механизми, които в никакъв случай до момента не са били следени “, пишат Крис Т. Даримонт и Фани Пелетие в  публикация „ Перспективи “, съпътстваща изследването от 2021 година

Източник