Садат - частната армия на Ердоган
В Турция някогашният бригаден военачалник Аднан Танръверди разполага със доста въздействие, само че избира да въздейства на политиката подмолно. През 2012-а година той основава частната компания за охранителни и военни услуги „ Садат ". Официално тя е консултантска компания, а импровизирано - милиция от наемници, която извършва интервенции под прикритие за турското държавно управление. В Турция „ Садат " се възприема като частната войска на президента Ердоган. Никой не оспорва нейното битие, само че всички заобикалят да приказват за нея намерено, написа немското издание „ T-online ".
Централна роля в горещите конфликтни точки
Отношението на турския президент към Танръверди не е еднопосочно - от една страна той намерено се дистанцира от някогашния боен, от друга частната войска явно играе централна роля в множеството спорове от последно време. Фирмата поражда доста въпроси още от основаването си. Официално тя се води консултантска и предлага курсове за боравене с военна техника, образование във военни тактики, подготовка на командоси, ръководство на танкове и така нататък Но този профил е подправен: за сходен тип образование биха били нужни разнообразни типове оръжия, боеприпаси и друго военно съоръжение. А през 2016-а година капиталът на компанията, съгласно комерсиалния указател, е към 264 000 евро. Освен това „ Садат " отхвърля да има „ органична връзка " с турската страна. Но защото Танръверди бе член на кабинета по сигурността на Ердоган сред 2016-а и 2020-а година, това изказване не звучи изключително правдоподобно.
Мисията им: Турция – суперсила
По нейни лични данни „ Садат " е конгломерат от 23 предприятия, които „ ценят исляма ". Нейната визия: „ Предотвратяване на зависимостта на Турция от западните страни ". Това подхожда на политическата идеология на Ердоган, предвиждаща разширение на водещите позиции на Турция в района. Според „ Бизнес Инсайдър ", задачата на „ Садат ", както е разказана на уеб страницата на компанията, е всичко друго с изключение на безобидна: подсилване на съдействието в областта на сигурността сред мюсюлманските страни. Предприятието желае да помогне на ислямския свят да заеме заслуженото си място измежду великите сили. Под суперсили явно би трябвало да се схващат най-много Съединени американски щати и Европа, които в Турция нерядко биват заклеймявани като " империалисти " и " кръстоносци ".
„ Ясно е, че „ Садат " следва и ползва желанията на Ердоган - освен това без натиска, на който би била подложена една държавна инстанция ", споделя американският специалист по Турция Майкъл Рубин. „ Изглежда, че за Ердоган „ Садат " е войска, която би трябвало да обезпечи политическата преданост в самата Турция, и която може да бъде употребена за терористични акции в чужбина. " Това се удостоверява от условията, видни на уеб страницата на компанията към претендентите за чиновници - да вземем за пример да знаят арабски или пък да имат опит с съветски танкове.
40-хилядна войска в сянка
По принцип турското държавно управление не отхвърля съществуването на паралелната войска „ Садат ", чиято бройка наброява към 40 000 наемници. Но публична информация за нейните акции няма - има най-вече догадки и някои сведения в медиите. Според тях, „ Садат " поддържа Хамас в Газа, ислямски групировки в Северна Сирия, либийското преходно държавно управление или пък Азербайджан в спора за Нагорни Карабах. Колкото и да са разнообразни изброените групировки, прави усещане едно: че всеки от тези образци дава отговор на съответните политически цели на Ердоган. Турският президент реализира намеса в Сирия против Асад, бе измежду най-големите последователи на либийското преходно държавно управление и застана на страната на палестинците в близкоизточния спор.
Военните и тайните служби в Турция обаче са срещу това сигурността на страната да бъде оставена в ръцете на една частна компания. Критична е и турската съпротива, само че наподобява, че и благоразположението на президента Реджеп Тайип Ердоган понижава, откакто Танръверди към този момент не е член на неговия кабинет по сигурността. Изглежда, че недоверието на Ердоган към частната войска нараства. Като причина за това се загатва фактът, че нейният началник е надвишил компетенциите си – отклонявал е оръжия за своята компания. Тя обаче продължава да стои зад президента, само че защото не е на послушание на нито една държавна институция, може бързо да смени страните и да се окаже в противниковия лагер. И точно тази опасност Ердоган евентуално вижда сега.
Заплаха за мира в района
Но въпреки „ Садат " да е поизгубил въздействие, още е прекомерно рано да бъде отписвана. Танръверди си остава отпред на частната войска, продължава да управлява компанията, която се е посветила на ислямизма и заради това поддържа и образова радикални групировки. Така че „ Садат " остава опасност за мира в Турция и в района. А защото наемниците са ангажирани най-вече в конфликтните области в региона на Средиземно море, това би могло да докара и до спорове с Европейски Съюз и НАТО.
Централна роля в горещите конфликтни точки
Отношението на турския президент към Танръверди не е еднопосочно - от една страна той намерено се дистанцира от някогашния боен, от друга частната войска явно играе централна роля в множеството спорове от последно време. Фирмата поражда доста въпроси още от основаването си. Официално тя се води консултантска и предлага курсове за боравене с военна техника, образование във военни тактики, подготовка на командоси, ръководство на танкове и така нататък Но този профил е подправен: за сходен тип образование биха били нужни разнообразни типове оръжия, боеприпаси и друго военно съоръжение. А през 2016-а година капиталът на компанията, съгласно комерсиалния указател, е към 264 000 евро. Освен това „ Садат " отхвърля да има „ органична връзка " с турската страна. Но защото Танръверди бе член на кабинета по сигурността на Ердоган сред 2016-а и 2020-а година, това изказване не звучи изключително правдоподобно.
Мисията им: Турция – суперсила
По нейни лични данни „ Садат " е конгломерат от 23 предприятия, които „ ценят исляма ". Нейната визия: „ Предотвратяване на зависимостта на Турция от западните страни ". Това подхожда на политическата идеология на Ердоган, предвиждаща разширение на водещите позиции на Турция в района. Според „ Бизнес Инсайдър ", задачата на „ Садат ", както е разказана на уеб страницата на компанията, е всичко друго с изключение на безобидна: подсилване на съдействието в областта на сигурността сред мюсюлманските страни. Предприятието желае да помогне на ислямския свят да заеме заслуженото си място измежду великите сили. Под суперсили явно би трябвало да се схващат най-много Съединени американски щати и Европа, които в Турция нерядко биват заклеймявани като " империалисти " и " кръстоносци ".
„ Ясно е, че „ Садат " следва и ползва желанията на Ердоган - освен това без натиска, на който би била подложена една държавна инстанция ", споделя американският специалист по Турция Майкъл Рубин. „ Изглежда, че за Ердоган „ Садат " е войска, която би трябвало да обезпечи политическата преданост в самата Турция, и която може да бъде употребена за терористични акции в чужбина. " Това се удостоверява от условията, видни на уеб страницата на компанията към претендентите за чиновници - да вземем за пример да знаят арабски или пък да имат опит с съветски танкове.
40-хилядна войска в сянка
По принцип турското държавно управление не отхвърля съществуването на паралелната войска „ Садат ", чиято бройка наброява към 40 000 наемници. Но публична информация за нейните акции няма - има най-вече догадки и някои сведения в медиите. Според тях, „ Садат " поддържа Хамас в Газа, ислямски групировки в Северна Сирия, либийското преходно държавно управление или пък Азербайджан в спора за Нагорни Карабах. Колкото и да са разнообразни изброените групировки, прави усещане едно: че всеки от тези образци дава отговор на съответните политически цели на Ердоган. Турският президент реализира намеса в Сирия против Асад, бе измежду най-големите последователи на либийското преходно държавно управление и застана на страната на палестинците в близкоизточния спор.
Военните и тайните служби в Турция обаче са срещу това сигурността на страната да бъде оставена в ръцете на една частна компания. Критична е и турската съпротива, само че наподобява, че и благоразположението на президента Реджеп Тайип Ердоган понижава, откакто Танръверди към този момент не е член на неговия кабинет по сигурността. Изглежда, че недоверието на Ердоган към частната войска нараства. Като причина за това се загатва фактът, че нейният началник е надвишил компетенциите си – отклонявал е оръжия за своята компания. Тя обаче продължава да стои зад президента, само че защото не е на послушание на нито една държавна институция, може бързо да смени страните и да се окаже в противниковия лагер. И точно тази опасност Ердоган евентуално вижда сега.
Заплаха за мира в района
Но въпреки „ Садат " да е поизгубил въздействие, още е прекомерно рано да бъде отписвана. Танръверди си остава отпред на частната войска, продължава да управлява компанията, която се е посветила на ислямизма и заради това поддържа и образова радикални групировки. Така че „ Садат " остава опасност за мира в Турция и в района. А защото наемниците са ангажирани най-вече в конфликтните области в региона на Средиземно море, това би могло да докара и до спорове с Европейски Съюз и НАТО.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ