Манол Пейков: В цялата си история българската литература не е получавала подобно международно признание
В цялата си история, още от времето на Симеон Велики, българската литература не е получавала сходно интернационално самопризнание. Това сподели пред Българска телеграфна агенция Манол Пейков от „ Жанет 45 “ – българските издатели книгата на Георги Господинов „ Времеубежище “, която през вчерашния ден завоюва интернационалната премия „ Букър “.
Отличието бе връчено на публична гала в Лондон на писателя и на Анджела Родел, която е създател на превода на романа на британски език.
„ Това е може би най-престижната модерна международна премия, като изключим Нобела, който обаче се дава за изцяло творчество. Тоест, за една книга няма по-голяма премия в света на литературата “, разяснява Пейков. Според него признанието за „ Времеубежище “ прокарва пъртина за българската литература по света, като основава любознание и интерес.
По думите на Пейков, една от аргументите Георги Господинов да стигне толкоз високо, е, че с изключение на огромен създател, той е и огромен човек. „ Има една целокупност, има една честност в отношението му, има една поредност. Никога не се изкуши да слезе до равнището на хората, които го хулят, които си измислят неща по негов адрес. Винаги върви след гения, а не след персоналното си его. И по тази причина стигна до такава степен, където се намира. Защото доста постоянно, изключително когато би трябвало да се вземе решение кой да бъде пръв измежду равни, правилото е това. Реално, тези номинирани пет-шест създатели и преди този момент 13-14-те, които бяха в дългия лист, те са равни в прочут смисъл. Това е избор, изработен от толкоз доста книги, че е мъчно на база единствено на гений да се вземе това решение. И доста постоянно това, което в действителност прави тази невидима на пръв взор разлика, е тъкмо тази целокупност и това, че ти като човек и като персона допринасяш нещо. И че личността ти е съответна на литературата ти, а не е антитеза на литературата ти, тъй като има и такива създатели, не един и двама “, уточни Манол Пейков.
Според него създателят на „ Времеубежище “ има звучност надалеч оттатък границите на страната. „ Повечето български създатели от доста години насам се усещат комфортно в рамките на българския език и не поглеждат оттатък. Не си показват читателя си като човек, който не владее българския език и който е част от от друго национално фамилията. Докато Георги написа за света. Той не написа единствено за България. Той има това самочувствие, има той обсег и полет на мисълта “, сподели Пейков.
Той прибавя, че книгата „ Времеубежище “ е специфична, тъй като приказва за тематики, които са се оказали мъчително настоящи през последните две-три години. В този смисъл, книгата на Георги Господинов е пророческа, уточни Пейков. „ Аз си припомням по какъв начин обсъждахме с него двамата дали това е моментът книгата да бъде пусната, тъй като тя излезе тъкмо в абсолютния пик на коронавирус пандемията, когато всички книжарници бяха затворени. Той самият не беше доста сигурен и ме пита дали би трябвало да я пускаме сега. И аз му споделих: „ Да, в случай че въобще тази книга би трябвало да излезе, в този момент е моментът, тъй като ние би трябвало да дадем, с изключение на всичко останало, и вяра на хората “, добави той.
Манол Пейков описа още, че една от главните тематики във „ Времеубежище “ е носталгията и потреблението й като оръжие. Според него това се вижда из цяла Европа сега. „ Тези популистки режими, които надигат глава и които ни теглят обратно, назад към предишното - те са точно това. И хората провидяха в тази книга нещо пророческо и нещо значимо. Неслучайно го съпоставят с Оруел. Така че тази книга, да, има и голямо политическо значение и звучност в смисъла, в който политиката е това, което живеем всеки ден и от което зависят съдбините ни - нашите лични, на децата ни и въобще на човечеството “, разяснява ръководещият съучастник в „ Жанет 45 “.
Според Пейков, тематика на диалог би трябвало да бъдат още аргументите и ролята на страната в това самопризнание на „ Времеубежище “. „ Държавата е безспорен дебитор на българската книга. И на българските писатели, издатели, редактори, преводачи, читатели, на всички хора, които се занимават с книги “, счита той.
В България нямаме съответен орган, който да се занимава с българската книга и с нейното промотиране зад граница, разяснява Манол Пейков. „ Имаме потребност от организация, която да е обособена от Министерството на културата и която да се занимава с това “, сподели той. Пейков уточни, че внимание би трябвало да бъде обърнато още на стратегиите за финансиране на преводи на българска литература, както и на обновяването на библиотечния фонд. Той добави, че сега се работи върху законопроект за книгата.
Отличието бе връчено на публична гала в Лондон на писателя и на Анджела Родел, която е създател на превода на романа на британски език.
„ Това е може би най-престижната модерна международна премия, като изключим Нобела, който обаче се дава за изцяло творчество. Тоест, за една книга няма по-голяма премия в света на литературата “, разяснява Пейков. Според него признанието за „ Времеубежище “ прокарва пъртина за българската литература по света, като основава любознание и интерес.
По думите на Пейков, една от аргументите Георги Господинов да стигне толкоз високо, е, че с изключение на огромен създател, той е и огромен човек. „ Има една целокупност, има една честност в отношението му, има една поредност. Никога не се изкуши да слезе до равнището на хората, които го хулят, които си измислят неща по негов адрес. Винаги върви след гения, а не след персоналното си его. И по тази причина стигна до такава степен, където се намира. Защото доста постоянно, изключително когато би трябвало да се вземе решение кой да бъде пръв измежду равни, правилото е това. Реално, тези номинирани пет-шест създатели и преди този момент 13-14-те, които бяха в дългия лист, те са равни в прочут смисъл. Това е избор, изработен от толкоз доста книги, че е мъчно на база единствено на гений да се вземе това решение. И доста постоянно това, което в действителност прави тази невидима на пръв взор разлика, е тъкмо тази целокупност и това, че ти като човек и като персона допринасяш нещо. И че личността ти е съответна на литературата ти, а не е антитеза на литературата ти, тъй като има и такива създатели, не един и двама “, уточни Манол Пейков.
Според него създателят на „ Времеубежище “ има звучност надалеч оттатък границите на страната. „ Повечето български създатели от доста години насам се усещат комфортно в рамките на българския език и не поглеждат оттатък. Не си показват читателя си като човек, който не владее българския език и който е част от от друго национално фамилията. Докато Георги написа за света. Той не написа единствено за България. Той има това самочувствие, има той обсег и полет на мисълта “, сподели Пейков.
Той прибавя, че книгата „ Времеубежище “ е специфична, тъй като приказва за тематики, които са се оказали мъчително настоящи през последните две-три години. В този смисъл, книгата на Георги Господинов е пророческа, уточни Пейков. „ Аз си припомням по какъв начин обсъждахме с него двамата дали това е моментът книгата да бъде пусната, тъй като тя излезе тъкмо в абсолютния пик на коронавирус пандемията, когато всички книжарници бяха затворени. Той самият не беше доста сигурен и ме пита дали би трябвало да я пускаме сега. И аз му споделих: „ Да, в случай че въобще тази книга би трябвало да излезе, в този момент е моментът, тъй като ние би трябвало да дадем, с изключение на всичко останало, и вяра на хората “, добави той.
Манол Пейков описа още, че една от главните тематики във „ Времеубежище “ е носталгията и потреблението й като оръжие. Според него това се вижда из цяла Европа сега. „ Тези популистки режими, които надигат глава и които ни теглят обратно, назад към предишното - те са точно това. И хората провидяха в тази книга нещо пророческо и нещо значимо. Неслучайно го съпоставят с Оруел. Така че тази книга, да, има и голямо политическо значение и звучност в смисъла, в който политиката е това, което живеем всеки ден и от което зависят съдбините ни - нашите лични, на децата ни и въобще на човечеството “, разяснява ръководещият съучастник в „ Жанет 45 “.
Според Пейков, тематика на диалог би трябвало да бъдат още аргументите и ролята на страната в това самопризнание на „ Времеубежище “. „ Държавата е безспорен дебитор на българската книга. И на българските писатели, издатели, редактори, преводачи, читатели, на всички хора, които се занимават с книги “, счита той.
В България нямаме съответен орган, който да се занимава с българската книга и с нейното промотиране зад граница, разяснява Манол Пейков. „ Имаме потребност от организация, която да е обособена от Министерството на културата и която да се занимава с това “, сподели той. Пейков уточни, че внимание би трябвало да бъде обърнато още на стратегиите за финансиране на преводи на българска литература, както и на обновяването на библиотечния фонд. Той добави, че сега се работи върху законопроект за книгата.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ