От какво му трябва на човек до за 25 лева е твоя. Защо има сексизъм в български реклами
В тях дамите са полови обекти или положителни домакини. Разхождат се разголени по плажа, оферират „ кафенце и сметанка “, подготвят салата за ракията на мъжа. Компании и институции в България от години вършат сексистки реклами. Понякога провокират гневни реакции, само че не престават с още от същото.
Млад мъж влиза с татко си в клон на Центъра за градска подвижност ( ЦГМ ) в София. Зад гишето седи жена – служителка на ЦГМ.
„ За 25 лв. е твоя “, споделя бащата, а младежът поглежда дамата с взор, който допуска сантиментални мечти.
„ Картата, бе, картата “, прецизира бащата. Разбира се, че става въпрос за младежка месечна карта за градския превоз, която се предлага за 25 лв..
Това е сюжет от на ЦГМ, която беше оповестена в обществените мрежи в края на юни.
Видеото провокира отвращение. Българската платформа към Европейското женско лоби ( ЕЖЛ ) написа до ЦГМ, кмета на София Васил Терзиев и обществения министър Борислав Гуцанов .
Според ЕЖЛ в рекламата дамата е „ сведена до обект на мъжко владеене против възнаграждение, което е надълбоко унизително, вулгарно и дискриминационно “. Затова организацията изиска евакуиране на рекламата, обществено опрощение и смяна в стандартите на ЦГМ. Призивът беше подсилен от ( БФЖ ).
Разбираме, че това е опит за комизъм, само че не го намираме за смешно.Александра Димитрова-Ненова
„ Разбираме, че това е опит за комизъм, само че не го намираме за смешно “, сподели пред Свободна Европа Александра Димитрова-Ненова от ЕЖЛ.
От ЦГМ на организацията, че рекламата следва „ комичен и леко самоироничен метод “ и не са вложили „ никакви внушения, които биха могли да се поясняват kamo cekсистки, обидни или дискриминиращи “.
По-рано, в отговор до, от ЦГМ споделиха, че съжаляват, „ в случай че някой се е почувствал обиден “ от видеото, което е направено непринудено от чиновници. Свободна Европа също изпрати въпроси до ЦГМ, само че не получи отговори.
Реклами с сходно отношение към дамите в България има от години – „ от дами, които вадят перилни препарати от бални рокли, до сладоледи, мастики, заеми и всевъзможни други артикули и услуги с обидни за дамите послания “, сподели изпълнителната директорка на БФЖ Надежда Дерменджиева .
„ Човек би трябвало от дребен да бъде теоретичен, че избрани неща са неприемливи. Ние не го вършим и резултатът е повече сходни реклами и смешки. А това рефлектира в казуса с насилието “, сподели и социоложката Йоана Павлова .
Сексистките реклами през годините
В рекламите със сексистки послания през последните 25 години дамата е показана или като полов обект, който мъжът желае да има, или като добра стопанка, която готви, пере, чисти.
В началото на века се появява реклама на бира „ Загорка “ със слоган: „ Какво му би трябвало на човек – нова кола, блага жена и една добра бира “.
През 2001 година бизнесдамата Величка Христева от Пловдив завежда против „ Загорка “ дело за 100 000 лв., като твърди, че слагането на дамата паралелно до колата и бирата е засегнатост за женския пол.
Искът не съумява, само че има още реакции – от асоциация „ Анимус “ също съдят „ Загорка “, а Съветът за електронни медии ( Съвет за електронни медии ) споделя, че рекламата „ вади дамата от понятието за човек и я слага в един ред с вещното обграждане на мъжа, което би могло да се пояснява като детайл на полова дискриминация “. Решенията на съда са спорни – част са в интерес на дамите, други – в интерес на „ Загорка “.
През 2007-2008 година нашумяват рекламните на мастика „ Пещера “ – „ Страст на кристали “ и „ Сезонът на дините “. В тях мъже пият мастика на плажен бар, до момента в който оглеждат разголена жена – постоянно известна поп-фолк певица.
През 2009 година 13 дами подават тъжби в Комисията за отбрана от дискриминация ( КЗД ) против акциите на „ Пещера “ с аргумента, че са дискриминиращи към дамите. Казусът стига и до Европейския съд по правата на индивида ( Европейски съд по правата на човека ). Въпреки тези реакции мастика „ Пещера “ продължава да прави в същия дух и до през днешния ден.
Жената е полов обект и в серия реклами на водка „ Флирт “ със слогана „ Действай “, както и в на сиренето „ Булка “. В нея на фона на поп-фолк музика мъж заговаря жена с очебийно обилен бюст, която носи табла със сирене. Изпуска парче в деколтето си и след това го подава на мъжа, откакто той ѝ споделя „ Дай туй сиренце на батко “.
През 2018 година студентската телевизия „ Алма матер “ към Софийския университет, с който се търсеха нови попълнения към екипа. В клипа млада жена предлага „ кафенце и сметанка “ на тогавашният шеф на малкия екран Башар Рахал , до момента в който той я оглежда. Тогава Рахал сподели, че опитът за комизъм в рекламата съставлява „ жлъч и самоирония “.
Други компании залагат на стандарти, свързани с дамата като стопанка. на ракията „ Пещерска гроздова “ със слогана „ Мека топлота “ демонстрира мъж, който цепи дърва, до момента в който жена му подготвя салата. След като завършва, мъжът си сипва ракия, а дамата му сервира салатата.
Една от рекламите на бира „ Каменица “ с известния слоган „ Мъжете знаят за какво “ показва мъже, които поливат цветя, гледат сантиментални филми, простират. Рекламата споделя, че „ същинският мъж е в заплаха “, тъй като прави такива действия. Затова мъжете „ споделят „ не “ и излизат на „ митинг “ с бири в ръка. Финалното обръщение е: „ Да отворим „ Каменица “. Да спасим мъжа. “
През 2024 година „ Медикс “ излезе с реклама с надпис: „ Пяната, от която се вълнува той “ – със фотография на пяна от бира, и „ Пяната, от която се вълнувам аз “ (жената) – със фотография на пяна от препарат за миене на съдове.
Мебелната компания „ Еником “ пък пусна билборд със слоган „ Мястото на дамата е на остров “ и кадър на жена, седнала върху кухненски остров.
Какъв е казусът
„ Такива послания поддържат просвета, в която сексизмът се възприема като позволен комизъм, а не като първична форма на дискриминация, която основава среда, благоприятстваща полово основаното принуждение “, гласи позицията на ЕЖЛ против рекламата на ЦГМ.
Българският комизъм е кондензиран с сходен сексизъм.Йоана Павлова
„ Българският комизъм е кондензиран с сходен сексизъм. В множеството вицове дамата постоянно е по-глупавата “, сподели социоложката Йоана Павлова. Тя изследва тематики, свързани с правата на дамите, в това число метода, по който рекламите и развлекателният бизнес образуват стандарти.
„ Една смешка, в която да ви обяснят, че тъй като сте руса, сте лишена от умствени качества, по-късно може да прерасне в пестник, тъй като сте жена и би трябвало да си затваряте устата “, добави Павлова.
Според ЕЖЛ в рекламата на ЦГМ има и други проблеми – с изключение на сексисткото наличие, притеснително е, че е ориентирана най-вече към младежи, както и че идва от обществена институция.
Защо наклонността продължава
В си „ Да отгледаш неравноправие, или джендър идентичности в българската реклама “ от 2010 година проф. Милена Кирова написа:
„ Сексистката реклама (...) се трансформира в учебно заведение по импровизиран феминизъм, роден от елементарното възприятие за оскърбление “.
Въпреки това сходни реклами не престават да се вършат и през днешния ден, 15 години по-късно.
„ Чувствителността в България по тематики, свързани със сексизма и женските права, е много ниска “, сподели Павлова и добави, че рекламите работят в двете посоки.
От една страна, показват мечтана реалност, която те кара да искаш да купиш съответния артикул. Но от друга, с цел да са сполучливи, би трябвало да „ дават отговор на съществуващите към този момент настройки “. Така рекламите със сексистки стандарти затварят този „ циничен кръг “.
Според Надежда Дерменджиева от БФЖ измежду аргументите да има такива реклами е неналичието на качествено обучение за равенството на половете, както и това, че виновни институции като КЗД и Съвет за електронни медии постоянно остават „ извънредно нечувствителни към казуса “.
Според Павлова роля имат и политическите процеси през последните години, „ които насаждат оценка за феминизма като нещо неприятно “. Пример за това беше реакцията против ратификацията на Истанбулската спогодба (ИК) през 2018 година Вълната от дезинформация за „ пробутване на джендър идеология “, която се надигна тогава, в последна сметка докара до оповестяването на ИК за противоречаща на Конституцията.
За доста хора видеото на ЦГМ може да наподобява просто като „ следващата глупава реклама “, сподели Павлова. Но приемането на такова наличие за обикновено „ може да докара от дребни злоупотреби до рисково повлияване на публичното мнение “, сподели Дерменджиева.
Експертките са съгласни, че ключът да спрат да се вършат сексистки реклами е в по-доброто обучение. Според Павлова е нужно и по-стриктно използване на регулациите, които към този момент съществуват.
Млад мъж влиза с татко си в клон на Центъра за градска подвижност ( ЦГМ ) в София. Зад гишето седи жена – служителка на ЦГМ.
„ За 25 лв. е твоя “, споделя бащата, а младежът поглежда дамата с взор, който допуска сантиментални мечти.
„ Картата, бе, картата “, прецизира бащата. Разбира се, че става въпрос за младежка месечна карта за градския превоз, която се предлага за 25 лв..
Това е сюжет от на ЦГМ, която беше оповестена в обществените мрежи в края на юни.
Видеото провокира отвращение. Българската платформа към Европейското женско лоби ( ЕЖЛ ) написа до ЦГМ, кмета на София Васил Терзиев и обществения министър Борислав Гуцанов .
Според ЕЖЛ в рекламата дамата е „ сведена до обект на мъжко владеене против възнаграждение, което е надълбоко унизително, вулгарно и дискриминационно “. Затова организацията изиска евакуиране на рекламата, обществено опрощение и смяна в стандартите на ЦГМ. Призивът беше подсилен от ( БФЖ ).
Разбираме, че това е опит за комизъм, само че не го намираме за смешно.Александра Димитрова-Ненова
„ Разбираме, че това е опит за комизъм, само че не го намираме за смешно “, сподели пред Свободна Европа Александра Димитрова-Ненова от ЕЖЛ.
От ЦГМ на организацията, че рекламата следва „ комичен и леко самоироничен метод “ и не са вложили „ никакви внушения, които биха могли да се поясняват kamo cekсистки, обидни или дискриминиращи “.
По-рано, в отговор до, от ЦГМ споделиха, че съжаляват, „ в случай че някой се е почувствал обиден “ от видеото, което е направено непринудено от чиновници. Свободна Европа също изпрати въпроси до ЦГМ, само че не получи отговори.
Реклами с сходно отношение към дамите в България има от години – „ от дами, които вадят перилни препарати от бални рокли, до сладоледи, мастики, заеми и всевъзможни други артикули и услуги с обидни за дамите послания “, сподели изпълнителната директорка на БФЖ Надежда Дерменджиева .
„ Човек би трябвало от дребен да бъде теоретичен, че избрани неща са неприемливи. Ние не го вършим и резултатът е повече сходни реклами и смешки. А това рефлектира в казуса с насилието “, сподели и социоложката Йоана Павлова .
Сексистките реклами през годините
В рекламите със сексистки послания през последните 25 години дамата е показана или като полов обект, който мъжът желае да има, или като добра стопанка, която готви, пере, чисти.
В началото на века се появява реклама на бира „ Загорка “ със слоган: „ Какво му би трябвало на човек – нова кола, блага жена и една добра бира “.
През 2001 година бизнесдамата Величка Христева от Пловдив завежда против „ Загорка “ дело за 100 000 лв., като твърди, че слагането на дамата паралелно до колата и бирата е засегнатост за женския пол.
Искът не съумява, само че има още реакции – от асоциация „ Анимус “ също съдят „ Загорка “, а Съветът за електронни медии ( Съвет за електронни медии ) споделя, че рекламата „ вади дамата от понятието за човек и я слага в един ред с вещното обграждане на мъжа, което би могло да се пояснява като детайл на полова дискриминация “. Решенията на съда са спорни – част са в интерес на дамите, други – в интерес на „ Загорка “.
През 2007-2008 година нашумяват рекламните на мастика „ Пещера “ – „ Страст на кристали “ и „ Сезонът на дините “. В тях мъже пият мастика на плажен бар, до момента в който оглеждат разголена жена – постоянно известна поп-фолк певица.
През 2009 година 13 дами подават тъжби в Комисията за отбрана от дискриминация ( КЗД ) против акциите на „ Пещера “ с аргумента, че са дискриминиращи към дамите. Казусът стига и до Европейския съд по правата на индивида ( Европейски съд по правата на човека ). Въпреки тези реакции мастика „ Пещера “ продължава да прави в същия дух и до през днешния ден.
Жената е полов обект и в серия реклами на водка „ Флирт “ със слогана „ Действай “, както и в на сиренето „ Булка “. В нея на фона на поп-фолк музика мъж заговаря жена с очебийно обилен бюст, която носи табла със сирене. Изпуска парче в деколтето си и след това го подава на мъжа, откакто той ѝ споделя „ Дай туй сиренце на батко “.
През 2018 година студентската телевизия „ Алма матер “ към Софийския университет, с който се търсеха нови попълнения към екипа. В клипа млада жена предлага „ кафенце и сметанка “ на тогавашният шеф на малкия екран Башар Рахал , до момента в който той я оглежда. Тогава Рахал сподели, че опитът за комизъм в рекламата съставлява „ жлъч и самоирония “.
Други компании залагат на стандарти, свързани с дамата като стопанка. на ракията „ Пещерска гроздова “ със слогана „ Мека топлота “ демонстрира мъж, който цепи дърва, до момента в който жена му подготвя салата. След като завършва, мъжът си сипва ракия, а дамата му сервира салатата.
Една от рекламите на бира „ Каменица “ с известния слоган „ Мъжете знаят за какво “ показва мъже, които поливат цветя, гледат сантиментални филми, простират. Рекламата споделя, че „ същинският мъж е в заплаха “, тъй като прави такива действия. Затова мъжете „ споделят „ не “ и излизат на „ митинг “ с бири в ръка. Финалното обръщение е: „ Да отворим „ Каменица “. Да спасим мъжа. “
През 2024 година „ Медикс “ излезе с реклама с надпис: „ Пяната, от която се вълнува той “ – със фотография на пяна от бира, и „ Пяната, от която се вълнувам аз “ (жената) – със фотография на пяна от препарат за миене на съдове.
Мебелната компания „ Еником “ пък пусна билборд със слоган „ Мястото на дамата е на остров “ и кадър на жена, седнала върху кухненски остров.
Какъв е казусът
„ Такива послания поддържат просвета, в която сексизмът се възприема като позволен комизъм, а не като първична форма на дискриминация, която основава среда, благоприятстваща полово основаното принуждение “, гласи позицията на ЕЖЛ против рекламата на ЦГМ.
Българският комизъм е кондензиран с сходен сексизъм.Йоана Павлова
„ Българският комизъм е кондензиран с сходен сексизъм. В множеството вицове дамата постоянно е по-глупавата “, сподели социоложката Йоана Павлова. Тя изследва тематики, свързани с правата на дамите, в това число метода, по който рекламите и развлекателният бизнес образуват стандарти.
„ Една смешка, в която да ви обяснят, че тъй като сте руса, сте лишена от умствени качества, по-късно може да прерасне в пестник, тъй като сте жена и би трябвало да си затваряте устата “, добави Павлова.
Според ЕЖЛ в рекламата на ЦГМ има и други проблеми – с изключение на сексисткото наличие, притеснително е, че е ориентирана най-вече към младежи, както и че идва от обществена институция.
Защо наклонността продължава
В си „ Да отгледаш неравноправие, или джендър идентичности в българската реклама “ от 2010 година проф. Милена Кирова написа:
„ Сексистката реклама (...) се трансформира в учебно заведение по импровизиран феминизъм, роден от елементарното възприятие за оскърбление “.
Въпреки това сходни реклами не престават да се вършат и през днешния ден, 15 години по-късно.
„ Чувствителността в България по тематики, свързани със сексизма и женските права, е много ниска “, сподели Павлова и добави, че рекламите работят в двете посоки.
От една страна, показват мечтана реалност, която те кара да искаш да купиш съответния артикул. Но от друга, с цел да са сполучливи, би трябвало да „ дават отговор на съществуващите към този момент настройки “. Така рекламите със сексистки стандарти затварят този „ циничен кръг “.
Според Надежда Дерменджиева от БФЖ измежду аргументите да има такива реклами е неналичието на качествено обучение за равенството на половете, както и това, че виновни институции като КЗД и Съвет за електронни медии постоянно остават „ извънредно нечувствителни към казуса “.
Според Павлова роля имат и политическите процеси през последните години, „ които насаждат оценка за феминизма като нещо неприятно “. Пример за това беше реакцията против ратификацията на Истанбулската спогодба (ИК) през 2018 година Вълната от дезинформация за „ пробутване на джендър идеология “, която се надигна тогава, в последна сметка докара до оповестяването на ИК за противоречаща на Конституцията.
За доста хора видеото на ЦГМ може да наподобява просто като „ следващата глупава реклама “, сподели Павлова. Но приемането на такова наличие за обикновено „ може да докара от дребни злоупотреби до рисково повлияване на публичното мнение “, сподели Дерменджиева.
Експертките са съгласни, че ключът да спрат да се вършат сексистки реклами е в по-доброто обучение. Според Павлова е нужно и по-стриктно използване на регулациите, които към този момент съществуват.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ